Добре дошли в дивашкия свят на ENTER SHIKARI!

Не съм много сигурна какво беше това, което се случи снощи – концерт, шоу-програма или буквализация на заглавието ‘Добре дошли в маймунарника’. Може би и трите. Каквото и да беше, ме отвя. Фактите (и синките, и червенките, и доволно загубените гласове) доказват едно: събитието, провело се в Mixtape 5 на 14 октомври определя постконцертната мускулна треска по възможно най-точния начин.
И доведе до сценичен делириум не само групите, но и зрителите.

Iron Bender Soundsystem

Закъснялото отваряне на вратите логично доведе и до отложен старт на сета на Iron Bender Soundsystem. Енергията, с която нахъсаната банда ни облъчи обаче успя да нажежи ‘до бело’ всичко живо и да навакса скоростно с времето. Нечовешката амалгама от хипстеп, дъбхоп – разбирате какво имам предвид, нали? – и отчасти алт метъл така изпълни въздуха в заведението, че той можеше да се реже с нож. Kiss my shiny metal ass! О, и наздраве!

Roam Roam Roam your boat!

Подготвени за предстоящото, макар и не много сигурни какво ни очаква, нахълтваме обратно в клуба след кратък саундчек и отдих. На сцената вече са се покатерили Roam – островитяните Alex, Alex, Sam, Matt и Charlie, петима млади и изключително зареждащи музиканти, готови да покорят сетивата ни с всички подръчни мат’риали.
Макар и джобен размер, вокалистът ни показа какво точно е поведението на добрия изпълнител – поверява ни микрофона си, развиква ни, дирижира ни… а когато на всичкото това отгоре ни предложиха да го задържим, понеже е загубил паспорта си, не посмяхме да откажем. Как бихме могли?!

Още преди излизането на Enter Shikari се започна с подсвиркванията и подвикванията. А когато Liam заби първите ноти от Solidarity, нещата придобиха колосални размери. Неконтролируемият фенски екстаз изкристализира в тотално необуздаем кеф по време на The Paddington Frisk.

ENTER SHAMARI

Не само публиката беше екзалтирала – самите ES се вживяха необратимо в ролите си на качествени музиканти и изключителни шоумени. Сцената сякаш им беше тясна – те превърнаха всяко свободно, а и не дотам свободно, място в Mixtape в своя комфортна зона за изпълнения.
Rou, доволен от видяното, реши да ни попее, поседнал спокойно на един от високите барови столове. И това щеше да бъде в рамките на нормалното, ако съответният стол не беше ‘заплувал’ към и върху ръцете на близко- и далекостоящите от аудиторията. Chris пък само обикаляше из тепиха, търсейки кого да забоде с китарните си умения, докато Liam разливаше вода, а от Rob струяха потни барабанни страсти.

Кулминацията на вечерта (след свиренето ‘на конче’) в моите очи настъпи, когато сър Clewlow тръгна да забива сред хората, накачулили се на бара. Но не само сред, а и над тях. Отсега нататък изразът ‘танцувам върху масата’ ще бъде трайно заменен от ‘плета си солото върху масата’, поне що се отнася до личния ми речник.

От другата страна

Погота, съркълпитове, краудсърфинг и стейдждайвинг съпътстваха неизменно изпълненията на бесните англичани. Rou ни увери, че сме страхотни и че сме го докарали до по-приятни състояния на духа и една определена част от тялото на чист български с ‘Veliki steh‘ и ‘Nadurrven som‘, а знаете – на подобни откровения няма как да реагираме равнодушно.
Затова го направихме радушно – с още надървящи викове и велики фенски интерпретации на шикарски класики. Или както самата банда сподели – ‘в някои страни сме известни като Enter Shikari, а в други – като Enter SHAMARI!‘

В самото начало на вечерта си казах, че на този концерт ще се раз-ма-жа. Е, не го имах предвид буквално, макар че и това ми се случи, но все пак – размазах си се.
Та нека си кажа още веднъж: душевна и телесна размазвация, чиста проба еуфоризация, тежка вечерна концертаризация и последвала я ребрена и бъбречна инвентаризация… щом оцелях след този ИЗВЪНЗЕМНО разбиващ концерт, мога да оцелея след всичко.
Точка.
До следващия път.

Още снимки вижте в нашата галерия.