MAZE HUNTERS ще отварят за ALGIERS

Концертът ще е на 5-ти октомври в клуб Live & Loud (София, ул. Позитано №8).

Билети в офис мрежата на EasyPay и от epaygo.bg: https://epaygo.bg/1638280634

Следете подробностите във Фейсбук събитието на страницата на клуб Live & Loud.    

Събрани от различни краища на Източна Европа, Александър (вокал и ритъм китара), Дмитрий (бас), Евгени (барабани) и Валентин (соло китара), поставят началото на Maze Hunters през 2018 г., в София. Обединява ги интересът към алтернативната музика от Изтока и Запада и заедно създават един уникален микс от двата свята.

Музиката им се състои от свежи и запомнящи се рифове, агресивни ритми, съчетани с меланхолично и вълнуващо звучене, обвито в много иновативни и пробивни ефекти. Представленията им на живо са истинско преживяване с много енергия и динамика, оставяйки публиката с желание за още!

Още от самото си начало бързо започват да свирят във водещи клубове и на фестивали в София и страната и дори откриват за международни артисти като Wax Road, From Another Mother, Halocraft и Drunk Jackals.

През 2020 година групата издава дебютното си EP „I Am Not a Number“, а през лятото на 2021 излезе и новия им сингъл “Blind“, придружен от концептуален за групата и музиката им видео клип.          

Още в началото на 2022 г. те продължават да подхранват аудиторията си с нова музика, с издаването на сингъла “Youth”, сигнализирайки за скорошната поява и на дебютния си албум по-късно тази година.

Algiers е американско-английска пост-пънк група от Атланта, Джорджия, САЩ, създадена през 2012 г. Групата се състои от мултиинструменталистите Franklin James Fisher, Ryan Mahan, Lee Tesche и Matt Tong. Algiers черпят вдъхновение от различени музикални (и немузикални) влияния, като най-значимите от тях са post-punk, hip-hop, experimental rock, soul, южняшка готическа литература. Звученето им е описвано като “дистопичен соул” поради мрачното си настроение, вдъхновения от афрофолка вокален подход и силния акцент върху атоналните текстури.

„Светът се разтресе“ – скрити от хората в родната си Атланта, бандата, която е създала един от най-вълнуващите каталози и има едни от най-верни последователи, събра група от съмишленици за да създаде четвъртия си албум SHOOK. С гости, които варират от световноизвестни музикални икони до бъдещи звезди, с Algiers като свързващ мост между светове и звуци, SHOOK е гръмоотвод за неуловима, но универсална енергия и чувство. Множество гласове; духовно и географско завръщане у дома; стратегия за общуване в един горящ свят; история за края на една връзка; лятно парти на верандата в Атланта. В крайна сметка, това е сбор от 17 песни с най-разширяващата съзнанието и вълнуваща музика, която вероятно ще чуете скоро.

SHOOK се ражда на фона на така необходимата почивка от натиска, който се прокрадва от много страни. „Всички ние се разтърсихме“, казва мултиинструменталистът Ryan Mahan. Това се оказва идеална възможност за калибриране, тъй като те се свързват отново като приятели и губят часове, потопени в десетки епизоди на Rhythm Roulette и Against the Clock и спускайки се дълбоко в алтърнатив-рап тайниците на YouTube.

Това предизвиква интензивен процес на създаване на бийтове за вокалиста Franklin James Fisher и Mahan. Повторното гледане на нюйоркския рап шедьовър „Subway Theme“ на DJ Grand Wizard Theodore от 70-те години на миналия век, изпълнен с пънк, служи като духовно табло за кръстосаното опрашване на градски и контракултурни стилове, което е в основата на подхода на Algiers. Те усъвършенстват уменията си на продуценти, като същевременно отдават почит на многобройните рап и пънк иконоборци – от DJ Premier, DJ Screw и Dead Boys до Lukah, Griselda и Dïat. Групата продължава да следва пътя, очертан от собствената им уникална фрий джаз постановка „Can the Subbass Speak?“ от 2020 г., нарязвайки и завинтвайки бийтове на прашен SP-404 и Sequential Circuits Tempest, изграждайки въображаеми библиотеки от семпли от нулата и подавайки изнамерени звуци и живи изпълнения през множество модулни синтезатори и лентови машини.

Асимилативният, практически подход ги подтиква да мислят за песните не само като изпълнителни продуценти за първи път след дебюта си, но и като проводник за множество гласове и идеи. Макар че общността и сътрудничеството винаги са били неразделна част от етоса на Algiers, SHOOK довежда това до най-пълното му проявление. В информацията към парчетата се чете „Кой кой е“ на новаторската и съвременна ъндърграунд музика, с участието на Zack de la Rocha (Rage Against The Machine), Big Rube (The Dungeon Family), Billy Woods, Samuel T Herring (Future Islands), Jae Matthews (Boy Harsher), LaToya Kent (Mourning [A] BLKstar), Backxwash, Nadah El Shazly, Deforrest Brown Jr (Speaker Music), Patrick Shiroishi, Lee Bains III и Mark Cisneros (The Make-Up, Kid Congo Powers). Техният принос в целия текст умело преоформя и реконтекстуализира понятието “Shook” от различни гледни точки, заемайки променящи се роли на оракули и разказвачи. „Това много задълбочава и разширява света на Algiers“, казва барабанистът Matt Tong.

„This a relapse / what it be god / No rehab for my jihad / A rapture in a grief storm / Time on my neck an’ it be gone“, изрича Zack De La Rocha в главоломната „Irreversible Damage“, за да достигне кулминацията от шумни бийтове, виещи се китари и пулсираща електроника. „Краят на тази песен е звукът на радостта“, казва Fisher за кулминацията на парчето. „Така звучи надеждата през 2022 г., когато всичко се разпада.“ Backxwash, Fisher и Billy Woods си разменят стихове за съпротивата на чернокожите, психологически операции и полицейското потисничество в епичната „Bite Back“, като Backxwash е особено отровен с жилещите реплики: „Тези фашисти не маскират лицата си / Те правят точно това, което правят / Новините казаха, че съм луд / Докато не се случи с теб“. В „I Can’t Stand It“ пробивните вокали на Fisher се съчетават с ясни, пищящи клаксони, докато Samuel T Herring от Future Islands предлага карамелено-гладък акцент, преди Jae Matthews от Boy Harsher да измести тона към по-мрачен терен с говорен монолог.

Атланта, където се ражда този запис, в крайна сметка е в сърцето му. Той започва с роботизирано съобщение за влак от летище Hartsfield – емблематично за много жители на Атланта – което е плашело Fisher, когато е бил дете. Полеви записи и оригинални семпли, създадени от групата, подчертават през цялото време усещането за място, колективност, общност и дом. Цикадите пеят в унисон дълбоко в гората; вятърът се извива през борови, дъбови и евкалиптови дървета; междузвездни радиопредавания се сблъскват с подслушвани телефонни разговори; всичко това изгражда свят, който напомня за неуловимото сетивно преживяване на израстването в градския Юг. „Да си в Атланта през лятото е уникално. Там е супер горещо, влажно и блатисто, има бури и кудзу“, казва Mahan. „Това е начинът, по който градското и провинциалното взаимодействат – улавянето на този звук и усещане.“ „Работихме в среда, с която бяхме свикнали“, добавя китаристът Lee Tesche. „Усещането е, че това е най-типичният за групата запис, който някога сме правили.“

Постижението на този запис е още по-впечатляващо поради факта, че е направен от група, която се разпада и е на ръба на разпадането. Но вместо това те създават изключителен, трансформиращ запис, породен от споделено чувство за място и опит. „Мисля, че този запис е нашето намиране на дома“, казва Mahan, а Fisher добавя: „Това беше изцяло ново, положително преживяване – да подновим връзката си с града, от който сме, и да се гордеем с това. Харесва ми идеята, че този запис ви е отвел на пътешествие, но то започва и завършва в Атланта.“