DREAM THEATER – The Astonishing

Спрете! Преди да започнете да четете това ревю, моля ви да се запознаете с общите условия и да приемете, че:
а) това е ревю за един меко казано разочароващ албум;
б) няма да прочетете нищо хубаво за DREAM THEATER (освен прехласвания по брадата на Джон Петручи…които май можете по-скоро да чуете на живо);
в) имате пълното право да опровергавате мнението ми, стига само да е грамотно и възпитано.

ΦΜΛ

DREAM THEATER. Дори само произнасянето на тези две думи води до онемяване и типичните, несъмнено неоспорими, асоциации „най-добрият китарист„, „най-школуваният клавирист“ и така нататък. Персоналните ми впечатления от тази трупа-мечта са бляскави, тъй като през годините се спирах да се заслушам в шедьоврите им „Octavarium„, „Black Clouds and Silver Linings“ и личния ми фаворит „A Dramatic Turn of Events„. Разбира се, не мога да пропусна безупречния „Images and Words“ и вечната класика „Awake„.
Като цяло, не заставаш начело на прог метъл партията, ако не си DREAM THEATER и не си DREAM THEATER, ако не си застанал начело на прог метъл партията.

Само че, за зла беда, както във всичко останало, и в музиката идва момент, в който се изчерпваш. Идеите ти се износват, струните ти се изтъркват – и гласните, и тези на китарите, клавишите не те слушат и в крайна сметка получаваш нещо като албум.
„Нещо като албум“ е точното определение за „The Astonishing„. Съжалявам, фенове – положението е много анти-конти.
От една страна, „марката“ DREAM THEATER предполага запис убер-грандиозен и запомнящ се.
Това са очакванията.
От друга страна, последният опит за запис е толкова противоречив и труднослушаем, че ти се иска да го прекъснеш по средата.
Това е реалността.

Търпението ми винаги е било дефицитно, само че албумите на DT някак все са успявали да ме увлекат и да ме накарат да се абстрахирам от времепространството. До този момент. Два часа потропване, магически звуци и преследващи се на канон мелодии не ми действат омагьосващо; действат ми изнервящо. Сякаш музикалната кулминация, нещото, което е трябвало да се случи в този албум, не просто не се е случила, тя изобщо не е била и планирана. Сякаш изведнъж на звездната формация ѝ е бил отнет дарът на музиката.
Сред почти необятния океан на скуката, който представлява „The Astonishing„, все пак има и острови на спасението, които не са съвсем ужасни, например „A Tempting Offer“ или „Moment of Betrayal„, която доста успешно беше пробутана на феновете по-рано като обещание, че новият албум ще бъде не (много) по-лош от предишните.

След 130 минути китарна мастурбация и вокална гаргара най-накрая успях да възкликна щастливо „О, най-накрая приключи!“ и да обещая на слуха си, че повече никога няма да му го причиня.
В „The Astonishing“ няма нищо нито учудващо, нито удивително, както името му предполага.
„The Astonishing“ щеше да е прекрасен запис, ако беше на едва прохождаща прог банда, която е започнала като трибют на DREAM THEATER. Но мисълта, че самите DREAM THEATER са станали бледо копие на себе си, е доста потискаща.

3/10