Интервю с Hansi Kürsch (BLIND GUARDIAN)

Нов албум „Beyond the Red Mirror”, концерт в България на 16 май по покана на „BGTSC” и любима банда, разбира се. Повече поводи не са необходими за един разговор с Hansi Kürsch, вокалист на немските бардове BLIND GUARDIAN.

(Интервюто с Hansi Kürsch (BLIND GUARDIAN) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 11.05.2015 година.)

От другата страна: Как се прие новият албум на BLIND GUARDIAN?

Hansi Kürsch: Бих казал, че се приема много добре. Също така вярвам, че с всяко слушане албумът ще израства все повече за феновете. От друга страна е необходимо да мине поне година, за да имаме ясна представа как се представя новия ни диск. Но иначе се прие много добре, ревютата също са много добри. Надяваме се, че един ден най-верните ни фенове ще говорят за него като за класически диск и се надяваме да постигнем този резултат след, нека да го кажа, 11 месеца от днес.

От другата страна: Прочетох в едно интервю, какво лежи „отвъд червеното огледало”, обаче историята има ли връзка с настоящето?

Hansi Kürsch: Историята е свързана с реалността в много важен аспект. Връзката е в простия факт, че днес има твърде много информация, която е изопачена. Затова и е много трудно да си изградиш мнение за определени неща. Хората са постоянно манипулирани от няколко страни, което води до усложнения при възприемането на нещата в тяхната основа. Това е червената нишка в историята. Получаваш информация без да знаеш, кой я съобщава. Самата информация, която достига до теб, идва от различни места, където се защитават различни интереси. Което винаги променя значението и стойността на информацията. Това е концепцията в „Beyond the Red Mirror”, която има връзка с реалността днес. Един вид – критика към журналистите. Другата допирна точка е, че двата свята в историята за „Червеното огледало” се развиват към по-лошо. Което наблюдавам и в съвременното общество. Като се има предвид, че в основата на новия ни албум стоят истории от „Imaginations from the Other Side” от 1995, трябва да добавя, че перспективите пред човечеството преди 20 години са били по-добри, отколкото днес, защото тогава изглеждаше, че нещата се развиват в правилната посока. Докато през 2015 година пътят уж е същия, но изглежда доста размит и положението се влошава. Това е втората значителна връзка между нашата история в албума и реалността.

От другата страна: Чувстваш ли се отегчен във всяко интервю да обясняваш идеята зад новия албум?

Hansi Kürsch: Трудно е от гледна точка на сложността на албума и на това, че историята е комплексна. Дори е следваш само разказа или основата на историята, е трудно да я обясниш за три-четири минути. Още повече когато говорим за връзките с реалността – тук задачата става още по-трудна. Така че не е толкова лесно за обяснение.

От другата страна: В такъв случай мислиш ли, че днес е много трудно да откриеш информацията, която наистина е важна?

Hansi Kürsch: Да, смятам, че всичко е страшно изопачено. С този проблем се сблъсквам често тук в Германия. Каквото и да чета, няма значение кой вестник ще разгърна, без значение кой е говорител, е много трудно. Дори и да имаме качествена журналистика, където се правят точни предположения и предвиждания, които дават точна информация, вярвам, че е много трудно да откриеш истината. А истината за музиката на BLIND GUARDIAN винаги е била много ценна. Но ако трябва да вземем предвид днешната ситуация и да се върнем отново на медиите, е много трудно да попаднем на нещо, което се доближава до моята представа за истината.

От другата страна: Тогава кой е правилният начин за достигане до истината?

Hansi Kürsch: Да бъдеш широкоскроен и по-малко да се поддаваш на влияния. Ако трябва да се върнем отново на медиите – те имат една и съща информация, но явно не разполагат с достатъчно време, за да я представят в детайли. Дали информацията е правилната, дали е вярна или не, те просто дават собственото си тълкуване на база на данните, с които разполагат от някъде, като добавят политическите аспекти – да се харесат или на правителството, или на онези, които да в основата на контрола, или на шефовете си. Информацията, която достига да нас, няма значение къде живеем, е внимателно подбрана и изопачена. И на нас ни се представя едностранчиво.

От другата страна: Нека поговорим за по-интересни неща, като музиката например – колко песни от новия албум ще изпълнявате на това турне и ще променяте ли аранжиментите за живите участия?

Hansi Kürsch: Със сигурност за някои от песните ще има малко по-различни аранжименти. Най-очевадни ще бъдат разликите при изпълнението на „Miracle Machine”, защото тя е една от композициите, които ще изпълняваме с аранжимент, при който ще участват всички от групата. Така че тя няма да звучи като балада изпълнена на пиано. Също така има малки корекции в начина по-който използваме бекинг вокалите, които не мога да кажа, че ще липсват, но ще бъдат променени, за да можем всяка вечер да даваме на феновете едно и също качество. Що се отнася до другите песни – те ще бъдат идентични с версиите, които сме записали за албума. Разбира се понякога André свири в композиции в албума мелодични линии в припевите, но ако почустваме, че ритъм китарите са по-силни като внушения, той преминава от водеща китара към ритъм китара. Извън това аранжиментите на новите песни са много близки до тези в албума. Когато дойдем в България, което ще се случи малко или много през втората част от европейското ни турне, предполагам, че ще бъдем в добра форма и ще сме натрупали вече опит, за да изпълняваме по-най-добрия начин композициите от сета. Със сигурност ще свирим поне четири песни от „Beyond the Red Mirror”.

От другата страна: Защо според теб феновете не спират да искат по концерти композиции като „Majesty” и песни от първите няколко албума на BLIND GUARDIAN?

Hansi Kürsch: Вярвам, че хората харесват като цяло класическите ни неща, защото те стоят по-близко до тях, познават ги по-добре. Особено по-старите ни феновете. Те са свързани по по-специален начин със старите ни албуми. Ако дам за пример себе си и любовта ми към DEEP PURPLE например, те би трябвало да изпълняват основно песни от „Machine Head”. Разбира се че харесвам и „The Battle Rages On…”, както и новия им албум, но аз самият бих искал да слушам старите им неща, независимо че съм си ги пускал хиляди пъти. Що се отнася до BLIND GUARDIAN – „Majesty” е класическа песен и тя заслужава уважението на нашите фенове. Понякога за самите нас е доста трудно да представим нещо ново, защото изпълняваме много от класическите ни композиции. Но такъв е животът – винаги се опитваме да зарадваме феновете на живите участия.

От другата страна: Въпреки, че имате и нови фенове?

Hansi Kürsch: Така е, но ако погледнем младите фенове, те се кефят и на старите и на новите неща по равно както на „The Ninth Wave” от „Beyond the Red Mirror”, така и на „Majesty”. Но са все така любопитни да чуят и старите композиции. Със сигурност има и фенове, които не харесват новия ни албум, но са фенове на самата група. Естествено е те да искат да чуят класиките ни. Знам, че много хора харесват стария ни каталог и за тях няма голяма разлика дали имаме нов албум или не. Те ще си търсят песента „Majesty”, дори и да не е в сета. Това е естествен процес. Вземи банди като IRON MAIDEN и HELLOWEEN – хората винаги искат един и същи песни, друг е въпросът дали групата ги изпълнява. MAIDEN например отказват да свирят старите си неща – казват – „ние сме само двама или трима от онзи състав за това и няма смисъл. По-добре да свирим песни от „Powerslave” и „Seventh Son of a Seventh Son”. Така композициите от „Piece of Mind” и от „The Number of the Beast” автоматично изпадат от живите участия. При нас подобни проблеми обаче не съществуват, когато става дума за концерти. Опитваме се да правим един вид „best of” при живите ни участия. По концертите ни има взаимодействие между нас и публиката. Понякога тя иска песни, които ние можем да изпълним. Разбира се има парчета ,които няма как да направим, като например „Battalions of Fear”. Не бихме могли да я изсвирим, защото не можем да я представим по най-добрия начин, както „Majesty”. Винаги има някакви ограничения. Но ако е нещо, което можем да си позволим, песен, която е пожелана и ние бихме могли да я изсвирим, ако времето го позволява, или песента, която е поискана, ни пасва, със сигурност ще променим сета, за да я направим.

От другата страна: Така или иначе говорим за концерти – можеш ли да ни разкажеш някоя откачена случка от ваше турне?

Hansi Kürsch: Въпросът е много труден, защото не мога да отделя един определен специфичен момент като най-откаченото нещо, което ни се е случило, когато сме били на път, на турне или на сцената. Бих споменал обаче за вълнението на хората всяка вечер. Все още вярвам, че ентусиазмът на публиката, когато пее „The Bard’s Song – In the Forest” е нещо много специално и откачено. Нека го кажем така – когато свирим в Германия, до града в който живеем, 15 минути след това публиката не ни позволява да изпълним нищо друго. Уважаваме ентусиазма им и се чувстваме горди от този факт, любопитно ни е и ни е забавно също така.

От другата страна: Кога беше последният път, когато изпя „The Bard’s Song – In the Forest” сам на концерт, без помощта на публиката?

Hansi Kürsch: На сцената вярвам, че се случи преди много, много години. Знам че сме имали някои моменти, когато съм имал възможност да я изпея цялата, когато например я филмираме или при подобни случаи. Понякога зависи и от песента, защото не успявам да се съсредоточа върху текстовете, но все още си позволявам да не изпявам определени части от нея, защото са невъзможни за гласа ми особено в телевизионни предавания. Доста често прибягвам до подобен трик. Мисля, че на първото ни турне през 1992 година я направихме няколко пъти и тогава я пеех изцяло на живо. След това наистина не ми се е налагало да я изпълнявам цялата. Хората я пеят заедно с мен. В Япония например, когато изпълняваме тази композиция, хората пеят с мен, защото им харесва, но не обичат да ми съдействат за припевите. Там им отне повече време, за да навлязат изцяло в атмосферата на композицията и да изградят вокалните си линии. В останалите страни, публиката пее без да се замисля. Няма значение дали става дума за държави, където английският е основен език. Повечето фенове знаят текста, което като чувство е доста вдъхновяващо за нас – да виждаме как хората имат специална връзка с песента и самата песен колко е специална за тях.

