Интервю с ЮВИГИ

Ювиги нямат нужда от представяне. В последните няколко години, групата успя да заеме непоклатима позиция в родната метъл сцена, при това в най-претенциозната и изискваща част от нея – тази на прогресив метъла. За вдъхновението и любовта към музиката, за желанието и „силата да продължаваш“, въпреки всички трудности, за бъдещето и срещите наесен – ето какво споделиха Спаз, Явор, Вальо и Панайот.

 

Здравейте! Благодаря много за това интервю и искам веднага да използвам възможността да ви поздравя за албумa От първо лице – мисля, че сте свършили чудесна работа! Мина повече от половин година от неговата поява, как се възприема, какви са  впечатленията ви до момента?

Спаз: Благодарим за хубавите думи! Според мен албумът се възприема доста добре! Публиката пее с нас „Злите езици“ и намира своята „Сила“ по време на концертите ни, така че сме доволни!

Явор: Освен признанието на публиката, получихме положителни оценки от доста български и някои чужди медии. Честно казано и ние сме много доволни от това как се получи крайният резултат.

За разлика от дебютa ви от 2010 г. Сива пустиня, От първо лице не е концептуален. Умишлено търсено ли е това, или просто така се получи? Може би и по-лесно е на живо да се представят отделни истории, отколкото парчета от едно цяло?

Вальо: Просто песните се получиха по този начин. Не сме имали идея този албум да е концептуален. От друга страна, що се отнася до представяне песните на живо, никога не сме имали проблем да свирим отделни песни от Сива пустиня. Въпреки, че е концептуален, всяка песен сама за себе си може да се разглежда като история и не мисля, че изваждането й от контекста на целия албум е пречка. По-скоро може да се разбере по малко по-различен начин.

Явор: От първо лице не е концептуален във вида с обща история между песните, както беше при Сива Пустиня, но пък е налице другият силно обединяващ елемент между песните – а именно „личното” – личните истории, за които песните разказват. На живо това не е от такова значение, защото публиката по-скоро възприема отделните песни според настроението и представянето.

Панайот: Не на последно място – предпочeтохме да не се повтаряме, а да пробваме различна насока и постройка с втория албум.

Вероятно често ви задават въпроси за художественото оформление на албума, тъй като определено е много идейно и интересно – как възникна идеята за него, кой стои зад това?

Панайот: Художествените задачи в групата са изцяло поверени на Спаз, като дизайнът на От първо лице не е изключение. Според мен изпълнението на диджипак изданието на този албум определено е най-якото нещо, което е правил до момента! Изключително сме щастливи от резултата!

Спаз: Както винаги, идеята зад песните и зад албума като цяло диктуваше посоката, в която вървеше дизайна. Както личи от името, От първо лице е много личен албум за всеки от нас и за това искахме луксозният вариант да изглежда като книга. Това кореспондира много добре с музикалното послание.

А как стои въпросът със създаването на музиката и текстовете? Резултат на общи идеи и усилия ли са, или по-скоро се подхожда индивидуално?

Вальо: Текстовете са основно на Панчо, но в последния албум има и няколко на Явор. Относно музиката, идеите могат да дойдат от всеки един, като накрая ги дооформяме заедно. Дори и в случаите, когато един човек напише по-голямата част от песента, финално всичко се пречупва през груповия поглед, за да зазвучи като песен на Ювиги.

Явор: Музикалната идея винаги започва от един от нас, като този някой я развива донякъде. След това винаги заедно завършваме и оформяме крайния вариант. Така се постига по-добър резултат, защото всеки дава своя принос и добавя емоционална стойност на парчето.

Спаз: Аз целенасочено не пиша текстове! Както е известно от историята, последното нещо, което казал барабанистът преди да го изхвърлят от групата, било -“Нахвърлях снощи един текст …“, хахах!

Последната композициия от новия албум, озаглавена Сънища, звучи като епична пиеса! Впечатлява не само с дължината си (цели 18 мин.!), но и с многото гост-музиканти и изпълнители. Как дойде идеята за всичко това?

Явор: Винаги сме искали да имаме парче в стилистиката на класическия прог рок/метъл, голямо парче, с различни части в себе си, с много динамика и цветни обрати! После гледахме филма „Генезис”, бяхме страхотно впечатлени и по една изостанала мелодийка, която Спаз е писал преди време, започнахме да работим по парчето, което да звучи като сън, като приказка.

