Обратно в шести „а“ клас със SLASH и MILENA

Понеделнишкият задух не спря феновете да се струпват от всички страни отрано в центъра на Вселената, а именно Студентски град. А че този град никога не спи, се убедихме по-късно. Хора от всички възрастови групи, пременени в тъмната гама, носеха задължително по една усмивка. Положително се задържа настроението и през следващите часове – Slash „връхлетя“ над София за втори път, благодарение на M.E. MUSIC.

Докато лятото се показваше през прозорците с ярката слънчева светлина, зала „Христо Ботев“ ни показа тъмната страна. Първи на сцената се качиха Милена Славова и бандата й, които се оказаха изненадващо добър избор за подгряващ състав. За отрицателно време публиката се разтанцува, разпя.. А простичката, но проницателна музика на Милена ни върна в „шести „а“ клас, както самата певица се изрази. И наистина подобно чувство се зароди още в началото на шоуто – че ще се срещнем със звезди от „прохождащия“ си рок период (е, за повечето от нас). Песните на Милена и компания възпитават вече няколко поколения, а вчерашният сет си замина неусетно. Краткият подбор на парчета събираше в едно „Fire in my hair” (кандидат за Евровизия преди няколко години), акустичната доза “Истина“, агресивната „Месо“, и завърши повече от подобаващо с „тра-ла-ла-ла-та-та“, или иначе казано „Ха-Ха“.

След  около половин час вече наистина ни беше омръзнало да „светим като крушки“ и да стоим в трепетно очакване на големите звезди на вечерта. Малко след 21ч. вниманието ни бе приковано от човека с цилиндъра с красноречив надпис върху тениската. Очаквахме голяма доза рок енд рол – и не беше изненада, че точно това и получихме. Дългогодишен опит, особено богат репертоар и завидни вокални и китарни умения ни бяха представени в следващите повече от два часа. Зала „Христо Ботев“ ще запомни 29 юни с шумната публика и безкрайните китарни сола. Не е тайна етикетът, който повечето изпълнители, свирещи на родна почва, дават на българските почитатели – и понеделнишката вечер далеч не остана по-назад откъм емоционалност и изпробване на гласни струни. Ще излъжа, ако не спомена омайващия чар в гласа и усмивката на Myles Kennedy, който умело флиртуваше с публиката и компенсираше лаконичността на Slash. А световноизвестният китарист сякаш бе вглъбен в своя инструмент, като че цяла вечер се опитваше да ни се докаже – нещо абсолютно ненужно за хилядите хора, дошли да го видят. Кой би оспорил музикантските му качества, особено след продължителното соло-кулминация, което Slash изви изпод струните си в средата на сета? Зад Човека с цилиндъра сякаш иначе завидните китарни умения на Myles Kennedy оставаха на заден план, който плахо се включваше в някои парчета.

Двата часа, в които бяхме насаме със Slash, Myles Kennedy & The Conspirators се постараха да ни разходят из всички периоди на богатия репертоар. Първите “You’re a lie” и “Avalon” сякаш не успяха, но колегите им “You could be mine” и “Doctor Alibi” определено разчупиха преградата фен-изпълнител, като към “Welcome to the jungle” (в изпълнение на басиста Todd Kerns) вече дори хората с патерици разкършиха тела. Онези на сцената сякаш омайваха тези пред нея, хипнотизираха с нотите си – същинска банда Орфеевци. Компетентната публика оцени по достойнство и другите фаворити от Guns n Roses периода – “Rocket queen” и “Sweet child o’mine”, но и избраните моменти от Velvet Revolver и соло албумите също бяха гарант за рок енд рол купон. Амплитудите на нажежената концертна температура определено изпъкнаха и по време на „The Dissident” и заглавната от актулания албум “World on fire” и експлодираха (почти…направо буквално) по време на биса. Кратък и ясен беше краят, който обаче насади твърде познат и приятен концертен послевкус – за финал на фокус, разбира се, бе “Paradise city”. Дали ще слушаме тези песни от едната, или от другата (G’n’R, Sofia Rocks 2012) страна, носталгичното чувство по ранните, първи стъпки във всеобхватния свят на рока и метъла , са неизменни. За нищо и никакво време проследихме еволюцията на Slash-овата музика, и по-важното – на неговите задължителни китарни „словоизлияния“ в музикален вид.

Разделихме се с музикантите с българско знаме на сцената, с нелипсващи ласкателства (M.K: „Вие сте една от най-добрите, да не кажа най-добрата публика, пред която някога съм свирил!!!“) и признания в любов (чувствата, убедих се, са взаимни), много цветни конфети и буен осемдесетарски дух. Не знаем дали жегата бе резултат от задуха, или от емоционално-музикалната гама, изсвирена, чута, изпяна (и изживяна) тази вечер, но за да се убедим, просто да сме сигурни – следващия път нека бъдем на открито!

Снимки от събитието можете да разгледате в галериите тук и тук.