Петък, рано сутрин. Снегът отново трупа, кафеварката свисти, от колоните ми звънят прилепчивите мелодии на NAMELESS DAY RITUAL. Чаках този момент от твърде отдавна.
Чакането си заслужаваше.

Нека ви разкажа защо.
NAMELESS DAY RITUAL са банда, която може да ме накара да изпитам смесени чувства от твърде различен вид – сякаш съм готова и да принеса жертва на славянските богове, и да изпълнявам ритуалния танц на щастието. Специфичният звук на тази група е лесно рапзознаваем и смело мога да заявя, че дори се класира като уникален. Изпълненията им пред публика са близко до експлозивни и всички ние можем да си пожелаваме занапред да ги виждаме все по-често.
В този ред на мисли, остават още 20 дни до промо концерта на „Birth„. Мислете му, ако не ви видя там.
А, и ако не сте разбрали – нашата метъл фюжън гордост ще свири на Metal Days в Словения. Найс, а? Стискаме им палци да стигнат и по-надалеч от Стария континент!

И така, след не толкова краткото лирическо въведение, се гмуркам в дебрите на „Birth„.
Още началните тонове на „Far Out„, дразнещо загадъчни, вече ме изправят на нокти.
Проблемът с албуми като този е, че искаш да изслушаш всички песни колкото се може по-скоро, но не искаш да превърташ, защото къде иначе остава удоволствието?
„You drive my patience to bend„, пее Ася Катранджиева във „Far Out“ – точно такова е усещането, което „Birth“ предизвиква у мен. Нямам търпение да чуя всичко, но не искам да пропусна нито нота.
Второто парче ни е познато, превъртели сме го поне по сто пъти, но сякаш никога не е достатъчно. Едноименната песен поддържа темпото една идея по-спокойно, но чувството на натегнатост, на онова приятно напрежение, което те обзема по време на концерт в мига преди да започнеш да скачаш и да крещиш, не изчезва.

И ето, настъпва сюблимният момент, в който всички можем дружно да плеснем с ръце и да подскочим. Песента е „I„, поводът – повече от ясен. Сервира ни се огромна порция мелодичност с гарнитура от размазващи вокали.
Съмнението в способностите на NAMELESS DAY RITUAL изчезва яко дим с „Nevermind“ и се стопява като мартенски сняг още със започването на „Chiming Through„.

Достатъчно ли са ви тези хвалби, или ви е необходимо още, за да се убедите, че NAMELESS DAY RITUAL са една от най-обещаващите български банди?

Последният пирон в ковчега на съмненията се явява финалното парче „The Long Run„. С него се уверяваме, че не само шеметните композиции са по силите на NDR; на пловдивчани им се удават и изненадващо спокойните (поне в началото) композиции.

Та така с „Birth„. Надали ще има албум, който да го измести от челната ми тройка за 2016. Ако погледнете сайта на SAOL, ще разберете, че оценката ми за този албум и за тази група като цяло е твърде адекватна даже и в субективността си. И дано наистина скоро България се прослави с креативността и таланта на NAMELESS DAY RITUAL.

 

9/10