Ден трети от Hills of Rock – „You Can’t Bring Me Down“

Настъпи третия ден от фестивала Hills of Rock. Отправяме се към входа, където чакането не продължава никак дълго и влизаме на концертния терен.

Групите, които ще излязат на главната сцена днес са Amon Amarth, Suicidal Tendecies, Pain и Combichrist. С разнообразието от поджанрове на метъла, организаторите са ни подготвили много приятни изненади.

Навсякъде около нас се разхождаха фенове, които не се плашеха от горещината и разхлаждаха душата си със студени питиета, докато чакаха да настъпи началото на концертите от фестивалния ден.

Дойде време и за първата група на главната сцена, а именно Massive Wagons. С енергичните си и танцувални мелодии, групата успя да грабне вниманието на зрителите и да ги накара да покуфеат за първи път в този ден. Бандата е създадена през 2009-та и доста бързо си проправя път нагоре към метъл висините и някой ден, съвсем скоро е напълно възможно да видим Massive Wagons като хедлайнер.

Междувременно на сцената на „Строежа“ група Woomb разпалват пламъка, загрявайки сцената за TDK, които се появяват с много интересни кожени тоалети и такива, изпъстрени с цветя. За пореден път успяват да привлекат интереса на зрителите с разчупеното си изпълнение.

Вече е след 18:00 и Combichrist, които са вече доста добре познати на българските фенове, са превзели сцената и се раздават на сто процента за публиката. „Индъстриъл“ уменията им са на изключително високо ниво и това впечатлява наблюдаващия.

ОХО, Спални Места и Panican Whyasker са тези, които вече са изпълнили сетовете си на сцените на „На Тъмно“ и „Строежа“, когато пред главния метъл подиум се извисяват гласовете на публиката, скандиращи „ПЕШО, ПЕШО!“ И, да, правилно сте разбрали, на трибуната се появяват така обичаните Pain. В почти 30-годишната си история бандата, издала 9 дългосвирещи албума и имаща многобройни участия по света, сподели, че България е най-любимата им страна за концерти.

Започвайки с „Push The Pusher“, преминавайки през „Same Old Song“ и завършвайки с емблематичната „Shut Your Mouth“, сменяйки неколкократно костюмите си по време на изпълненията,  групата ни донесе изключително приятни емоции и ни остави с усмивки на лица в очакване на Suicidal Tendecies.

Suicidal Tendecies  излязоха на сцената с гръм и трясък! Изпълнявайки едни от най-големите си хитове като  „You Can’t Bring Me Down“, „War Inside My Head“ и „I Saw Your Mommy“ Mike Muir и компания заразяват с енергичността си публиката и феновете правят пого от двете страни на сцената. Макар и на 61-годишната възраст вокалистът не спира да се движи напред-назад, да подканва публиката да пее с него и дори покани младежи да се качат на хардкор подиума по време на последните песни от сета.

Позитивна енергия бликаше от сцената, която Suicidal Tendecies завладяха със замах за пореден път. Те остават едни от най-знаковите и отличили се хардкор банди в историята.

Малко преди появата на Amon Amarth, главната сцена беше затъмнена, подговяйки ни да отпътуваме към света на викингите, изпълнен с войни и унищожения.
След интрото на Iron Maiden “Run to the Hills”, „Raven’s Flight“, „Guardians Of Asgaard“, „The Pursuit Of Vikings“ бяха първите песни, изпълнени от групата, с които накараха публиката да настръхне.
Сценичният декор несъмнено грабваше окото. Като пазители на мира от двете страни на сцената бяха поставени две фигури на великани, чиито очи светеха в мрака, а трибуната за барабаните беше във формата на шлем. Наистина впечатляващо!
Johan Hegg поздрави публиката на български и пристъпи към изпълнението на следващите песни, които бяха именно „Deceiver of the Gods“, „As Loke Falls“ и „Tattered Banners and Bloody Flags“. На сцената излизаха най-различно пременени актьори, играещи ролите на бог Локи и развяващи заплашително знамена.

И този концерт на Amon Amarth не премина без групата да подкани феновете да гребат на викингски кораб. Публиката прие с удоволствие представената възможност и многобройни фенове се включиха в задачата.

Несъмнено Amon Amarth са впечатляваща банда с доста голям опит и неспиращи турнета. Тематиките на песните им ни отвеждат в светове, в които усещаме студения допир на Каролингски мечове и вледеняващия полъх на Скандинавския вятър.

През изминалите три дни много банди зарадваха сетивата ни, изпълнявайки страхотни сетове. Организацията беше добра, бирата студена, а мохитото… ах, какво мохито! Репелентът ни спаси от малките кръвосмучещи дяволи и успяхме да се отдадем на релакс с любимите си банди!

Очакваме Hills of Rock 2025 с нетърпение!

Репортаж: Patchouli