riffocity-underamourningsky-coverСъздадени през 2013 г. и само с едно EP – “Disciples Of The Storm” (2016) – зад гърба си до този момент, гърците RIFFOCITY са съвсем „прясна“ траш метъл банда и, като такава, все още имат още доста работа по звученето си. Това проличава и от пълнокръвния им дебют – „Under A Mourning Sky”, появил се на 3 март тази година. Албумът има своите моменти и подозирам, че пълният му потенциал е притъпен от некачествено продуциране и че парчетата ще звучат доста по-добре на живо, защото RIFFOCITY определено се опитват да изпъкнат сред колегите си от гръцката метъл сцена и може би донякъде успяват. Само че в днешно време това „донякъде“ е крайно недостатъчно – бандата предлага музика, която сама по себе си не е нищо нечувано и, всъщност, рифовете, колкото и да са солидни, изобщо не са най-силната ѝ черта. Не казвам, че „градът на рифовете“ е съвсем опустял, но “Under A Mourning Sky” е най-интересен там, където са мелодиите (чуйте, например, “Fortunes Of Death” или “Isolation”), и се надявам гърците да го осъзнаят възможно най-скоро. Вокалите звучат някак колебливо и там, където не са нито едното, нито другото, се лутат между чисто пеене и суров лай, като крайният резултат е нещо неубедително по средата. Измежду всичко обаче се открояват няколко изненади – пианото в “Arnis Oblivion”, припевът на гръцки (!) в същата песен и невероятни чисти женски вокали в 7-минутната “Perished Unloved”. Само заради тези три момента „Under A Mourning Sky” ще надскочи средната оценка, която като цяло заслужава.

Оценка: 6/10