Проектът AURI издаде едноименния Auri2018aси дебют на 23 март чрез Nuclear Blast. Уникалният глас на Johanna Kurkela, редом с маестро Tuomas Holopainen и гайдаря Troy Donockley, са трите елемента, съставящи неповторимия проект AURI. От дълбините на легендарната заешка дупка звучи ехото на един друг свят. Музиката се разпростира редом с тихи моменти и ескейпистки мечти, освободена от бремето на времето и земното присъствие. AURI се ражда от умовете на трима музиканти и нуждата им от музика, която не може да бъде описана с думи. Магически звуци, които човек може да чуе, бидейки единствено в Страната на чудесата.

 Наскоро имахме удоволствието да се свържем с неповторимата Johanna Kurkela, която надлъж и нашир ни сподели редица интересни неща, обхващащи както историята на AURI, така и соловата ѝ кариера и музикалния ѝ мироглед. Какво точно разказа специално пред Metal Hangar 18 може да прочетете по-долу.

Глава I: Въведението
 Чувствам се адски развълнувана от обратната връзка, която получаваме за този кратък период от време. Начинът, по който албумът започна да се развива, е една чудесна мистерия. Не сме говорили много относно образа на албума, както и какъв вид песни искаме да пишем. Нямахме концепция, главен композитор или продуцент. Всеки един от нас тримата споделяше собствените си идеи, които ползвахме като основи, върху които да стъпим. Обменяхме файлове между Финландия и Северен Йоркшир и всеки път бивахме изумени от това, което другият беше постигнал, добавяйки нещо ново и оформяйки цялото нещо, за да може то да продължи да търпи развитие. По един или друг начин, всичко протече сякаш беше един ободряващ и извисяващ разговор.

 Нито веднъж не се е случвало да стигаме до неразбирателство или да мислим, че някои от песните не си подхождат с останалите. По отношение на писането на музика, това е най-плавното пътешествие, което имах удоволствието да изпитам. Сякаш, по един странен начин, въпреки наличието на трима човека, музиката идваше от един-единствен източник.

 В голямата си част инструменталните елементи са дело на Tuomas и Troy, но в допълнение на това поканихме някои приятели, които ни помогнаха с инструменти отвъд нашите умения. Frank Van Essen се зае с барабаните и цигулките, Jonas Pap с челото, Michael Gill с гъдулката в “Them Thar Chanterelles“, а нашият приятел Jyke се присъедини, за да рецитира финската поема в “Savant“.

Auri2018eГлава II: Вдъхновението
 Главен източник на вдъхновение за музиката и текстовете са нещата, които обичаме. Например, отварящата мелодия на „Them Thar Chanterelles“ се роди, когато веднъж бях в гората за гъби. Също така, книгите на Patrick Rothfuss и други чудесни автори, които обичаме. Филмите, които обичаме, и хората, които обожаваме… Начинът, по който обичаме, живеем и гледаме на живота – всичко това се стича в музиката на AURI. Единствената песен, която написахме преди да започнем да създаваме нашия дебют, е “Aphrodite Rising“, която през 2011 г. послужи като катализатор на този проект, но тогава осъзнахме, че имаме нужда от много повече време и пространство, за да направим нещата по правилния начин, и така тази песен беше сложена на рафта, а мечтата почака още седем години.

Глава III: Музиката
 До ден-днешен изпитвам трудност да поставя музиката на AURI в някакви стилови рамки. Когато писахме музиката, нямахме фиксирана идея относно жанровете. Случи се точно обратното. Инстинктивно следвахме музикалните пътеки, които чувствахме като наши, без да се интересуваме дали е правилно или не да правим нещата по начина, по който те се случиха. Възможността да работим в такава среда ни дари с крилете на свободата. Нямаше напрежение и крайни срокове, които ни притискат, нито се притеснявахме от това, което другите хора биха си помислили и как биха гледали на крайния резултат. Единственото нещо, към което се стремяхме, беше да направим музика, която ни кара да се забавляваме и да изпаднем в екстаз. Точно това и направихме.

 Всеки артист е като гъба. Попива вдъхновение от неща, в които намира някакво значение. През повечето време вдъхновевнието, което афектира изкуството ни се случва на подсъзнателно ниво. В AURI могат да бъдат чути доста вдъхновения, но вместо да ги определим, предпочетохме слушателят да заглуши ума си и да слуша със сърцето си. Магията на музиката е нещо, което не може да бъде определено и обхванато с думи. Това е лично пътешествие, книжка за оцветяване… Очертания, които слушащият трябва да запълни със собствените си емоции. Ако една песен ти е дала нещо проницателно и красиво, то няма правилно и грешно при нейното интерпретиране. Океаните на музиката са свързани. Ако зависеше от мен, не бих категоризирала AURI по никакъв начин. Същото важи и за всякакъв друг вид музика. Понякога ни се случва да го правим и тогава използвам celestial metal или, както Troy обича да казва, world music.

 AURI не е нечий солов албум. Няма фронтдама или фронтмен. Описва чувството, което човек изпитва, когато най-сетне намери правилния начин, по който да изрази своята креативност. Имах възможността самостоятелно да запиша и обработя своите вокали. Музиката ме накара да се почувствам сякаш съм у дома. Попаднах на хора, с които споделяме общи идеи и среда, в която никой не те притиска и не те съди. Това ми позволи да не правя компромиси, което обикновено се случва точно тогава, когато работя с хора, които имат различни идеи и цели. Шансът да работя безпроблемно с другите, докато съм напълно откровена и обсипвам музиката с най-съкровените си емоции, е едно от най-освежаващите неща, които са ми се случвали от момента, в който се присъединих към AURI. Алтруистична връзка, която се надявам да бъде усетена и от тези, които слушат това произведение на изкуството.

Auri2018d

Глава IV: Името
 Името на проекта избрахме през миналата година. Тогава започнахме да се гмуркаме по-надълбоко и осъзнахме, че имаме нужда от име. Минахме през редица идеи и накрая се сетихме за AURI, което почувствахме като точното попадение. Идва от думата “аура“, значеща златно, еманация, атмосфера, лек бриз. Някои момиченца носят това име във Финландия. Така се казва и една от героините в книгите на Patrick Rothfuss. Тя живее в свой собствен свят, който изглежда като друго измерение в сравнение с останалата част от реалността, заради начина, по който Auri гледа на живота, тайно излизайки навън единствено под лунна светлина, наслаждавайки се на света около себе си от върха на някой покрив. Тя е болезнено красива и безкрайно интригуваща мистерия.

 Глава V: Приключението
 Когато се отправихме на това невероятно приключение, нямахме кой знае какви очаквания или планове, освен да издадем албум и да видим какво ще последва. Сравнително бързо, докато нещата все още се развиваха и поради великолепната забава, на която се наслаждавахме докато създаваме композициите, много скоро стана ясно, че вместо проект с един албум, AURI се превръща в банда. Надяваме се, че в бъдеще ще успеем да продължим със създаването на музика, както и да осъществим турне в един момент. Например, би било прекрасно да изпълняваме тези песни на живо в сърцето на древни замъци и катедрали. Засега, в близкото бъдеще чакат по-неотложни неща, които ще ни държат заети през следващите няколко години. Въпреки това, за наше огромно щастие, ние не бързаме за никъде. Времето е просто една илюзия и идеите за следващата ни творба започват бавно да се оформят в главите ни.

Глава VI: СаундтракътAuri2017c
 Този албум, а и личният ни подход към музиката са кинематографични процеси. Би било сбъдната мечта да чуем музиката на AURI в някой филм или игра от рода на Skyrim.

