Odd Crew – “Dark Matters Part I”

Odd Crew отдавна са музикална институция в България. След над 23 години история, събрана в пет албума, две DVD-та, чисто нов автобиографичен пълнометражен филм, официален фенклуб („S.P.R.F. Crew”) и безброй концерти къде ли не, днес е време да „отворим” така дълго чакания “Dark Matters Part I”. Парчетата в него са осем, като към всяко от тях има заснето тематично видео.

Този албум е много важен за групата и причините за това са поне три.
Първо, Odd Crew вече са част от немския лейбъл Drakkar Entertainment. Това несъмнено ще изкара тяхната музика на светло пред значително по-широка публика – нещо, което знаем, че четиримата заслужават доста отдавна. А с това има и голям шанс покрай тях внимание да получат и други родни банди. Дано е така. Второ, както те сами разкриха по време на последните си интервюта, това е първата част от добре планиран четворен албум, като към всеки от дисковете ще видим и отделен цял филм (еха!). И трето, записът ще даде отговор на въпроса каква музикална посока ще избере групата след излезлия преди четири години акустичен „The Lost Pages“.

Отговорът е логичен и според мен – очакван. Не е останал и помен от екстремното звучене. От бележитите тежки вокали на Васко Райков и бързите рифове, с които онези младежи преди години красноречиво порицаваха света около себе си. Сега Odd Crew са в съвсем друго състояние на духа. Ръцете ми държат един тежък и атмосферичен концептуспециален албум, в който изкусен валс преплели нервно пръсти в черно-бели одежди танцуват светлината и тъмнината. Един албум с лесно уловима емоция и изказ, връщащ ни към мрачното усещане за присъствието на онзи призрак вътре в нас, с който бяхме принудени да седим заключени безкрайни дни и нощи – образът в огледалото. “Dark Matters Part I” е бавен и тежък. Умерен и едновременно с това нестихващо вълнуващ. Дългите часове, прекарани в собственото Butcher House Studio са им дали възможност да изпипат всичко до най-дребния детайл. Mистичната атмосфера, с която започва “Morning Lights” неусетно се настанява в душата ти и мрачния груув се превръща в удобното кресло, на което си готов да се отпуснеш и да продължиш пътуването. Попадаш някъде сред изкусно премерените китарни рифове на Васил Първановски, които като бурен вятър сменят своята сила и посока без предупреждение. Солидните басови линии, с които блести и тук Мартин Стоянов (“Faith Beneath Me”, “The Moment”, “Walk A Mile”, “Desert Skies”) са онази богата почва, на която здраво стъпват маршируващите барабанни удари на Боян „Бонзи” Георгиев. Цялата тази пълна хармония неусетно развива албума с всяко следващо парче. И с всяко следващо слушане откриваме негово ново лице. Докато се загубим в музиката. Докато станем част от онзи свят, в който тя е отражение на душата и само това има значение. А свят като този си има своето перфектно олицетворение – сериозният черно-бял човек с бомбето (в случая Насо Русков, Babyface Clan), който превръща всеки един Момент от него в дежавю на реално изживяна житейска история. За да стигнем до края. Край, който тук целенасочено е посветен на началото. Защото “Desert Skies” носи (пряко и косвено) важно и лично послание към смисъла на краткото ни съществуване – нашите деца.

„Sail on with a good heart and grace and do not forget that the night is darkest before the morning lights.
And they always come.
Someday.

Иван “iDTemplar” Стоянов

10/10







  1. #1 написан от Georgio (преди 6 месеца)

    Много хубаво ревю. Ще си отделя време да изслушам албума

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото