Здравейте и добре дошли в следващото издание на рубриката ни New Wave Of Bulgarian Metal. Този път ще Ви запознаем със столичната банда TEARS IN MY BLOOD. По-долу може да прочетете кратка история на групата, интервю с тях, както и да чуете песента “Let Them Scream For Mercy“, която e част от дебютния им албум “Fighting Myself“.

Групата е сформирана през януари 2013г. в град София от Любомир Кабаков – китари и вокали (ex-Nameless Empty Faces), Теодор Димитров – китари (ех-Nameless Empty Faces, ex –Defected), Николай Стоичков – бас и бек вокали (ех-Nameless Empty Faces, Defected) и Iron Man – барабани.
Албумът “Fighting Myself“, който излиза на пазара на 18.05.2016 г., съдържа единадесет парчета. Записан е в в студио Delusional Thoughts Records в рамките на три месеца в края на 2015 г. изцяло от бандата и смесен и миксиран от китариста на групата Любомир Кабаков.Музиката на TEARS IN MY BLOOD е вдъхновена основно от шведската мелодична дет сцена, американската NWAHM и от бандите Slipknot и Five Finger Death Punch!
Всички парчета в албума са отражение и текстово на трудните моменти и силните емоции в личностен план на членовете на групата – преживявания, фантазии, страхове, фобии, вътрешно-конфликтни и душевни терзания, както и израстване чрез борба с обстоятелствата. Не случайно и албумът на TEARS IN MY BLOOD е озаглавен “Fighting Myself“.

Здравейте! Как сте, къде Ви намираме в момента?
Здрасти, в момента свирим в домашното ни студио и репетираме нови рифове за някоя от следващите ни творби, които да се надяваме ще запишем скоро.

На 18 май издадохте дебютния си албум “Fighting Myself“. Разкажете ни малко повече за него.
Албумът, който съдържа единадесет парчета, е записан в студио Delusional Thoughts Records в рамките на три месеца в края на 2015г. Записите са осъществени изцяло от бандата, а смесването и миксирането са дело на китариста Любомир Кабаков. Записахме го след известен период на застой, дори и за малко бяхме разпуснали групата, но след два месеца размисъл Любо отново ни събра и бързо направихме новите песни за албума с изключение на “Killing The (Important) Man“, тя е песен от стария период на бандата ни, когато се казвахме Nameless Empty Faces. Решихме да запазим песента, но да сменим малко аранжимента й, защото първо страшно много и тримата се кефим на тази песен и второ съвпада с концепцията на албума. Последните три песни от албума “In Consciousness And Prepare“, “Same“ и “Outro“ се получиха в последствие концептуални! Взаимно свързани са и са мост към следващият ни албум, които вече е в процес на подготовка.

Планирате ли някаква по-мащабна концертна дейност, за да го промотирате?
Разбира се. Единственото препятствие, което ни пречи в момента е, че си търсим постоянен барабанист, но след като го намерим, планираме да промотираме албума с концерт в София, както и след това да направим голямо национално турне с още две или три банди.

Името ви значи ли нещо? Има ли някакво скрито послание зад TEARS IN MY BLOOD…
Името ни възникна в следствие на стила, който свирим. Цялата идея зад него е да покажат трудните и тежки моменти, през които преминава всеки човек в ежедневието си. „Сълзите“ са метафора на тъжните и депресиращи неща, които се случват около нас, докато „Кръвта“ олицетворява бруталността на времето, в което живеем.

Музиката Ви носи ли някакво послание? Ако да – какво?
Текстовете ни по-скоро описват определени събития и са отражение на нас самите. Албумът е вдъхновен от трудните моменти и силните емоции на музикантите в бандата, на техните преживявания, фантазии, страхове, фобии, вътрешно-конфликтни и душевни терзания, както и израстването чрез борба с обстоятелствата. Затова нарекохме албума “Fighting Myself“.

С какво се занимавате, когато не сте в репетиционната, студиото или на сцената?
Занимаваме се изцяло с музика и с малки различни проекти. Страничната дейност на Любо е свързана изцяло със звукозапис и с продуцентска дейност чрез Delusional Thoughts Records, докато Ники и Тедо се занимават и с други неща.

Имате ли и други/странични музикални проекти с които се занимавате?
В момента и тримата работим за един страничен музикален проект, който скоро ще обявим. Иначе и тримата сме членове на софийската дет метъл банда Death Sentence, с която скоро ще издадем дебютния си албум. Тоест, доста сме се ангажирали с музиката.

Какво Ви вдъхнови да се съберете и да творите музика у нас? Имайки впредвид, че да правиш такава музика в България не е никак лесно…
Вдъхновението да се съберем дойде от това, че се познаваме от доста отдавна, имаме общи интереси, слушаме едни и същи банди и се вълнуваме от едни и същи неща. Общо взето, мислим почти еднакво, а това е доста рядко срещано в последно време. Затова решихме да започнем да свирим и нещата се получиха от самосебе си. Станахме много добри приятели и това ни помогна много за развитието на бандата – композирането на музиката, написването на текстовете, измислянето на обложката и книжката за албума и т.н. Изобщо ние сме като едно семейство и си помагаме във всичко. Колкото до не толкова леката ситуация на българската метъл сцена, ние се радваме, че сме част от нея и знаем много добре, че е много трудно една банда да пробие. Доста банди не постигат дори записването на EP. Това, че сме много добри приятели ни помага да продължаваме да свирим заедно и да творим нашата музика.

Говорейки за вдъхновение, кои са любимите ви банди и изпълнители? Тези, които ви вдъхновяват най-много…
Любимите ни банди и изпълнители са много. Вдъхновението за стила, който свирим, дойде от нашето желание да комбинираме много от любимите ни стилове метъл в едно. Част от бандите, които ни вдъхновиха са Slipknot, Five Finger Death Punch, In Flames, Amon Amarth, Kataklysm и бандите от N.W.A.H.M.

Къде се виждате след примерно 5-6 години?
Общо взето, след около 5-6 години трябва да сме издали поне още три албума, тъй като имаме много готов материал, както и да сме направили няколко турнета на Балканите. Също така се целим да обиколим колкото е възможно повече места в Европа, така че ще се стараем максимално да отидем на възможно най-много места. Целта ни е да свирим и да живеем свирейки! Човек е голям колкото са големи мечтите му! Нашата мечта и на тримата е с много труд да постигнем нещо. Само времето ще покаже, но ще се потрудим да направим име.

Какво мислите за разрастващата се в последно време българска метъл сцена?
Това е супер. Много е трудно да намираш време за да свириш в банда в България. Всички които свирят го знаят, но напук на всичко свирят, правят концерти, издават албуми, правят турнета и това е начина да се живее! Затова сцената започва да се разраства, защото всички свирещи се трудят изключително много, но постигат мечтите си. Радваме се да видим появата на доста млади български банди и им пожелаваме успех.

С какво искате да се отличите от останалите банди на музикалната сцена? Какво искате да постигнете чрез музиката, която правите?
Искаме да се отличим с това, че няма да поставяме конкретни граници на нашия музикален стил. Стремим се да създаваме песни със съвременно звучене, чиито текстове да засягат не толкова популярни теми. Също така искаме да създаваме музика, която да вдъхновява хората да постигнат най-доброто от себе си.

Какво бихте искали да кажете на читателите на METAL HANGAR 18 и вашите фенове?
Искаме да изкажем благодарности на екипа на Metal Hangar 18, който ни даде възможност да достигнем повече хора чрез това интервю. Искаме искрено да благодарим на нашите фенове и на хората, които ни подкрепят и ще ни подкрепят за в бъдеще. За тези, които все още не са чули албума ни, ще се радваме да чуете песните ни в нашите канали в Интернет. Без вас и феновете няма как да промотираме албума. Ние обещаваме да се отблагодарим с убийствени бъдещи концерти и албуми.

Благодаря за отделенето време! До скоро!
Благодарим и ние и до скоро! Ще се видим на живо на наш концерт!
TEARS IN MY BLOOD

 Благодарим на всички за отделеното внимание! Ще се видим следващия път!

 Всеки, който желае да следи случващото се около бандата, може да направи това на тяхната Facebook страница. Всичко, което трябва да направите, е да цъкнете ето тук.