Интервю с Dash the Effort: Промени и израстване

Dash the Effort е група, която не се нуждае от суха статистика. В последните няколко години те стават все по утвърдени в нашата сцена. Изпъкват с модерното си излъчване принесено с много разчупени брейкдауни, рифове, скрийм и клийн вокали.

На кратко, те са първата група която ни представя на Wacken Metal Battle в Германия. Ембаламитичен и най-известен сингъл: Redemption. Издадено EP до момента: ”Polar Down”.

Срещам ги непосредствено след концерта им като съпорт на Jinjer. Вижте как премина нашият разговор, в първото им интервю след паузата, която направиха миналата година:

Здравейте, момчета! Вълнувате ли се от срещата и концертът ви с Джинджър, какво мислите за тях като група?

Жо:  Да, малко е трудно да говорим за тях докато стоят до нас, но предвид факта че не разбират какво казваме, може да кажем всичко. (смее се) Сега сериозно. Ние с Даш, всъщност сме почерпили голямо вдъхновение от тяхната музика и те наистина много са ни повлияли като група, новите ни песни като текстове дори обхващат до някъде част от философията, която имат и Jinjer. Честно казано, винаги сме се виждали като подходяща група за техен съпорт и сме много щастливи да се запознаем и да бъдем с тях на една сцена.

Според вас лейбъла колко съществена роля играе? Нужен ли е на една група, за да се наложи в световен мащаб и българските групи имат ли качествата, за да влязат в лейбъл?

Георги:  За да влезеш в лейбъл има едни важни стъпки, които преди това трябва да си изминал. Първо трябва да има групата стабилен състав, да работи наистина усърдно и да надгражда постоянно своята музика и това, което е. Усъвършенстване, много концерти и накрая нещата започват да се подреждат сами и според мен лейбъла намира теб. Това разбира се не е задължително, но ако си професионалист и правиш качествена музика, нещата се стичат по този начин. Jinjer са най-точният пример за това нещо, в момента, за тази формула на работа и успех.

Жо: Long Story Short, лейбълът е позитивно нещо когато вече си изградил някакъв творчески път, работиш много, знаеш своите възможности и това, което искаш да ти предстои. Тогава лейбъла ти дава нужното рамо и скъсявате този път, но за да стигнеш до него наистина трябва да имаш нужните качества на работа.

Паузата след Wacken не беше никак малка, личностно какво развитие претърпяхте, как ви се отрази този период от живота?

Жо: Най-малкото, че за времето през което бяхме неактивни направихме много значими промени в състава и имахме нужното време за себе си да реши всеки от нас какво наистина иска за своя творчески път. В момента в Dash The Effort има едно голямо израстване, знаем какво искаме и какви цели си поставяме от тук нататък, стилистиката и вида, в който искаме да представяме нещата. Сега вече имаме строго изградена концепция и знаем много ясно накъде отиваме.

Имахте ли трудни моменти преди намирането на нови членове към състава, сработването помежду ви отне ли време, как протече този процес за вас?

Жо: Истината е, че не беше никак трудно  и нямаше някакви определени трудности с раздялата, не беше емоционално, защото на всички ни беше пределно ясно, че бившите членове от групата искаха да правят съвсем различна музика от концепцията на Даш и ние знаехме, че рано или късно това ще дойде. Бяхме изключително различни като хора и всичко стана много естествено. Атанас е един от новите членове към състава, той е дългогодишен приятел на Даш, беше част от нашия екип на Wacken. Когато стана въпрос за басист бяхме абсолютно единодушни за взимането му в групата. Вторият нов член на състава е Явор, който абсолютно веднага хареса новите неща на Даш, научи бързо старите песни и се получиха нещата с него.

Вече сте нови, променени, какво остава от старите Даш или забравяме всичко и гледаме на вашето творчество на чисто?

Георги: Ние си оставаме в същата ниша и стил, но идеята ни е просто да развием и надградим до по-голяма степен това, което вече бяхме. За нас е важно да има израстване в музиката ни, но тя няма как да е изцяло нова, защото винаги ще има елементи от старата стилистика.

Как би изглеждала вашата визия ако бяхте корица на албум или книга?

Жо: Е тук съм аз! Може би до известна степен стана много модерно това течение, но философията и визията на Даш е свързана с това хората да започнат да си отварят очите, да приемат неща извън своите граници на познание, да се опитват да събарят бариерите на общото мислене и обществото и да развият собствения си индивидуализъм като нещо, което ги откроява личностно. Искаме всеки един човек да осъзнае колко безкраен е човешкият ум, каква огромна палитра от емоции и Вселена е. Ако имаме корица, то единственото нещо, което описва нас и нашата философия е Космос и една безкрайна Вселена.

Доста често добавяте към стила си различни анти религиозни мотиви като обърнати кръстове, може ли да се сметнете за банда против религията?

Жо: Това, което се опитваме да пропагандираме е разнообразие и равенство. Ние сме против всичко, което ограничава ума и религията е едно от тези неща. Но като казвам религия имам предвид институциите, като църквата. Не сме сатанинска група или анти религиозна, но сме група против предразсъдъците и ограничението и наистина държим на това.

Със завръщането ни представихте и три нови песни, разкажете ни повече за тях като вдъхновение, символ и тематика?

Георги:  Ужасно много замисъл е вложен в тези песни, комплексно е за да разкажа конкретно за вдъхновението. Например, Fools revelation. Песента успях да я завърша за една година. Имаше доста неща, които записвах, изтривах, процеса винаги е криволичещ, но търсех начин да развия музиката ни. В такъв момент се затваряш в себе си и оставяш интуицията да те води. Всяка песен отне много време и труд, и най вече мисъл.

Жо:  Тематиката както казах по-горе е много разнообразна и обобщено е за отварянето на човешкото съзнание към новото. Текстовете в частност покриват голяма част от обществената нагласа и как погрешно затваряме себе си в предразсъдъци, които са ни наложени от малки. Има по-агресивно насочени изказвания като Once its over например, която е директно укоряване на гниещото общество в днешно време и затъването и закърняването на човешкия разум с всяко изминало поколение.

A fools revelation от друга страна е по-позитивна и насочеността и е именно да показва нови хоризонти и да подтикне слушателя да разчупи собствените си представи и да излезе от зоната си на комфорт.

Към коя от тях бихте направили видеоклип?
Георги: Според мен това е А fools revelation.

Жо: Именно.

Албумът къде точно се предвижда във вашите планове за тази година, какви сцени предстои да имате?

Жо: Албумът е много важна част от нашите планове, но има още малко време преди да стигнем до него. Първо за завръщането ни предстои турне през май, на което ще обиколим няколко български града и за първи път с групата ще излезем по далече от София и Пловдив. Ще влезем в студио може би през есента, тогава предвиждаме да започнат записите и вече в началото на следващата година да излезе първият ни дългосвирещ албум.

И един последен въпрос, от какво сте решени да се откажете в името на групата и промените?

Жо: Ще е трудно да се откъснем от нашата работа, защото в днешно време е трудно да се издържаш изцяло от музика и това понякога е лека пречка между концерти, турнета и т.н. Аз лично съм готов да се откажа от местоживеенето си и работата си в името на групата и това да ни развие на още по-голямо ниво.
Георги: Наистина не съм си мислел за това, но си пожелавам един ден когато стигнем до там да ми се наложи да  го помисля и осмисля по-добре.

Снимките не са авторски, дело са на Rockthenight!