Каменна среща в Mixtape 5

Ново допълнение: Както обещахме, вече можеш да разгледаш всички сетлисти и снимки на групите в ГАЛЕРИЯТА на MetalHangar18 !

Това заглавие, поне на мен, на пръв поглед ми напомня или за „ Семейство Флинстоун “, или за това как любимката ни Сашка Васева ни пее „ Камъните падат от небето “.. Е, вие със сигурност прекрасно знаете за какво всъщност иде реч, и за да не рискувам да ме намразите, приключвам с идиотското встъпление.

За огромно щастие на стоунър феновете, на 30-и януари се състоя един почти мини фест, което доста рядко се случва у нас. Събитието събра около 150 камъка, които прииждаха постепенно с напредването на вечерта. Както организаторите Rawk’n’Roll ни съобщиха по-рано през деня на концерта, хедлайнърите имаха проблеми с пристигането в София и концертът започна с час по-късно от обявеното.

Малко след 21.30ч. на сцената се появи родната банда Booze Brothers. Въпреки че групата е добре позната и това най-вероятно не бе първият концерт за повечето от присъстващите, това не попречи на доброто настроение. За около час групата изпълни по-голямата част от песните си, като за финал имаше заигравки с пачерта на Led Zeppelin. Приятна намеса имаше от страна на Тони – единият китарист на група Center, само че в различна светлина – с хармоника, което допълнително засили кефа.

Веднага след изълнението на братята обаче, Тони трябваше да се завърне на мястото си за убийствената тресня, която ни поднесе заедно с пичовете от Center. Общо взето заключенията след концерта бяха, че тая група се нарежда на престижното второ място след K2B, поне за тази вечер. И с огромно право! Разликата между първото изпълнение и това веднага се усети – нямаше статични хора и на сцената, и сред публиката, а барабанистът Симо както винаги пускаше бъзици между песните. И, искрени благодарности към него – не спря да ни подканва да правим пого, докато това наистина не се случи и всичко не си дойде на мястото. През март очакваме официално да излезе техният първи студиен албум, който, разбира се, ще бъде отбелязан с парти и концерт. Очакваме с нетърпение!

След този още един час, дойде време за малката ни неизвестна във формулата – швейцарците от ROZBUB, за които не знаехме почти нищо, но след всеобщо обсъждане и след като всеки добави по нещо, разбрахме, че забиват смесица от блус и рок. Оказахме се прави. Триото на външен вид изглеждаше доста разнородно, но това определено не влияе на свиренето им. Младият фронтмен – Manuel Bissing – ни впечатли с умението си едновременно да пее и да върши невероятни неща с ръцете си върху клетите струни на китарата. Публиката прие радушно краткото участие на групата ( за съжаление, времето ги притискаше), и дори имаше шеговити подмятания, че Manuel е младият Jimi Hendrix. Неслучайно, защото пичът имаше татуировка с облика на китарния титан на дясната си ръка. Впечатляващ финал, придружен от подобие на епилептични конвулсии в тялото на вокалиста, хвърляне на китари и абсолютна лютеница от стържещи звуци – определено запомнящо се изпълнение!

Часът напредна много, но това едва ли е имало значение, защото връхната точка все още не беше достигната. KARMA TO BURN се пръкнаха към 1 без нещо, приветливи и без да се обясняват, започнаха да редят разбъркната поредица от числа. Изпълнението им продължи около час и половина, за което време всички станахме на една голяма торба с кокали и оплетени кичари. Важно ми се струва да се отбележи, че и четиримата барабанисти на групите бяха пълни ненормалници и цялата тежина се усещаше десет пъти по-силно на живо. Десетина ентусиасти се понатупаха в погото, други пък просто се въртяха в кръг и танцуваха в подобна на наркотична еуфория.. Въобще всеки имаше правото да избухне както го чувства за редно – така се и получи. Имаше много наздравици, усмивки и истерични крясъци – всички белези, по които можеш да разпознаеш дали един концерт е преминал добре. А „добре“ е направо смешна и бледа дума, така че постави тук каквото поискаш – само да е нещо над „мега“, „гига“, „свръх“ и т.н.