Ден първи -23.08.2012

Началото на Balkan Moto Rock Fest 2012 – Велико Търново бе дадено в четвъртък , сред изобилие от бира, скара, свеж болярски въздух… и доста слаба посещаемост. Видимо притеснените организатори бяха успокоени от „местните капацитети”, че нещата ще се подобрят в петък и събота, но пък съседните две събития – рокерски събор на Капиновския манастир и „Българският Уудсток на синия шаман Дайнов” село Миндя, изглеждаха плашещо близо.

Единствената група за вечерта бе „The Pomorians”. Четата на Янко Бръснаря зарадва броящото се на пръсти присъствие пред сцената с традиционните си „хашлашки” песньовки, а шоуто продължи повече от час половина. Редом с хитове като „Обичам” (да пуша, да пия и да ям… и някакви други работи), момчетата се пробваха с няколко кавъра на Slayer, Pantera  и прочие. Добре, че на разположение на босоногия Бръснар се намираше и един неслучайно попаднал „Flynig-V”, не ми се мислеше какво щеше да е с бузукито, макар и оборудвано с дистър и ефекти. Хубав, чист звук, забавляващи се хора и хладни бири дадоха началото на края на първата вечер от мероприятието.

Ден втори -24.08.2012

Тhe Trooper. Добре познатите румънски хард-рокери направиха една наистина богата китка от кавъри, гарнирана с две авторски парчета. Какво ли не чухме тази вечер – добри версии на Bon Jovi, Metallica, Kiss, Elvis Presley, а за десерт “Fear of the Dark” на Iron Maiden и “Touch of Evil” на Judas Priest. Изключително добре сработена банда, личи им на момчетата, че са заедно отдавна. Moe мнение – доста добри кавъри, за съжаление слаб авторски материал.

Ден трети-25.08.2012

Датата е 25-ти август, мястото – хълм „Света Гора” край Велико Търново. Един исторически хълм, край един исторически град, в един исторически горещ ден. Жегата е повсеместна и дори падането на мрака и разположението на хълма не помагат за идването на така желаната прохлада.

Събитието: провеждащия се за шести път Balkan Moto Rock Fest. Събитие събрало любителите на кожите, големите мотори и рок музиката на едно място, както и много хеви-метъл фенове, очакващи  хедлайнерите на феста – U.D.O, предвождани лично от Udo Dirkschneider –едно добре познато име в българските метъл–среди.

Място на бойните действия: „Интер Хотел” – Велико Търново, около 18.30 часа централно болярско време. Уговореното интервю започва със съвсем леко закъснение, чак не върви да се споменава. Всичко е организирано по график, точно и удобно. На наше разположение са Udo Dirkschneider и Fitty Wienhold.

МH18: Здравейте, господа! Предварително благодаря за отделеното внимание. Пристигнахте днес с полет от Швеция, където свирихте снощи, веднага след това ви докараха от София до Велико Търново. Няма да ви отнемам много от времето за почивка преди концерта довечера, за това да пристъпим направо към въпросите.

Да започнем с нещо, което винаги съм искал да те попитам при една евентуална наша среща: Как си успял да съхраниш гласа си през тридесет годишната си кариера на вокалист на Accept и U.D.O?

Udo: На първо място мисля, че съм един шибан щастливец, тъй като никога не съм имал проблеми с гласа си. Това е природна даденост, благословен съм в това отношение.

 MH18: Пушач ли си все още?  

Udo: Приключих с пушенето. Позволявам си по няколко бири, но с цигарите се разделихме окончателно.

МH 18: По един или друг начин засягате темата за религията и Бог в творчеството си. Какво всъщност е отношението ти по въпроса?

Udo: Нашата теза е, че всеки човек може да вярва в каквото си поиска. Ние като банда сме изключително свободомислещи. За пример – ти може да вярваш ето в тази чашка с кафе, в бутилката с бира или каквото ти дойде на ум, стига да не пречиш на хората около теб. Такова е положението и с нашите текстове – не вменяваме нищо конкретно, свързано с религията и вярата на хората. С това не бива да се злоупотребява.

МH 18 :На официалния ви  сайт се появиха доста любопитни твои снимки, показващи как управляваш руски танк. Би ли разказал малко повече относно това интересно събитие?

Udo: Да, разбира се. Разходката с танк ми бе подарък за рожденния ден. Беше истинско удоволствие да управлявам тази руска машина, останах изключително доволен от възможностите и. Беше забавно. На “Wacken Open Air” се заговорихме с един приятел, който ми предложи след танка да опитам и пилотиране на реактивен самолет. Надявам се това да е следващото предизвикателство.

МH 18: Говорейки за“Wacken Open Air”, държа да отбележа, че се представихте страхотно. Как усети атмосферата от сцената, свирейки заедно със старите членове на U.D.O. и твоят син зад барабаните?

Udo: Беше едно наистина добро шоу, със всички тези музиканти, дали толкова много на групата през годините. Успяхте да видите и да чуете, че те все още са способни на невероятни неща. Почти всички уважиха поканата ми за това участие и се радвам, че е допаднало на феновете на бандата. Липсваше само един от поканените, който според официалната информация бе на почивка, но аз знам, че той в момента свири с Accept…(тук всички започват неистово да се хилят, а хер Dirkschneider леко се подсмихва под мустак). Реших да поканя синa ми да се включи на неговото място, той е един наистина добър барабанист и се справи чудесно със задачата си.