От другата страна: Най-странното място, където сте правили концерт?

Hansi Kürsch: Това беше във Венецуела, когато свирихме под една циркова шатра. Случи се след проливен дъжд. Бях на мнение, че концертът трябва да бъде отменен. Както и да е – организаторът настоя шоуто да се състои, дори и с езерото, което се беше образувало пред сцената. Имаше голям риск за нас и за концерта, заради всичката електроника и оборудването, които бяха разположени на пода. Обаче на никого не му пукаше. Хората дойдоха, влязоха във водата и се забавляваха яко. Беше странен концерт.

От другата страна: Спомняш ли си първия концерт на групата въобще?

Hansi Kürsch: Да, първият професионален концерт на групата беше през 1985 година в родния ни град. Бяхме съпорт на местна група, която имаше някаква локална популярност. Ние обаче бяхме привилегировани да имаме лоялни фенове, които ни бяха верни през онези дни. Когато излязохме на сцената, публиката полудя. Буквално откраднахме концерта и се получи наше хедлайнърско шоу – чувствахме се като известна група, а не като млада банда, която прави първия си концерт. Това ни мотивира и направихме страхотно изпълнение. Тогава все още се казвахме LUCIFER’S HERITAGE. Преди това имахме едно полупрофесионално шоу в училище. Спомням си, че тогава изключиха електрозахранването, защото бяхме твърде шумни, нито управата на училището, нито хората пред сцената харесаха това, което правим. Така след пет песни, бяхме изритани.

От другата страна: Най-важният съвет, който родителите ти са ти дали?

Hansi Kürsch: Обикновено ми задават малко по-различен въпрос – хората ме питат за съветите, които давам. Най-важният съвет, който родителите ми са ми дали – да бъда внимателен. Не знам. Наистина не мога да отговаря. Затрудняваш ме. Те наистина са ме съветвали да вярвам в хората. Обаче не съм убеден, че това е добър съвет – понякога работи, понякога – не.

От другата страна: Тогава какво съветваш собствения си син?

Hansi Kürsch: Да вярва в себе си и да има вярата, че всичко е постижимо. Дори и да му натякват, че не може да се справи или че не може да стигне до края. Да не вярва на подобни приказки, а да се опита, да завърши това, с което се е захванал. Всичко опира до опита.

От другата страна: Много ли ти струваше, за да го научиш за себе си?

Hansi Kürsch: Не толкова много, защото винаги съм имал другари до себе си. Това прави нещата по-лесни. Може би щеше да е по-трудно, ако бях сам, ако трябваше да правя всичко сам, но откакто съм в групата с момчетата, които имат същия поглед върху света – те имат същите виждания, заедно се движим в една посока. Ако е имало нещо, което ми е коствало много – това е времето. Но дори и времето, което съм инвестирал, е било забавно. Със сигурност сме късметлии, че с BLIND GUARDIAN нещата се получават по-добрия начин. Винаги обаче съм смятал, че е важно да опитваш. Когато сме го правели, винаги сме откривали малките пътища, по които можем да минем. Така в края, с всеки опит, винаги ни чака награда. Следователно не смятам, че ни е коствало толкава много. Разбира се ние сме BLIND GUARDIAN и винаги се опитваме да завършим мисията или визията, която сме подхванали. Също така винаги ще има хора, с които съм бил свързан в миналото и които по една или друга причина вече не са част от живота ми. Но тези, които са важни за мен, са тук. Бих казал че отговорът на въпроса е да се опитва, да се полагат усилия, които наистина изискват време, но след това осъзнаваш, че не си загубил нищо. От друга страна, ако се провалиш, също ще ти отнеме време, за да си дадеш равносметка.

От другата страна: DEMONS & WIZARDS активни ли са?

Hansi Kürsch: Замразили сме проекта. И аз, и Jon Schaffer сме на това мнение, защото ни е трудно да отделим време в момента. Няколко пъти сме говорили, че искаме да продължим с него, когато имаме дупки в графиците. Ако трябва да съм конкретен – с DEMONS & WIZARDS няма да се случи нищо преди 2017. Но със сигурност ще издадем трети албум, който няма да отстъпва по качество на първите и просто, и на двамата ще ни трябва време, за да се убедим, че сме направили всичко както трябва. Също така сме стигнали до решението да направим и концерти. Така че, ако започнем да работим по нов албум DEMONS & WIZARDS, трябва да си сигурен, че ще има и турне.

От другата страна: Последен въпрос – ако зомбитата завладеят света, кого ще призовеш в твоя отбор за борба с тях?

Hansi Kürsch: Определено Jon Schaffer. Той ги разбира много нещата със зомбитата, което не мога да твърдя за себе си. За това и ще се нуждая от някого като него. Той е запознат с всичко около зомбитата и съм убеден, че ако е в моя отбор, със сигурност ще спечеля!