Спаз: Присъствието на Вероника Лалева (Overgame) като гост вокал също придаде страхотен допълнителен привкус на парчето и разнообразието от герои стана още по-голямо! Изненадващото дори за нас е, че въпреки завидната дължина от 18 минути, парчето се превърна в любимо по нашите концерти и успява да държи публиката в напрежение!

Не мога да пропусна и участието на клавириста Рио Окумото (Spock’s Beard) в инструментала 681. В днешно време осъществяването на контакт не е трудна задача, но как успяхте да го убедите да бъде част от албума? И защо точно той? :)

Спаз: Не беше плод на целенасочено преследване, хахаха! Както всички хубави неща в живота и това стана случайно. Близък мой приятел спомена, че си е писал с него във Facebook и аз веднага се заех да установя връзка. Започнахме да си пишем, пратих му Сива пустиня и след като каза, че го е чул и музиката му харесва, реших да му предложа гост участие. Тогава още нямахме представа в кое парче ще се включи. Малко по-късно, когато завършиме работата по 681, бързо стана ясно, че това е най-подходящото парче, в което Рио може да се развихри!

Вальо: Всички сме фенове на Spock’s Beard и бяхме убедени, че стилът му ще пасне добре, ще придаде ново звучене на музиката ни. Така и стана!

Панайот: Комбинацията определено се получи трепач – инструментално парче с характерна българска ритмика, в което свири японски клавирист с американски паспорт! Да живее културният обмен, хахах!

Има ли музиканти и групи, които са оказали силно влияние върху вас? Има ли такива, с които мечтаете да споделите сцената?

Вальо: Въпросът не е дали има, а дали ще стигне мястото да ги изброим, хахаха! Лично при мен предпочитанията се менят периодично, но е по-скоро процес на отваряне към нови изпълнители, отколкото отричане на предишни любимци. Иначе няма как да пропуснем Metallica, Dream Theater, Iron Maiden, Deep Purple и т.н. Това са класици. Иначе съм почитател на Spock’s Beard, Riverside, Fates Warning, Queensryche, Gov’t mule, Allman brothers band, Stevie Ray Vaughan, Dereck Trucks Band… мога да изброявам до утре и все ще пропусна някого.

Спаз: Едно от най-хубавите неща при нас четиримата е, че всеки слуша различна музика. Разбира се, има групи и стилове в които се застъпваме, но всеки си има негови си влечения. Аз лично в ранното си развитие като музикант бях силно повлиян от Dream Theater и Майк Портной в частност, но в по-късен етап започнах да обръщам голямо внимание на други групи и барабанисти. Саймън Филипс е може би любимият ми барабанист в момента, като същевеменно се възхищавам много на страшилища като Гавин Харисън, Марко Минеман, Томас Ланг, Себастиан Лансер. Групите които слушам са твърде много за изброяване!

Явор: Групите, които са ни оказали и продължават да ни оказват влияние, вероятно са стотици от всякакви различни жанрове! Моята мечта е някой ден да имаме щастието да делим сцена с модерни прог банди като Riverside, Leprous, Voyager…

Каква музика слушате в последно време? Някоя съвременна група, която ви впечатлява? Предполагам, сте били на концерта на Riverside, който беше съвсем скоро … :)

Явор: Разбира се, всички бяхме там! За мен Riverside са много специална група, аз съм техен болен фен от 2003 г., когато излезе първият им албум. Напоследък съм на малко по-тежка вълна с Gojira и Mastodon.

Вальо: Напоследък слушам доста класически рок, блус-рок, джаз и фюжън.

Панайот: От известно време си пускам приемуществено български групи. Всяка година излизат все повече и все по-добри неща на родната сцена, които си заслужават да се чуят!

Спаз: Моите музикални вкусове са на сезони, хаха! Доскоро слушах много Hiromi Uehara и нейното трио заедно със Simon Phillips и Anthony Jackson. За мен класическият роял е може би най-невероятният инструмент на земята, а тази малка японска прелест е вероятно най-големият гений, сядал зад него! Слушах доста новия Spock’s Beard, както и новият албум на другаря Paul Gilbert.

Защо сте избрали да представяте музиката си на български език? Това не ограничава ли по някакъв начин? Примерно, по-трудна би била една изява зад граница, може би … Въобще, мислили ли сте за участия в чужбина?

Вальо: Българският език ни дава по-голяма свобода на изразяване и в същото време е по-разбираем за хората тук, поне според нас. От друга страна, наистина има известна доза резервираност извън България (всъщност има я и в страната, колкото и да е странно), така че може би ще се опитаме да направим за в бъдеще нещо и на английски, с цел по-добро представяне зад граница, като все още търсим най-добрия подход за нас.