МH 18: Kак се развива кариерата на синa ти?

Udo: Не, че ми е син, но хлапето е добро. Свири на барабани от шест годишен, но от 3 години си има собствена банда. Стилът на групата му е различен, не е хеви-метълът, който U.D.O. правят, от модерните нови неща е. Sven  има много енергия и е винаги забързан, но със сигурност има талант за тази работа. Определено носи семейната харизма, хаха…

МH18: В U.D.O. са свирили двама бивши членове на Running Wild – Thomas „Bodo“ Smuszynski и Stefan Schwarzmann . Kакво ти е мнението за последния студиен албум на „Пиратите„ от Хамбург?

Udo: Всъщност не съм го слушал все още, а с Rolf  (Rock’n’Rolf Kasparek) не сме се виждали от страшно дълго време насам – може би повече от 15 години.

МH 18: Да се върнем назад във времето със следващия въпрос. Става дума за видеото към “Balls to the Wall”. Как бе заснет материала и ти ли си наистина човекът, който е възседнал топката за събаряне на сгради в края на клипа?

Udo: Да, това съм аз. Беше наистина високо, качиха ме на това нещо и го пуснаха срещу стената. Другото, което си спомням е, че снимахме през зимата и ни беше доста студено с тези къси ръкави.

Решавам да бъда  директно нахален и почти не си изпросвам шамарите…

МH 18: Кой е най-добрият китарист, с когото си работил през годините?

Udo: Мисля, че това не е много учтив въпрос…..

МH 18: Нека да бъда честен с теб – нямам нищо предвид, просто искам да чуя мнението ти.

Udo: Добре… Със сигурност човекът, който ще спомена е Mathias Dieth (MH 18: старaта  дружка на хер Удо, участвал в записите на класиките Animal House, Mean Machine, Faceless World иTimebomb).

МH 18: Спомняш ли си всичките си участия в България?

Udo: Да, все пак често съм при вас, хехе. Особено гостуването в Каварна с Accept – това беше последния концерт, който изнесохме заедно. Публиката винаги наистина е на ниво, за това избрахме да снимаме и официалното DVD на U.D.O. в София. Луди глави сте вие българите.

МH18: Обложката на въпросното DVD представлява интересен „метализиран” образ на Света София в предизвикателни кожени одежди. Кой е автора на корицата?

Udo: Наш приятел. Идеята дойде от него, одобрихме я веднага. Той е наясно с тези неща, доверяваме му се напълно.

МH18: Довечера ви предстои да свирите на рокерски събор. Правили ли сте го и преди ?

Udo: Да, свирили сме на един от най-големите моторджийски събори в Германия, хубаво място, събитието беше страшно добре посетено – може би над 20 хиляди души. Няма да е нещо ново за нас…

MH 18: Благодаря ви още веднъж и се надявам следващия път да имате малко повече време, за да разгледате прекрасния град, в който се намирате. Ще ви очакваме отново!

Udo: Следващият път – задължително!

А ето и какво се случи малко по късно:

Началото на концерта започна с германска прецизност в обявения предварително час, 22:30ч. Много качествено осветена и подредена сцена със семпъл декор (логото на групата) и вече стълпила се публика, изпълнила докрай свободната площ пред сцената на хълма Света Гора. На мене ми се стори в началото, че звука е леко „омазан“, т.е. че китарите и вокала се сливат в едно, а пък барабаните са прекалено усилени на фона на останалите инструменти. Но после нещата се оправиха и докрая на концерта имаше перфектен звук.

Rev-Raptor,Thunderball, Leatherhead, перфектно изпълнената класика на ACCEPT – Screaming for a Love-Bite, последвана от Vendetta и отново шедьоври на ACCEPT – Princess of the Dawn и Head Over Heels. Тотално германско хеви метъл шоу и неуморни музиканти. Всеизвестен е факта, че тази година Udo навърши 60г., а гласът му и енергията на сцената и извън нея са невероятни, както и магнетизма, който се излъчва при непосредствен контакт с него.  Парчетата се редуваха едно след друго без почти никаква пауза, достигайки кулминацията с Metal Heart, изпълнена от единствено подходящия за нея вокал. Естествено, публиката не остави групата да се размине без бис, и с огромна сила бяха изтрещени влизащото с епично електронно интро The Bogeyman и абсолютната класика за всички времена, „отгледала“ поколения хеви метъл фенове Balls to the Wall. Невероятно добър концерт, изпълнен с много енергия и хъс от музикантите и посрещнат подобаващо от публиката. Със суха гърла (монополистът , снабдяващ феста с бира ни остави жадни), мокри коси и двеста процентово удовлетворение си тръгнахме от това историческо събитие на този исторически хълм. Догодина очакваме дори и повече, заслужаваме го, защото НИЕ СМЕ БОЛЯРИТЕ!!!

Един материал на Journeyman и MadButcher