LINDEMANN – Skills In Pills

Lindemann_Skills_In_Pills_Когато един албум и банда биват оценявани в ревю, се очаква оценката да е безпристрастна и обективна. В случая обаче ще прочетете текст на човек, който от една страна не харесва идеята за странични проекти на членовете на любимите си банди и от друга е голям фен на Rammstein. Но нека все пак опитаме, защото Skills in Pills категорично е албум, който не може да се подмине с лека ръка.
Когато бе обявен проекта Lindemann, така и не можах да се зарадвам особено, въпреки наличието на още една движеща сила в не коя да е industrial metal банда, а PAIN. Годините ме бяха убедили, че (почти) никога не ми харесват страничните проекти на любимите ми музиканти, като най-яркият пример за това е друг виден член на Rammstein – Рихард с неговия Emigrate.
Неусетно обаче минаха няколко месеца и бял свят видя (барабар с тотално извратения клип) Praise Abort. С 2-3 изслушвания скептицизма ми тотално се изпари. Композицията е страхотна, електрониката е изключително на място, показваща нагледно участието на Петер в проекта. Всичкото това се допълва от лирики, идващи директно от болния мозък на Тил, което от своя страна ме светна, че именно чрез този албум хората, които не владеят добре немски, ще могат да надникнат в главата на този наистина гениален психопат. Клипът просто ще ви препоръчам да го гледате, няма как да се “разкаже” за него.

След още няколко седмици дойде и моментът на истината – изслушването на целия албум. Дали ще се оправдаят първоначалните ми очаквания за нещо, което няма да ми хареса? Или пък тези, които породи Praise Abort, а именно, че ще станем свидетели на една страхотна композиция, която няма да разчита само на имената на своите автори, за да осъществи някоя и друга продажба.
Началото е дадено със заглавното парче Skills In Pills, като след около 30 секунди вече съм много по-близо до втората версия – а именно, че албума ще е трепач. Определено това парче не спазва моето лично наблюдения, че в повечето случаи заглавните парчета на албумите не са сред най-добрите. (между другото на моменти, слушайки албума, се чудех, дали Тил си е пил хапчетата)
Ladyboy започва по много “Pain-ски” начин, електрониките си личат от далеч и не престават през цялото време. Също бих казал задоволително парче, макар че определено не грабва, както го правят изслушаните преди това две.
Следва Fat, също доста провокативна. Лирическият герой е доста сериозно привлечен от дебелите жени, както и споменава, че мрази кльощави и плоски. Инструменталната част не бих казал, че е сред най-силните в албума, но така или иначе парчето прави впечатление по съвсем друг начин.
Fish On е 4-та. Някак си веднага ми изскача асоциацията с Haifisch, също под номер 4 в LIFAD. Дали и това ще е толкова добро, или е просто съвпадение? Пускаме го и почти веднага установяваме, че то не просто е страхотно, това е шедьовър, това е класа, това е гениално и определено е взело всичко най-добро от Тил и Петер. За пореден път 4-тото парче в албум се превръща в любимото за мен, като съм убеден в това, дори преди да съм изслушал останалите, защото просто Fish On е наистина невроятно. Вече знам кой ще ми е титулярният рингтон пред следващия месец.
Children Of The Sun има леко ”епично” звучене, но някак си след Fish On не мога толкова пълноценно да ѝ се насладя, защото постоянно невидима сила ме дърпа към бутона “back”.
lindemannHome Sweet Home е първата балада в албума, която е и доста сполучлива и мисля, че ще бъде оценена по достойнство от феновете. Но някак си ми звучат не намясто думите, изречени на английски от германец…
След двете малко по-бавнички парчета, идва време отново да се метнем на коня с Te Quiero Puta. А не, чакайте малко, тия подлеци много гадно ни подхлъзнаха. Почва изключително симпатична електроничка, която няма как да ни учуди, като знаем, кой е партньора на Тил в този проект. Припевът е изключително простичък и тотално зарибяващ, една никак нелоша комбинация, която определено праща Cowboy сред фаворитите в албума.
В Golden Shower самото заглавие казва дори повече от нужното. За разлика от Fat, обаче, където (както вече отбелязах) инструменталът някак не ме впечатли, тук и той е много силен и няма как да не направи впечатление.
Следва Yukon, отново баладично парче, която също бих казал, че е доста сполучливо. Всъщност ми е странно, че не е избрано за последно в албума, някак повече щеше да му подхожда, но вероятно Тил е искал да избегне сравненията, че именно с такива песни завършват повечето албуми на Rammstein.
Финалът на албума е познатата ни вече Praise Abort, която обаче няма как да пропуснем да изслушаме отново – прекалено е добра.
“Още, още!!!” Е, добре де, има и бонус трак. That’s My Heart е още една балада. Именно така би трябвало да завърши един албум на Rammstein, като след изслушването ѝ вече идва чувството за завършеност на Skills In Pills.
Да, обаче това не е албум на Rammstein. Така е, но нека не се залъгваме, няма как да се избегнат сравненията с титулярната група на Тил. Все пак едва ли има човек, който си е пуснал Skills In Pills, без някога да е чувал R+. Дори самият му глас е толкова запомнящ се, че присъствието му веднага се асоцира с тях. Вчера например, когато реших малко да озвуча офиса, едната колежка възкликна “я, Рамщайн на английски”.
В инструменталите също има доста препратки към Rammstein, както и към PAIN, но това е напълно естествено.

Определено за този проект ще има изключително много мнения по въпроса, едни ще искат още повече рамщайнски елементи, други ще са недоволни, че въобще има някакви, трети ще са разочаровани, че няма немски език, четвърти ще са отвратени от текстовете, които наистина не предразполагат да пускате албума пред децата си…

Аз лично ще кажа – палци горе и с двете ръце. Тези двама безспорни гении са създали един невероятен албум. Личи си, че е направен с огромен кеф от тях, а не с идеята за някой допълнителен лев джобни, а това го изкачва с още няколко левела лично в моите очи. Наистина текстовете на някои парчета определено са прекомерни, но това е част от чара на Skills In Pills. Ако не сте готови за това, просто не натискайте “Play”. Нарочно не съм им обръщал особено внимание в статията, защото смятам, че това е нещо, което трябва да се чуе, а не да се прочете.

lindemannskills1В заключение ще кажа, че Skills In Pills надмина и най-смелите ми очаквания, като още веднъж ще отбележа, че не съм особен фен на страничните проекти, за това слагам 6+ въпреки участието на Тил, а не заради него.
Ако го пуснете, няма да съжалявате, най-много на моменти леееко да се погнусите. Феновете на Rammstein определено ще бъдат разделени на няколко лагера в отношението си към него, но съм сигурен, че всички те ще му обърнат подобаващо внимание.
Ако пък не сте фен на Rammstein, също бих ви посъветвал да пробвате. В крайна сметка има много хора, които не ги харесват, само защото текстовете им не са на английски, а тук тази пречка отпада. Пък и това в крайна сметка не е Rammstein. Освен това Till Lindemann и Peter Tägtgren са имена, които няма как да бъдат пренебрегнати с лека ръка.

FISH ON!!!

 

Автор: Тодор Чоевски (Ludnichar), председател на „фен клуб РАМЩАЙН БЪЛГАРИЯ”.

  1. #1 написан от ЕдинЧовечец (преди 4 години)

    Благодарим за ревюто г-н Чоевски, но при цялото ми уважение към Вас без да Ви познавам, то е прекалено субективно от първата дума, до последната точка… Пристрастен сте (не, че го криете, но…) Нека бъдем обективни… Лично аз чух 3 песни, дори и така прехвалената от Вас Fish On… Не мисля, че е нещо уникално, велико, запомнящо се (освен че е проект на…) А и определено никой музикант не свири за слава… Освен детската квартална банда, която мечтае за голямата сцена, до момента в който изкарат първия хонорар…
    Жив и здрав!

    • #2 написан от Ludnichar (преди 4 години)

      И аз благодаря за отговора г-н ЕдинЧовечец. Вярно е, че по никакъв начин не съм се опитал да скрия, че имам пристрастия, и не мисля, че има как да се избегнат, когато става въпрос за любими музиканти.
      Но и на мен при цялото ми уважение към Вас и всички останали фенове на музиката, при изслушване на 3 песни да се правят генерални изводи, не е най-смисленото нещо на света.
      Специално за Fish On ще ви кажа защо смятам, че е уникална, велика и запомняща се. Околко 90% от музиката, която слушам е industrial metal, от най-екстремния, до най-леките форми. Толкова добра и на място електроника (говоря изцяло за моето мнение) не съм чувал от Abduction Starfleet на T3chn0ph0b1a. А това са доста годинки. Дали останалите фенове ще са съгласни с мен няма как да кажа предварително. В крайна сметка написването на статия е един вид лично мнение, особено пък за музика, където вкусът е изключително индивидуален.

      Поздрави, Ludnichar

  2. #3 написан от Mazstein (преди 4 години)

    „Но някак си ми звучат не намясто думите, изречени на английски от германец…“ Ами те повечето пеят на английски (тия, които го могат), даже един такъв германец е еквивалент на глас, пеещ балади на английски(има една група Scorpions, ако си чувал нещо). Иначе: по-самовлюбено четиво не бях чел скоро, като детски лексикон пълен със суперлативи за поп-звезда е (каквито са и всъщност чичковците, предмет на разточителното ревю). Всъщност, смешното проектче е една поредна плюнка, опит да смъкнем малко парички от лайна, приличащи на основните ни лайна и горната пледоарията и в хекзаметър да я напишеш, пак не си струва! По-добре си купи дискчето, че да са доволни авторите му 😉

  3. #4 написан от olala (преди 4 години)

    „Тези двама безспорни гении са създали един невероятен албум“

    Изчакай няколко години след като навършиш пълнолетие и ако си успял да развиеш някакъв стойностен вкус в музиката пак си прочети излянията, ще се спаружиш вътрешно (казвам го от собсветн опит, бих написал нещо подобно като бях в 3-ти клас)

  4. #5 написан от Belgarath (преди 4 години)

    Не не не! Не мога! И няма да се въздържа! Бах ти смотаняците що пишете коментари за нещо, което не харесвате? Пуснете си порно и си лъскайте кротко в къщи! Хем не харесват стила, хем четат ревю, а даже и коментират. Алооо слушайте си стойносните Скорпиоооонс и мастурбирайте на леля Доро! Автора си написал мнението обяснил що се кефи, кво го грабва, кво не, А те хулят ревюто, щото не били съгласни с мнението на автора.
    Поне да се бяхте постарали и аргоментите ви да бяха различни от смешни нападки тип „твърде си малък и нищо не разбираш“ А вас кой ви пита бе господа анинимковци? Да не би някъде отдолу в тоя сайт с много ситни букви да има текст, който съм пропуснал „Непременно всеки тъпанар, на който му е скучно и виси в нета трябва да си напише мнението е те точно тука те, без значение покривали ли се то с темата на ревюто, статията или въобще“????
    А креативното, гениално остроумно и ултра модерно изказване, че албума бил „лайно“ с цел да се изкарат кинти даже няма да го коментирам и тез двамата дето са създали въпросното „лайно“ не биха!

    • #6 написан от Айне АргОмент (преди 4 години)

      Не можеш и няма да се въздражиш, защото, когато не си зает с препоръчваната от тебе сексуална практика за самотни педераси, пишеш клозетни коментари като по-горния(от къде го преписа?). (Благодарни сме на споделения опит от ежедневието ти с АргоОментът да „лъскаме“ и да си пускаме „порно“, той е достатъчно показателен за нивото на личностно развитие). АргОментът ми е, че леля ти и чичо ти и всички там могат да пеят, дори това да е единственото им качество, гореспоменатите гении и него не притежават и питам: докога разни комсомолски секретари и културно – масовици, фанатизирани музикални инвалиди ще ми губят времето с безсмисленото си съществуване!?

      • #7 написан от Belgarath (преди 4 години)

        Ех чак сега го прочетох иначе бих ти отговорил по-рано Айне АргОмент. Та да почнем поред на въпросите „от къде го преписа?“ веднага отговарям. От на майкати пОтката го преписах! Не го ли позна? Благодарни ще сте, че как иначе! Хора с малък аргОмент друго освен пускане на порно и лъскане трудно ще практикуват. Да продължим със следващия въпрос „докога разни комсомолски секретари и културно – масовици фанатизирани музикални инвалиди ще ми губят времето с безсмисленото си съществуване!?“ Отговор докогато си достатъчно ПРОСТ да слушаш неща, които не харесваш за да може после да ги коментираш вместо да си гледаш гей порно!
        ПС. Още два коментара нямащи нищо общо с музиката или албума.

  5. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  6. Коментари за тази публикация
В началото