Като стана дума за концерти, смятате ли, че в България има достатъчно публика за типа музика, който правите? Смея да твърдя, че прогресив рока  не е особено популярен у нас … Имахте и доста концерти от началото на годината, включително и извън столицата. Как ви  възприема публиката?

Явор: Публиката за тежка музика като цяло не е твърде многобройна, но според нас е достатъчна за това, което правим. Пък и за нас е по-важно да може да въздействаме силно с музиката и идеите си на определен кръг хора, дори и този кръг да не може да напълни стадион. Разбира се, колкото повече – толкова по-добре, но и концертите извън столицата протичат с интерес и навсякъде срещаме одобрението на публиката.

Вальо: Относно количеството на публиката мога да се съглася, че не е особено голямо, но от друга страна се наблюдава известно раздвижване и тенденцията е хората постепенно да се увеличават. Относно това как ни приема публиката, смятам, че до момента, който е дошъл на концерт, е останал доволен.

Бихте ли предприели голямо турне из страната?

Панайот: Има много места, на които не сме свирили, но поради редица причини към момента предпочитаме да правим единични концерти из страната, отколкото да опитваме да организираме по-мащабно турне. Така например, през пролетта свирихме за първи път във Варна, заедно с нашите приятели от Wartime и Violentory. Публиката ни прие много добре, изкарахме си страхотно и с удоволствие ще повторим в най-скоро време!

Имате ли отношение към нещата, които се случват в България в последно време – протести, смяна на правителства …? Може ли това да намери отражение по някакъв начин в творчеството ви?

Явор: Имаме отношение, разбира се. Всеки би трябвало да има! И това се отразява на всички ни различно, но ние надали бихме написали песни с буквални препратки и становища по тези въпроси.

Вальо: По принцип се стараем да сме аполитична група, но разбира се всички събития, които се случват, няма как да не ни вълнуват. Дали може да намери отражени в музиката ни – вероятно да, но не по начин, който да се обвърже с дадена партия или конкретно политическо действие.

Освен в Ювиги, свирите ли и в други групи?

Явор: Аз и Вальо свирим в още една група – Балканджи. Останалите двама също са имали временни “забежки”, но в момента са отдадени изцяло на Ювиги, хахаха!

Какво предстои пред групата сега? Може би да очакваме и следващ албум?

Вальо: През лятото клубният живот е доста затихнал, така че ще наблегнем на новите идеи и работата в студиото. За нов албум е рано да се говори, но и този момент ще дойде.

Панайот: Съвсем скоро планираме да изненадаме феновете с нова музика, както и с няколко по-специални концерта, чиято насоченост за момента оставяме в тайна. При всички положения ни очаквайте с нови сили наесен!

Кажете нещо за Ювиги извън музиката? С какво обичате да се занимавате и с какво е необходимо да се занимавате? :)

Спаз: По професия съм дизайнер, а извън музиката се занимавам активно и с боди-билдинг. Обичам моторите и моторните спортове – следя отблизо MotoGP, Superbike и Formula1.

Явор: Всъщност, ние всички обичаме да се занимаваме ужасно много с музика, но далеч не можем да го правим толкова, колкото ни се иска. Извън това, аз лично се занимавам с търговия на метали.

Панайот: Аз работя в софтуерна компания, а извън музиката хобитата са ми уебдизайн, филми, боди билдинг, четене на книги и други подобни лежерни активности.

Вальо: Обичам да ходя по екскурзии, да чета много и да гледам филми. А относно това, което е необходимо – всички работим нещо друго, невъзможно е да се издържаме, свирейки в Ювиги. Все пак мисля, че това ни е основният гъдел и ще продължим да го правим, независимо от трудностите.

Още веднъж благодаря за интервюто и може би последни думи за финал?

Панайот: Благодарим на MetalHangar18 за това интервю! Пожелаваме ви да събирате все повече фенове на страниците на сайта! Към всички останали – бъдете силни, радвайте се на живота и слушайте повече българска музика!

Явор: Подкрепяйте качествената българската музика!

Вальо: За финал бих искал да призова хората, които не са ни чули, да го направят, а най-добре да дойдат на концерт. Там е силата ни.

Спаз: Последните думи трябва да са към феновете – благодарим ви, че ви има и се надяваме да се виждаме все по-често по концерти! Всичко, което правим, е от любов към музиката и към публиката!

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото