PARADISE LOST – The Plague Within

Има албуми, които още след първото слушане грабват, въздействат и оставят следа в съзнанието на слушателя. Понякога тази първоначална еуфория избледнява след многократно детайлно вникване в многопластовата същност на композициите. Интересно е тогава, когато стане обратното – с всяко следващо слушане песните разкриват все нови и нови хоризонти на слушателят си отнасяйки го в различни душевни и емоционални светове на преживяване на изкуството. Именно такъв е случая с „The Plague Within“ (2015). Четиринайстият студиен албум на британските пионери на меланхоличния метъл Paradise Lost е 50 минутна хомогенна сплав от 10 безкомпромисно композирани и изсвирени песни. За разлика от последните албуми на британците, в които има доста жанрови експерименти (приети по различен начин от феновете) „The Plague Within“ е класически doom метъл, пропит изцяло с мрачни, тежки и дълбокомислени нюанси. Пиша това ревю с ясното съзнание, че е субективно и на моменти хвалебствено положително. Да, такова е! Опитайте да намерите обективни недостатъци в песните и Ви уверявам, че дори след 50 изслушвания на албума това ще бъде много трудна задача. Защото такива няма. От заглавието до лирическите линии на песните текстовете са пропити от типичния за групата нихилистично-меланхоличен привкус. Рифовете на Greg Mackintosh и Aaron Aedy са разнообразни и майсторски изпълнени. Ударните партии са ритмични и ненатрапчиво балансирани. Вокалите на Nick Holmes правят силно положително впечатление и демонстрират за пореден път перфектната му техника на пеене, най-вече с плавното преливане от агресивни към лирични партии. Дебютната „No Hope in Sight“ е запомняща се многослойна композиция, която „грабва“ слушателя и го отнася към „Terminal„, „An Eternity of Lies„, „Punishment Through Time„, с които албумът се разгръща в цялостната си сложност и великолепие. Тежките „Beneath Broken Earth“ и „Sacrifice the Flame“ окончателно „прегазват“ всяка нотка на светлина и оптимизъм, затвърждавайки мрачното завръщане към „Lost“ страната в музиката на Pаradise, в която „Victim of the Past„, „Flesh from Bone“ и „Cry Out“ тотално мистифицират музикалните възприятия. След затварящата „Return to the Sun“ на слушателят остава единствено да си отдъхне с облекчение – след 25 години творческа дейност Paradise Lost се завърнаха към корените си, по-мъдри и все така креативни.

The Plague Within“ не е себично агресивен като в зората на „Lost Paradise“ (1990) и „Gothic“ (1991), но в него откриваме положителното влияние на годините и постигната рутина, улегналост и творческо развитие в петимата музиканти. Голямо предизвикателство е след четвърт век да се демонстрира творческо надграждане, но Paradise Lost са една от най-големите съвременни банди и „The Plague Within“ е категорично доказателство за това.

The Plague Within“ не е иновативен, но е перфектно балансиран doom метал албум, който съчетава old school stoner мотиви със съвременно звучене. Албумът вероятно ще задоволи изтънчения вкус и най-претенциозните фенове на жанра.

10/10

автор: Guderian

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото