Psychedelic Trips to Death е млада група от Солун, Гърция. Създадени през 2010, те черпят вдъхновение от мрачния и суров саунд на The Jesus and Mary Chain, Singapore Sling и Joy Division. През 2012 издават дебютния си албум “Malibu” , съдържащ ранни записи, които определят бъдещия звук на групата – звук от шумни китари, ледено студени бийтове и емоционални вокали. Две години по-късно излиза и EP-то “Love & Death”. В момента работят по нов албум, който към края на 2016 ще бъде издаден от Kinotone Records (UK).

PTTD_photo

Rocket Psyence проведоха интервю с PTTD, които ще можете да видите на живо на 13 май по време на Rocket Psyence Fest в Mixtape 5.

Моля представете се. Как започна всичко с Psychedelic Trips to Death?

Всичко стана съвсем естествено, когато бяхме на 16 години. Започнахме да слушаме рокенрол и малко след това у нас се появи нуждата да творим музика, за да изразим чрез нея различни неща, които ни вълнуват. Сформирахме Psychedelic Trips to Death, въпреки че изобщо нямахме представа как се свири на музикален инструмент.

Кои музиканти са ви повлияли най-силно? Ако можете да продадете душите си на дявола, за да свирите с един от тях на една сцена, кой ще бъде той?

Да чуем рокенрол за първи път беше събитие, което промени живота ни. Групи като The Stooges или The Cramps те карат да осъзнаеш, че няма граници, които си длъжен да спазваш и това е доста освобождаващо за един творец. Относно споделянето на сцената с любима група, сделката ни с дявола би била за концерт със Suicide.

Посочете една песен, която е неземно добра и тайно мразите автора й, понеже ви е изправарил и ви е отнел възможността да я напишете.

Не се бяхме замисляли за това от тази гледна точка, но в този случай бихме избрали “Venus in Furs” на The Velvet Underground.

Бихте ли ни разказали за звукозаписния процес по време на сесиите за албумите ви “Malibu” и “Love & Death”. Как избрахте този подход на работа? Бихте ли променили нещо, ако можехте да се върнете назад?
“Malibu” е компилация от ранни записи, които бяха направени на различни места. Те отразяват първата ера на групата. По това време записвахме и барабани, които по-късно бяха заменени от дръм машина.

“Love & Death” е EP, което включва две презаписани песни от “Malibu” и две нови. Записът на цялото EP ни отне точно един ден. Чувствахме се сякаш експериментираме и откриваме нови неща за самите себе си. Не бихме направили записите по различен начин, но винаги е добре да осъзнаеш какви са били грешките ти в миналото и да се постараеш да еволюираш.

Споделяли сте една сцена с The Black Angels, The Underground Youth, Singapore Sling. Сега ще свирите в София за първи път. Какво да очакваме от шоуто ви? Какви са вашите очаквания към българските банди и към публиката у нас?

Най-добре е да не издаваме нищо и да изчакаме просто да се случи. Ние обичаме неочакваните неща.

Каква е psychedelic/shoegaze/noise rock сцената в Гърция? Кои местни банди бихте ни препоръчали?

Тази сцена се разраства и се усъвършенства точно пред очите ни. Групи като A Victim of Society и Alien Mustangs са отличен нагледен пример за това.

Сега работите по предстоящ албум. Как усещате новия си материал? Да очакваме ли промени в саунда и музикалната концепция?

Този път работим по различен начин. За нас е много вълнуващо, когато правим нещата така, както не сме опитвали преди. Записите ще започнат точно след Rocket Psyence Fest. Новите песни ще бъдат изсвирени изцяло на живо и ще бъдат записани чрез аналогова апаратура. Като се има предвид това, те със сигурност ще звучат различно от предишните парчета. Също така, има разлика и в цялостния ни подход към писане на музика. Би могло да се счита, че това ще бъде нашият дебютен албум.

Кой път смятате за правилен и как виждате бандата на него:

a) Да сте имитатори и да се сдобиете с много фенове, които ви свързват с добре познати и утвърдени изпълнители.

b) Да поемате рискове с нови техники и подходи и да вървите срещу течението, въпреки че много по-малко хора ще оценят музиката ви.

Не е възможно да не имитираш някого, който ти е повлиял, защото в известна степен на това се крепи целия рокенрол. Музиката, която създаваш, е като колаж на нещата, които харесваш. Така че феновете нямат нищо общо с това. Музиката се създава, за да изразиш себе си по своя собствен начин чрез изразните средства, които ти сам избираш.

Споделете с нас една интересна история от ваш концерт, турне, записи или репетиция.

Предпочитаме тези истории да си останат между нас в групата. Те и без това не са много интересни.

Последни думи?

Love & death,
PTTD