Интервю с Bob Katsionis (FIREWIND, OUTLOUD)

Този ноември е белязан от множество концерти – Tarja, Combichrist, Fates Warning… Сред датите на календара особено ярко е оцветен вторият ден от месеца – точно тогава Outloud ще забият с Reload и Marauders Inc. на сцената на вече бившeто 8th Ball, понастоящем Бар Зар.
Този концерт беше идеалната предпоставка да се свържа с мозъка на проекта Bob Katsionis, който всъщност е написал две любими песни на любимата група – Falling like the Fahrenheit и Leaving too Soon, и да го разпитам за каквото мога. За мое – а и ваше – щастие се оказа един от най-отзивчивите и мили хора в бранша и определено ме накара да се усмихна широко в подранилата зимна вечер.
Bob имаше какво да ми каже за идеите в новия албум, за случките покрай старите и значението на имената и думите в гръцкия, както и за промените в състава им напоследък. Всъщност, Bob имаше какво да ми каже за почти всичко в музикалния (и не само) свят.

Би ли се представил на публиката? Кой е Bob Katsionis?
О, ами, аз съм Боб, тридесет и осем годишен китарист от Атина, който обича да свири мелодични песни и да прави хората щастливи с музиката си. Основната ми банда е Firewind, доста често сме идвали в България, даже сме в приятелски отношения с голяма част от групите ви – например Project Arcadia. Личният ми проект е Outloud… това е някак си моето хоби, което вземам насериозно, но едновременно с това се занимавам с него, за да мога да забавлявам себе си и околните. Не съм сигурен, че отговорих достатъчно изчерпателно обаче…

Достатъчно изчерпателно е, спокойно! Сега, нека те пренеса в темата за последния албум на Outloud. Кръстили сте го Let’s Get Serious – каква е идеята зад името и какво съобщение изпращате с него?
Всъщност заглавието е нарочно. Исках да имаме заглавие, което да накара хората да си мислят ‘О, това е сериозно!’. Имаме песни като A While to Go, която е по-технична, имаме инструментал и Death Rock, в която сме вкарали малко дет метъл елементи. Това е сериозно, искаме хората да го приемат сериозно.

Какво ви подтикна към писането на тези песни? Какво ви вдъхнови?
Този път основните роли изиграхме аз и Chandler, защото един от основателите на групата, мой много добър приятел, Tony просто не можеше да продължи да се занимава с групата – нещата станаха прекалено тежки за него, той искаше да пише семпли песни, те често бяха банални и това не харесваше на никого от нас и реши да напусне. Tony не беше опитен музикант и си тръгна. А аз исках да доближа звученето ни до това на Mr. Big например. Така се получи Death Rock, която е Outloud, но пък е с по-твърдо звучене. Та, по песните работихме с Chandler по следния начин – на единия ден му пращах демо, а на другия той ми връщаше завършен вариант. Доста интересна е историята около написването на I Was so Blind. По време на дълъг полет над Америка пътувах с превръзка на очите и на шега се опитах да изсвиря някакъв риф, а текстът дойде като вид убиване на времето… впоследствие изпратих нещата на Chandler и така се полчуи. Готина история е.

Споменаваш спорадично Death Rock. Преди време се бяхте похвалили, че в тази песен барабаните са много бързи, сякаш това е рекорд за вас. Какви още рекорди искате да счупите?
О, ами не мисля, че в музиката трябва да има неща като ‘най-бързи барабани’, ‘най-бавна песен’, ‘най-мрачната песен’, всичко това са глупости. Най-бързата песен е Raining Blood, а най-мрачните композиции са на Black Sabbath. Толкова. Знаеш ли, за Death Rock нещата седят така, преди време говорихме с George (Kollias, от Nile) и му казах ‘Хей, имам една идея за изпълнението на която ти ще си ми от помощ, искаш ли да се включиш’, той се съгласи и така се получи песен на Outloud с малко skunk звучене, има екстремни барабани в AOR парче. Не знам, според мен песента е добра. Няма значение дали е бърза или не, всъщност дори не е бърза, 110 удара в минута са. Но пък е готина. Имаме и инструментали, което за хард рока не е характерно. Исках да излезем извън границите на нормалното, на поставените пред нас задължения. Лейбълите непрекъснато ни казват да направим това или онова, да облечем такива и такива дрехи, а на мен тези неща са ми противни. По дяволите, не искам да изглеждам катo Steel Panther, мога да правя каквото си искам, все пак това е рок. Ние от Outloud сме лесни – обуваме си панталоните, слагаме си тениските, влагаме всичко от себе си и излизаме на сцената.

