DREAM THEATER – The Astonishing

Спрете! Преди да започнете да четете това ревю, моля ви да се запознаете с общите условия и да приемете, че:
а) това е ревю за един меко казано разочароващ албум;
б) няма да прочетете нищо хубаво за DREAM THEATER (освен прехласвания по брадата на Джон Петручи…които май можете по-скоро да чуете на живо);
в) имате пълното право да опровергавате мнението ми, стига само да е грамотно и възпитано.

ΦΜΛ

DREAM THEATER. Дори само произнасянето на тези две думи води до онемяване и типичните, несъмнено неоспорими, асоциации „най-добрият китарист„, „най-школуваният клавирист“ и така нататък. Персоналните ми впечатления от тази трупа-мечта са бляскави, тъй като през годините се спирах да се заслушам в шедьоврите им „Octavarium„, „Black Clouds and Silver Linings“ и личния ми фаворит „A Dramatic Turn of Events„. Разбира се, не мога да пропусна безупречния „Images and Words“ и вечната класика „Awake„.
Като цяло, не заставаш начело на прог метъл партията, ако не си DREAM THEATER и не си DREAM THEATER, ако не си застанал начело на прог метъл партията.

Само че, за зла беда, както във всичко останало, и в музиката идва момент, в който се изчерпваш. Идеите ти се износват, струните ти се изтъркват – и гласните, и тези на китарите, клавишите не те слушат и в крайна сметка получаваш нещо като албум.
Нещо като албум“ е точното определение за „The Astonishing„. Съжалявам, фенове – положението е много анти-конти.
От една страна, „марката“ DREAM THEATER предполага запис убер-грандиозен и запомнящ се.
Това са очакванията.
От друга страна, последният опит за запис е толкова противоречив и труднослушаем, че ти се иска да го прекъснеш по средата.
Това е реалността.

Търпението ми винаги е било дефицитно, само че албумите на DT някак все са успявали да ме увлекат и да ме накарат да се абстрахирам от времепространството. До този момент. Два часа потропване, магически звуци и преследващи се на канон мелодии не ми действат омагьосващо; действат ми изнервящо. Сякаш музикалната кулминация, нещото, което е трябвало да се случи в този албум, не просто не се е случила, тя изобщо не е била и планирана. Сякаш изведнъж на звездната формация ѝ е бил отнет дарът на музиката.
Сред почти необятния океан на скуката, който представлява „The Astonishing„, все пак има и острови на спасението, които не са съвсем ужасни, например „A Tempting Offer“ или „Moment of Betrayal„, която доста успешно беше пробутана на феновете по-рано като обещание, че новият албум ще бъде не (много) по-лош от предишните.

След 130 минути китарна мастурбация и вокална гаргара най-накрая успях да възкликна щастливо „О, най-накрая приключи!“ и да обещая на слуха си, че повече никога няма да му го причиня.
В „The Astonishing“ няма нищо нито учудващо, нито удивително, както името му предполага.
The Astonishing“ щеше да е прекрасен запис, ако беше на едва прохождаща прог банда, която е започнала като трибют на DREAM THEATER. Но мисълта, че самите DREAM THEATER са станали бледо копие на себе си, е доста потискаща.

3/10

  1. #1 написан от Ники Бонев (преди 5 години)

    Много, много, точно написано!
    Грамотно или не, мнението ми е абсолютно същото 😉

  2. #4 написан от Д. Хук (преди 5 години)

    Глупости…

    • #5 написан от Zargothrax (преди 5 години)

      Абсолютни. Комплексен и многопластов албум като The Astonishing не заслужава толкова елементарно подобие на ревю. Следващия път дайте на някого с не толкова „дефицитно търпение“ да пише за Dream Theater… току-виж схване нещо от музиката им.

  3. #6 написан от Black Adder (преди 5 години)

    Като видях това: „шедьоврите им „Octavarium„, „Black Clouds and Silver Linings““ и спрях да чета ревюто. Лично за мен Октавариумът, онова недоразумение с мравката и следващия със слончето едва не ме отказаха от една от любимите ми групи!
    Съгласен съм, че бомбастичната и помпозна рекламна кампания, отделен сайт, характеристика на героите и пр. в крайна сметка създаде огромни очаквания, които не се изпълниха. Въпреки това албумът си е добър и не заслужава подобна унищожителна критична оценка. Същевременно някакви български групи получават 8 от 10… това просто не е сериозно. Нищо против родната музика, но театралите са съвсем друго измерение дори и да не са дали най-доброто от себе си.

  4. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  5. Коментари за тази публикация
В началото