Интервю с Paul Mazurkiewicz (CANNIBAL CORPSE)

CANNIBAL CORPSE може да са зли и брутални, но хората зад марката са съвсем нормални и не са превърнали текстовете си в начин на живот. И още по-добре. Барабанистът на най-известната и успешна дет метъл група, колкото и удовлетворен от постигнатото, толкова е и здраво стъпил на земята. Paul Mazurkiewicz е открил ключа за успеха, който за щастие или не, не е универсален. Интервюто е от края на 2014 година, но предстоящият концерт на CANNIBAL CORPSE по покана на „BGTSC”, е добър повод да види бял свят и като текст…

Интервюто с Paul Mazurkiewicz (CANNIBAL CORPSE) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 30.03.2015 година и е публикувано в брой 120 на списание „Про-Рок”.

От другата страна – Привет, Paul, от къде се обажадаш?

Paul Mazurkiewicz – Вкъщи съм във Флиродиа.

От другата страна – Топло ли е?

Paul Mazurkiewicz – Топло е. Не е толкова горещо, за да създава дискомфорт. Времето е готино.

От другата страна – При нас е зима.

Paul Mazurkiewicz – То и тук е зима, но не в смисъла на европейската зима или зимата на Север. Или зимата в България, или както е в Бъфало например. Времето е хубаво. (тук излайва куче)

От другата страна – Имаш домашен любимец?

Paul Mazurkiewicz – Да, имам няколко кучета, които разбира се точно сега ще се обаждат, защото говорим. Иначе преди да се чуем, бяха тихи.

От другата страна – Каква беше 2014 година за CANNIBAL CORPSE?

Paul Mazurkiewicz – Много добра. През февруари влязохме в студио за записите на новия ни албум. Това означава, че започнахме годината много добре. Работихме по него през февруари, март, април, до май месец и после започнахме турнетата. Бяхме на „Mayhem Festival” в Щатите – огромен фест на открито. После, свирихме в Япония и Австралия, и направихме голямо турне в Европа. Албумът се оказа успешен. Смятам, че 2014 беше страхотна за CANNIBAL CORPSE.

От другата страна – Какво очакваш от 2015 година?

Paul Mazurkiewicz – Много концерти. Очаква ни голямо американско турне през януари и февруари. Ще свирим на „70000 Tons of Metal” през първия месец на годината. Имаме турне с BEHEMOTH тук в Щатите. През юли и август се връщаме в Европа и ще направим няколко фестивални участия. Ще бъдем хедлайнери на няколко концерта и ще свирим за първи път в Индия и Южна Африка. Очакваме да се получат страхотни концерти на тези прекрасни места. Очакваме много от 2015, но годината ще е посветена на турнета.

От другата страна – Кои са най-добрите места за CANNIBAL CORPSE извън САЩ?

Paul Mazurkiewicz – Навсякъде. През 2014 бяхме на двумесечно турне в Европа, което беше едно от най-дългите ни турнета изобщо, ако и не най-дългото, с над 45 дати. Всички концерти бяха супер. Свирихме на много места и в много страни. Където и да сме по света, получаваме подкрепа и публиката е страхотна. Много хора идват да ни видят, имайки предвид, че става дума за дет метъл и CANNIBAL CORPSE. В Русия например беше чудесно. Свирихме на изток, оказа се, че там имаме много фенове. Това бяха едни от най-добрите ни концерти. Свирихме в Австралия, Япония… Навсякъде, където и да отидем, ни посрещат много топло и е добре за нас. Няма как да сравнявам феновете в отделните страни, защото навсякъде ни приемат страхотно.

От другата страна – Да, обаче в Русия имахте проблеми. Какво точно се случи? Смятате ли да се върнете отново там?

Paul Mazurkiewicz – Не знам в момента. Няма какво повече да се каже. Станалото – станало. Имахме официално изявление по въпроса така, че не искам да го обсъждам повече.

От другата страна – Това, което се случи в Русия е втори подобен проблем за Вас след Германия. Там още ли не можете да изпълнявате песни от първите три албума?

Paul Mazurkiewicz – Май само на едно място имаме проблеми. Както споменах, направихме голямо турне в Европа. В Германия имахме 9 дати. Всички бяха супер, с изключение на концерта в Мюнхен, Бавария, където все още има ограничения върху творчеството ни и не можехме да свирим определени песни от определени албуми. Това е просто нелепо. Иначе всичко си беше нормално. Нямахме никакви други проблеми. Все още има какво да се иска, но пък става дума само за един концерт. Не сме свирили няколко песни. Обаче е по-добре от преди.

От другата страна – Нормално ли е в наши дни да има такава цензура?

Paul Mazurkiewicz – Цензурата я има от доста време. Винаги ще има нещо подобно.

От другата страна – Какъв по точно е проблема според теб?

Paul Mazurkiewicz – Нямам никаква идея. Ние просто свирим нашата музика и вършим нашата работа. Не разбирам това отношение. Явно хората знаят по-добре от нас.

От другата страна – През 2008 издададохте видеото „Centuries of Torment: The First 20 Years”, което е посветено на 20-годишнината на CANNIBAL CORPSE. Тази година издадохте биографична книга за групата. Каква е разликата между двете?

Paul Mazurkiewicz – Много са различни. Не сме дублирали двете издания. Във видеото имаше много подробности. В него показахме развитието на групата от самото начало. Не искахме и книгата да е такава. Тя е концентрирана върху нас петимата, които сме в състава на групата през последните десет и повече години. George и Pat са с нас от много време. Това днес е CANNIBAL CORPSE. Настина се концентрирахме върху нас. Разказваме своите истории от началото на групата досега. Как сме започнали да се занимаваме с музика. Това са различни неща в сравнение с видеото. От книгата можеш да получиш допълнителна информация, ако наистина се интересуваш от бандата. Разбира се, че е по-добре да гледаш видеото, но в книгата историите са рзлични. Също така в нея има много снимки. Това е най-съществената част. В книгата има и около 150 редки фотоса, които никой не е виждал преди. Също така говорим и обясняваме и някои текстове на песни, които сме създали през годините. За да разберете CANNIBAL CORPSE, гледайте видеото, но книгата също си има своите достойнства и е хубаво че я има.

От другата страна – Има ли истории, които не сте споделили с читателите?

Paul Mazurkiewicz – Не, не искахме да наблягаме на някакви откачени случки. Искахме да сме сериозни. Това го направихме във видеото. В книгата избягахме от жълтините. Обсъждаме доста неща, но няма нищо в стил MOTLEY CRUE.

От другата страна – Сподели някоя история от книгата?

Paul Mazurkiewicz – Помня една, която съм споменал в книгата. Веднъж по време на второто ни или трето европейско турне имахме свободен ден. А тогава все още пиех повече. Парти, откъдето и да го погледнеш. В един бар ни даваха безплатен алкохол, много се напих и започнах да повръщам навсякъде. Трябваше да ме носят до буса. Трябваше да легна, мислех си, че ако се наспя, на сутринта ще бъда по-добре. Спах около 12 часа и когато се събудих пак бях зле. Като се замисля не съм пил толкова много, на явно е било достатъчно, за да получа алкохолно натравяне. На следващия ден имахме концерт. Спомням си, че спах много добре, но заради алкохола не можех да задържам нито храна, нито вода. Връщах всичко. Нямах си идея как щях да направя концерта. Чувствах се ужасно, лежах на пода и треперех. Все пак хапнах малко хляб, пих малко вода, събрах сили и свирих. Когато погледна назад, това е едно от най-лошите ми преживявания. Не е много весело, но пък съм го запомнил и съм го включил в книгата. Беше ужасно. Никога повече не бих си причинил подобно нещо.

От другата страна – Какво може да Ви накара да отложите концерт на CANNIBAL CORPSE?

Paul Mazurkiewicz – Никога не сме отлагали концерт заради причини зависещи от нас. Трябва да съм много зле, за да не изляза да свиря. Можеш да направиш концерт без една китара, без бас, дори и без вокалист, веднъж имахме такъв случай, ако се налага. Но цяло шоу без барабанист е невъзможно. За мое щастие никога не съм бил чак толкова зле. Онази вечер, за която ти разказах, успях да се стегна и свирих. Все пак не умирах. Бях зле, но трябва да съм адски зле, за да не мога да свиря. За щастие това не ми се е случвало.

От другата страна – Къде се случи концертът без вокалист?

Paul Mazurkiewicz – В Питсбърг, преди около 10 години за турнето за „The Wretched Spawn“. Спомням си го, защото тогава беше единственият път, когато свирихме „Frantic Disembowelment“ и то като инструментал. George имаше тежко възпаление на дробовете. Той дори ходи на доктор. Не можеше да диша. Тогава доста се двоумихме дали да отменим концерта или да излезем без него. Решихме все пак да свирим без вокалист и да кажем на хората, каква е ситуацията, след което те да решат, дали искат да присъстват на концерта или не. Свалихме доста цените на билетите, заради това, че щяхме да свирим инструментали. Тогава мисля, че бяхме с KATAKLYSM и Maurizio излезе да ни помогне, като изпя с нас някои стари парчета като „Stripped, Raped and Strangled“, но като цяло всичко беше инструментални версии на песните ни. Беше интересно преживяване, уникално и повече никога не се повтори.

От другата страна – И ви се е случвало само веднъж?

Paul Mazurkiewicz – Без вокалист – да. Имали сме няколко концерта само с една китара. Но без вокалист е само това.

От другата страна – Това шоу е трябвало да се види. Обяснявал ли си си защо CANNIBAL CORPSE са толкова популярни?

Paul Mazurkiewicz – Мисля за това понякога – защо ние, а не друг… Причините са много. Останахме верни на това, което започнахме преди 26 години. Феновете знаят, че сме група, която прави музика и те могат да разчитат на нашето звучене. Когато издадем нов албум, почитателите ни могат д бъдат сигурни, че той ще е CANNIBAL CORPSE. Смятам, че това е ключът към успеха ни. Също така написахме и добри песни. Нали за това е музиката. Пишем и бавни, и технични парчета, важното е да има мрачен звук. Имаме и запомнящи се композиции, което също е ключ към успеха. Комбинацията от това което сме били и което винаги сме, ни позволи да изградим една голяма фенска маса, която знае какво да очаква от нас. Това е в основата.

От другата страна – Как беше приет новият Ви албум „A Skeletal Domain” и можеш ли да кажеш, че е на нивото на старите?

Paul Mazurkiewicz – Мисля, че имаше голям успех. Феновете го харесват. Все още не сме имали голямо турне в САЩ с този диск. И тук присъдата от почитателите ни все още не е дадена. Но по света реакциите са положителни, албумът се продаде добре, хората го харесват. Мисля, че е един от най-силните ни дискове. С времето ставаме все по-добри. Развиваме се като музиканти, уменията ни да създаваме рифове и музика са по-добри и това може да се чуе в нашата работа. Всеки ден се стремим да вдигаме нивото. Работим здраво, за да сме винаги по-добри от вчерашния ден. Новият ни албум е страхотен микс и съдържа всичко, което е CANNIBAL CORPSE – бързи, бавни, технични и олдскуул парчета.

От другата страна – 25-26 години по-късно, записахте нов албум, защото все още имате вдъхновение или защото вече имате сериозен опит?

Paul Mazurkiewicz – И двете. Обичаме това, което правим. Знаем кои сме и това е ключът към успеха, както казах по-рано. Имаме своя формула, която не променяме генерално. Обичаме това, което правим. Опитът, страстта към музиката и желанието се смесват и ето го крайният продукт. Ако не харесвахме това, което правим, просто щяхме да сглобим някакви парчета. Но ние не правим така и никога не сме правили. За това и ставаме все по-добри.

От другата страна – Даваш ли интервюта без някой да ти зададе въпрос за Jim Carrey?

Paul Mazurkiewicz – Ха-ха-ха… Все по рядко ме питат за него, защото мина много време от тогава.

От другата страна – Бихте ли участвали в друг подобен филм?

Paul Mazurkiewicz – Да, от време на време имаме предложения за участие в различни телевизионни програми в САЩ. Малки роли като гост участия. Но ако сценарият на филма ни хареса и ако сценария има смисъл, бихме се включили.

От другата страна – В какъв тип филм бихте участвали?

Paul Mazurkiewicz – Не знам, имайки предвид кои сме, логично е да е филм на ужасите. Така музиката, която свирим, ще се върже с филма. „Ace Ventura“ беше глупава комедия, в която ние играехме себе си. Разбира се, че се забавлявахме, но ако мога да избирам, бих искал да участваме във филм на ужасите.

От другата страна – Два малко различни въпроса. Каква е ролята на хората на изкуството в съвременното общество?

Paul Mazurkiewicz – Голяма. Особено ако говорим за музиканти. Хората имат нужда да бъдат забавлявани, да бъдат част от музиката, от филмите, от големите телевизионни продукции. Този начин на живот направо е станал част от човешката природа. По-точно не те да бъдат забавлявани от музиката, а тя да е двигателната им сила. Затова и хора като нас стават музиканти. Това е част от нас, нуждата да създаваме е огромна. При мен са идвали фенове, за да ми кажат как нашето творчество е повлияло на живота им. Музиката е могъща сила. Това е яко. Ролята на изкуството днес е голяма.

От другата страна – Каква е тогава артистичната ти гледна точка за живота?

Paul Mazurkiewicz – Не знам, искам да съм креативен, да мисля нестандартно. Да следвам сърцето си. Това вече е супер.

От другата страна – Вдъхновена ли е гледната ти точка от вашите текстове?

Paul Mazurkiewicz – Не, в никакъв случай. Даже и не си го помислям. Текстовете ни не описват нас като хора. Това е просто CANNIBAL CORPSE. Те могат да ни разкриват като музиканти, но само толкова. Със сигурност не ни формират като личности.

От другата страна – Най-ценната вещ във вашето студио, без инструментите разбира се?

Paul Mazurkiewicz – Не знам, честно казано. В помещението, където свирим, инструментите ни са най-ценното като че ли. Чакай да помисля. Естествено, че банята и тоалетната, защото не ни се налага да ходим на друго място.

От другата страна – Ти си единственият член на CANNIBAL CORPSE, който няма страничен проект. Имаш ли проект мечта?

Paul Mazurkiewicz – Не знам. Pat и Rob имат някакви проекти, Alex е много активен със страничните групи. Преди година с Jack Owen имахме един рок’н’рол проект. Пак бих свирил нещо подобно с него, но откакто не е в групата, не се виждаме особено често въпреки, че сме приятели. Харесва ми стила, все пак с него израснахме. С Jack свирихме добре заедно. Може би е добра идея да го възродим. Създадохме някои добри песни, а и беще забавно.

От другата страна – Какво би посъветвал 20-годишният Paul, ако го срещнеш?

Paul Mazurkiewicz – Ооооо… Да мисли повечко и да свири много. Използвай главата си. Успокой се, нещата са наред. Това е най-важното, което трябва да се направи. Защото, когато си млад, си мислиш, че правиш всичко, както трябва, но не е така. Ще се посъветвам да използвам повече сивото си вещество.