Получихте доста добри отзиви за последния албум. С какво ще обясните успеха му?
Нека първо ти кажа – от този албум не изкарахме никакви пари, колкото и добре да беше приет. И пак съм много горд от случилото се. Хубавото е, че хората се наслаждават на Let’s Get Seroius, а това беше основната идея. Най-много ми харесва това, че когато попитахме за любима песен от албума, всеки ни казваше различно заглавие. Знаеш, че в музикалния бизнес вече няма музика, има само бизнес. При нас се получи обратното – музиката компенсира липсата на бизнес и сме абсолютно окей с това, даже се радваме, че сме различни от останалите. Искам да правя такива песни, че когато след десет години някой се върне назад и преслуша отново албума, да си каже ‘Да, беше страхотен албум’. Не че сме променили нещо кой знае какво, само че някак си придобихме повече самочувствие. Сега сме щастливи, че идваме в България, щастливи сме, че заминаваме за Швеция – това е първият ни концерт там! В Швеция има тонове хард рок банди, а поканиха нас да свирим. Ето така ни се отразява успехът на албума.

Доста често попадам на статии, започващи с изречението ‘Гръцката сензация Outloud’ или ‘Гръцкият хард рок феномен Outloud’. Как мислиш, какво е провокирало възникването на това прозвище?
Това, че сме различни. Като се замислиш, това е хард рок, AOR, но едновременно с това не е напълно хард рок. Пишем хубави песни, а и от което ми допада най-много от всичко, е че мелодиите, хармониите, успяват да стигнат до сърцето на слушателя доста бързо. Когато идеята за песента е в главата ми, мога да я изсвиря по семпъл начин, който пък е и различен, и интересен. Сигурно това ни е феноменалното – колко проста е музиката ни. Класическо е, разбираш ме, не свирим прогресив. Хората усещат, че свирим за тях, за да се забавляват, това е едната тайна. Другата тайна е, че сме добри музиканти. Добри, не перфектни, защото да си перфектен не е забавно. Единственото перфектно нещо е Dream Theater. Не можеш да не се съгласиш!

Казваш, че сте добри музиканти и това е така. Достатъчно добър музикант ли е Joe Scordilis, когото наскоро включихте в групата?
Проблемът идваше от напускането на Tony, все пак той основа групата и беше трудно да се разделим с него. Joe свиреше в студиото, даже съм го снимал на два-три пъти и един ден, докато свиреше някакъв риф, в главата ми се пръкна идеята, че това ще звучи чудесно в новия албум на Outloud. Веднага го поканих да свири с нас, а и не исках да правим прослушване. Така де, ние се опитахме да направим – бях пуснал обява в интернет, на която само за ден се бяха отзовали над 60 човека; когато видях цифрите, директно се отказах и реших, че Joe, като приятел, ще бъде по-добро попълнение от някой, с когото тепърва ще трябва да се напасваме и свикваме. Нещата се стекоха така, че на турнето ще свирят двама души, които не са записвали Let’s Get Serious – на пръв поглед е зле, но всъщност не е, напротив.

Ами Kostas (Milonas) – новият ви барабанист?
George ни помогна адски много, но е прекалено зает, в момента е в Тайван.. или беше Тайланд? Едно от двете. Където и да е, провежда т.нар. клиники. Не можеше да продължи с нас и трябваше да намеря някой друг. Най-добрият се оказа Kostas, който, макар и да е много млад, е страшно добър барабанист. Учи в Бъркли и прави невероятни изпълнения с тенора Mario Frangoulis, затова не можеше да се включи директно в записите на албума и се обърнахме към Thanos Pappas от Scar Of The Sun. Страшно готин тип, харесва Iron Maiden.

Не променят ли различните хора звученето на групата?
Всъщност не. Звученето е същото, защото, за да сме честни, аз записвам баса, клавирите и всичко… Докато съм в Outloud, тя ще е такава, каквато я познавате. Същото важи и за Firewind – там всичко е дирижирано от Gus. Когато опре до писане на текстове положението е сходно – пак аз ги пиша (смее се).

И това исках да те питам – толкова си деен и във Firewind, и в Outloud. Как успяваш да не смесиш идеите, да не размиеш границите между групите?
Страхотен въпрос. Заслушай се в соло албума на Gus… чувала си го, нали? Доста е различен от това, което сме свикнали да правим във Firewind, не се вписва в идеите ни. Така е и при мен с Outloud. Прекрасно е да имаме странични проекти, така можем да канализираме добрите си, но нехарактерни идеи към нещо лично наше. Надявам се в скоро време да имаме свежи попълнения за Firewind. Знам, че Gus работи по материал за втори самостоятелен албум, а много ми се ще да запишем нещо.

Наистина ще бъде супер скоро да издадете албум с Firewind. Още пò супер ще бъде да дойдете пак у нас, ще чакаме! 😀
О, с тези темпове – много ще си остаряла докато се върнем пак със свеж материал 😀 Шегувам се, разбира се! В момента, в който Gus се почувства готов, ще го чакаме да подкара нещата. Всички уважаваме неговата работа с Ozzy, соловата му кариера, а и освен това всеки от нас си има странични занимания. Той ръководи групата, ще го последваме във всеки един момент.

Значи оставаме в очакване на новия Firewind, поредния добър албум в дискографията.
Ха, радвам се, че го казваш, и аз си харесвам Firewind, доста сме добри!

