ENTER SHIKARI обявиха името на новия BURZUM

Съжалявам, хора, не се сдържах! Просто надписът на легендарния сетлист: Na durr ven som ми звучи на съвършен норвежки, който съвършено не говоря, и като нещо, което моят любим психопат Varg би написал. /За който не знае – Varg е човек, когото вероятно не искате да срещате и чиято музика не искате да слушате, около неговата история има малко ножове и (луксозни) норвежки килии, а и дали е човек също е спорно. Но пък кой знае – може блек метълът да е вашето призвание и да палим църкви заедно./

Честно да ви кажа, напоследък изпитвам едно сравнително голямо отегчение спрямо всичко около концертите през тази година, което гледам търпеливо да приписвам да замрялото лято и цялостната ми нетърпимост към Вселената.

Концертът на Шамарите обаче ме вдъхнови здравата – може би е точен timing и съм имала нужда от стабилен фитнес, а може би всички сме имали нужда и затова всичко беше яко.

И друго самопризнание – това може би е първият концерт в моята история на концертен разцъквач, който наистина ме изненада с някои неща, които виждах и предвиждах по съвсем различен начин. Най-вече ме изненада това колко тихо се случи всичко, как събитието бе обявено и нататък бе оставено да се промотира сравнително само и да подсеща хората за себе си. Не го казвам с укорителен тон, просто до понеделник, включително, през половин час забравях, че във вторник съм на концерт, а малко преди това сериозно се тревожех, че става нещо съмнително и че концертът ще падне. Преди да се самообявя за параноична обаче, разбрах, че не само аз забелязвам това. Другата изненада беше това колко широко и спокойно ми беше в Mixtape, при положение че сериозно се подготвях да сме един върху друг, както се случи на Parkway Drive миналата година, което си има и плюсове, разбира се. Не знам дали нещата са свързани, дали са лошо или хубаво нещо, но ме е яд, че не видях много познати. Поне видях много нови лица, както те са видели нови лица и така нататък.

Btw, вече си имаме официален репортаж за събитието, който сигурно сте и прочели. Аз просто ви плямпам неща, без да навлизам в списъци с песни, часове-блахблах.

Iron Bender Sound System също ни поплямпаха изключително съдържателните си текстове под ритмите на електронната версия на Sepultura. 😀 Но от подобен звезден състав лошо не може да се очаква – бях трогната от това, че някой е объркал Die Antwoord, The Prodigy, обезумели барабани и на места dubstep в някакъв супер сполучлив бъркоч, на който хората дори се кефеха! И все още се намирахме в София! Въпреки че в началото някои от вас бяха доста объркани, признайте си!

След това дойде ред на младите и честно казано им благодаря, че ми дадоха време да се видя с някои познати пред клуба. Нищо лично към хлапетата и феновете им, но явно винаги трябва да има по една такава банда, чиято музика ми се визуализира в главата като един GIF, в който един скейтборд не спира да пътува по права линия. Освен това ако се поразровите, ще видите, че сигурно почти всяка седмица някоя подобна българска банда свири в софийски клуб и вероятността да ви хареса дори повече от въпросните Roam, е доста голяма.

Enter Shikari са машинки, макар и поуморени. Въпреки умората успяха да ми подействат регенериращо, при положение, че това за мен бе най-малко мечтаният сетлист. Честно, на 80% ми се искаше да чуя друго, но нямам и грам желание да се оплаквам, защото не ми дреме, защото беше супер и това винаги ще го навирам като аргумент в лицата на хората, които се съмняват в енергията на тези момчета.

Мерси на всички посетили и организирали! И другият път по-шумно и по-тясно!