Глава VII: Повествователката
 Зад гърба си имам над 10-годишна кариера, която е изпълнена със солови творби и концертни изпълнения, но все още не смятам себе си за солов артист. Днес не би имало Johanna Kurkela без изобилието от пишещи музиканти, продуценти, звукозаписни компании и артисти, с които имах честта да работя. В качеството си на певица винаги се чувствам като парче от пъзела, а не като самия пъзел. И въпреки това, аз съм единственото лице, единственото име, което този свят познава чрез музиката ми. Това е един забавен парадокс. Още по-забавно е, че когато най-сетне за пръв път съм част от група, чувствам сякаш това е най-близкото до което съм била да изразя себе си чрез музика.

 Преди няколко години ме поканиха да участвам в саундтрак, който Panu Aaltio композира за фински документален филм за природата. Казваше се “Järven Tarina“ (Приказка за езеро). Това беше като сбъдната мечта за мен, защото винаги съм била огромен почитател на филмовата музика. Очарователно е как един саундтрак може да предаде емоции и пейзажи използвайки само и единствено музика без нито една дума. Миналата година екипът зад този проект осъществи голям концерт, комбинирайки кадри от двата филма – този и предишния “Metsän Tarina“ (Приказка за гора), както и някои невиждани досега моменти от лентите. За съжаление, доколкото знам, това събитие бе единичен случай, но се надявам да има повече такива в бъдеще.

 По време на последния ми солов албум “Ingrid“ се запознах със записващ софтуер, който ми помогна да създам скромно, но мое собствено студио. Това разкри един изцяло нов свят за мен. Чувството да пея, докато никой друг не слуша е нещо неповторимо. Нещо, което всеки изпитва рано или късно. Изглежда, че докато сме с други хора, дори най-близките ни приятели, не успяваме да разкрием пълния си потенциал. Да имам свободата да работя сама ми позволи да се гмурна още по-надълбоко в музиката. Сякаш потеглих на най-вълнуващото, интуитивно и себеоткриващо приключение през пейзажите на всяка една песен. Проучих есенцията на музиката и как най-добре да я представя. Точно това умение ме очарова безкрайно. Това е умение, чрез което музиката въздейства както индивидуално, така и колективно на всеки един от нас.

AURIГлава VIII: Заветът
Докосването на музиката е нещо могъщо. Изразява се в емоционалната прегръдка между две сърца, които споделят предизвикателствата и радостите от ежедневието, отприщването на емоции, за които думите не стигат, намирането на сродна душа, както и да се почувстваш по-малко самотен в този свят… Като всяка една друга форма на изкуството, музиката трябва да се почита, да те кара да ѝ се възхищаваш сякаш около теб е тъмна нощ и пред теб се стои лагерният огън, около който стоят всички останали. Няма разделение. Всички сме равни пред хипнотизиращите пламъци, артистите и публиката.

 За отшелник като мен музиката винаги е била единственият достатъчно облекчаващ подход, чрез който да разкрия себе си и да споделя чувствителни и лични неща, които ме дерзаят. Там където думите винаги се срещат и умът се губи лесно, изкривява се и никога не достига сърцето, музиката винаги успява. Тя е най-честната и надеждна форма на комуникация, позволяваща ни да покажем себе си пред останалите. В този свят, обгърнат от непрестанен глад за социалните мрежи, ние биваме заринати от информация, която често е неточна или изцяло погрешна. Вместо да хабя думи, предпочитам да се наслаждавам на света с музика, защото така мога да бъда сигурна, че хората наистина са пожелали да ме опознаят чрез сърцето си.

 Всички ние имаме възможността да се дефинираме против “нормите на живота“, но само и единствено чрез абсолютна душевна свобода бихме могли да открием пълния си потенциал и уникалните умения, които всеки един от нас притежава, за да ги вложим в нещо запомнящо се, за да оставим нещо след себе си, рисувайки върху собственото си житейско платно с цветове, които може би само ние самите познаваме. В литературата това е най-добре описано в стихотворението “O Me! O’Life!“ на Walt Whitman – “Че си тук, че съществуват живот и самоличност. Че могъщото представление не спира и ти можеш да допринесеш своя стих“. Чувствам, че с AURI успях да допринеса моя стих. Нека този албум вдъхнови всички приключенци, които търсят своя път в живота, да направят същото.