Кажи, има ли закономерност в наименованията на Love Catastrophe и последвалото го ЕР More Catastrophe? Изглежда така, сякаш наистина се е случило нещо катастрофално.
А, ами, Chandler разбра, че думата ‘катастрофа’, както повечето думи на този свят, е гръцка 😀 а аз реших да направим като Whitesnake и да сложим love в името. Така се роди Love Catastrophe. Исках да имаме гръцка дума в заглавието, не е ли готино?

Все пак поводът да се свържем с теб е наближаващото ви турне. Какво очакваш с нетърпение от него?
Искам да разбера как ще звучим на живо – мисля, че в момента сме в доста добър състав. Досега винаги сме имали някакви проблеми, казах ти – или с китариста, или с барабаниста… Вече сме група, осланяща се повече на приятелството, а освен това сме и опитни, всички до един. Трябва да разбера дали и на сцената ще си паснем така, както си паснахме по време на репетициите преди това. Искам хората да се забавляват, да се радват, че са били на концерт на Outloud. Обичам да свиря с групата, обичам да съм край точно тези хора, някак си ми се ще публиката да го усети и да се зареди положително от шоуто ни.

Как точно избрахте Reload за съпорт?
Те са приятелчета, затова 😀 Не, серизно – китаристът им ми е дружка откакто е на 17. Вокалистът им, Kostas (Tokas) е много весел човек, имаме история с него. Преди време той ми помогна да запиша демотата за All in Vain и Like a Dream – отначало те трябваше да стигнат до Michael Kiske и неговия Place Vendome, но не се получи и затова сега са си при мен в Outloud. Интересно е как започнах да пиша песни за други групи, както се случи с Kamelot или Epica…

Да, и за тези двете също имам въпрос!
Супер! Та, чакай да доразкажа за Michael… много харесвам Michael, Helloween ми беше една от най-любимите групи. Но късметът ми не проработи, скарах се с продуцента и след това просто си казах ‘Майната му, ще запазя песните за себе си.. и няма да изкарам пари.’ 😀 Отплеснах се… а, за Reload – правят готина музика, все пак аз ги продуцирам, надявам се хората да ги харесат. Искам да се срещна и с Marauders Inc – гледах разни клипчета и мисля, че са много свежи. Дано да се получи.

Е, по мое мнение концертът ще е най-малкото забавен…
Да, да, това е важното! Гледай сега, ще ти дам един пример. Дори и да си дет метъл фен, не можеш да се забавляваш на дет метъл концерт, някак… статично е. И все пак зависи. Или пък блек метъл концертът. Той по правило не трябва да е забавен, по-скоро го възприемам като ритуал.

Разкажи ни за Kamelot и Epica сега, вече не мога да сдържа любопитството си в рамките на нормалното 😀
Цялата история е доста сложна и интересна… запознах се с Mark Jansen преди шест-седем години, може би шест, не, май бяха седем, както и да е, де, бяхме на концерт с едно момиче от фенклуба на Epica. В главата ми винаги се е въртяла една малка мелодийка (тананика) и когато го срещнах след въпросния концерт, му казах ‘Хей, Марк, имам една идея, ако имаш желание, ще я доразвия до демо и ще ти я пратя.’ Той реагира много земно, прие предложението и похвали Firewind, но нещо не се получи както трябваше. След известно време бяхме на турне с Kamelot, мелодийката още беше в съзнанието ми и в разговор с тях им споделих за нея – не можех да я включа нито във Firewind, нито в Outloud. Тогава Thomas (Youngblood) реагира доста възторжено. Решихме да я вплетем в Leaving too Soon. После съвсем спонтанно се роди и Falling like the Fahrenheit, много обичам тази песен. Знаеш ли, работя заедно с Kamelot по следващия им албум. Щом толкова ги харесваш би трябвало да се радваш, нали? 😀 Та, по-късно, наскоро беше, Mark се появи отново и ме помоли да му изсвиря мелодията. Бях малко стреснат от внезапната молба, но се съгласих на драго сърце – развихме рифчето до това, което чувате сега. Представяш ли си, две-три нови ноти се разраснаха до песни за две страхотни групи!

Така, сега задължителните въпроси. Можеш ли да си избереш любима песен от репертоара на Outloud?
Да, определено – A While to Go. Исках това да е откриващата песен, но не срещнах одобрението на останалите и бях доволен дори от това, че я включиха 😀 Харесвам и Like a Dream, доста е лична.

Няма да те задържам повече. Последно – защо метъл?
Защото всичко останало е гейско, ха-ха!

Олеле 😀 Послание за феновете?
Елате да ни видите – идваме от Гърция, за да ви посвирим, да се видим с вас и да се забавляваме заедно! Можете да пийнете една-две бири, да ни послушате и да се приберете с широка усмивка вкъщи.

Да, широка почти като моята в момента 🙂 Благодаря ти, Боб, нямам търпение за 2 ноември!
Ще се видим там!