Да намериш красотата по вълче време – или един концерт на ФСБ

Само година по-късно отново сме в зала 1 на НДК – пак да усетим част от магията, която музикантите от ФСБ така умело могат да забъркват. След изключително успешния ФСБ Симфони (репортажа за който може да прочетете тук),  съчетал рок и симфония, този път триото ни остави да се потопим изцяло в звуците на класическия, здрав рок. Kонцертът, озаглавен Вълче време е вдъхновен от идеята, както казват и самите изпълнители, да се съберат на едно място отдавна неизпълнявани песни, но на които да се даде нов живот, „без носталгия към нещо безвъзвратно и необратимо“ … И в трудните, вълчи времена, в които живеем, това наистина се случи по възможно най-добрия начин …

Точно в 20:00 ч. прожекторите заблестяха и сцената се изпълни със светлина – сред която се появиха тримата главни герои, обкръжени от своите инструменти и въоражени с огромна доза ентусиазъм. Ентусиазъм, който пролича още от първите  изсвирени акорди и с който ФСБ докрай представиха своите вечни и неостаряващи хитове пред препълнената зала. С леко променени аранжименти на изпълняваните песни, групата премина през голяма част от своето творчество, отивайки назад в годините и връщайки се отново в настоящето ‘вълче време’. В кратките паузи между песните Румен Бояджиев, Иван Лечев и Константин Цеков поднасяха своите кратки послания към публиката, които след това мащабно разгръщаха с музиката си. Защото, според самите тях, именно рок музиката е онази положителна енергия, която могат да предадат на хората и която могат да бъдат убедени, че ще се върне отново при тях.

Музикантите, както  обикновено, демонстрираха чудесни умения. В центъра на сцената Лечев с лекота боравеше със струнните инструменти – цели четири китари и  цигулка,  а гласовете на Румен Бояджиев и Константин Цеков, застанали пред клавирите, се издигаха високо, високо … За да редят, само по начина, по който те умеят, песните: от по-новото Вълче време, отдавна неизпълняваната Опит за летене, вечната Пак ще се прегърнем …  И всичко това  се случваше с подкрепата на младите гост-музканти, без които, макар и поставени на заден план, концертът не би бил същият. Сякаш там чакаше младото поколение, готово да продължи традицията – при това съвсем буквално, тъй като зад ударните инструменти седяха синовете на Румен – Румен Бояджиев и Константин – Стефан Цеков. Огромно вълнение сред публиката предизвика и появата в края концерта на съвсем малкия, седеммесечен син на Иван Лечев, който гордо  бе представен от баща си, с надеждата, че един ден и той ще владее сцената …  Останалата част от  изпълнители бяха Николай Копринков – китари, Ивайло Звездомиров – бас китара и Борислав Бояджиев – перкусии.

Може би като цяло концертът беше твърде семпъл, без ефекти и излишна показност. Но и какво повече е нужно на истинските музиканти. Защото с гласовете си, присъствието и най-вече с искреността си, ФСБ успяха да превърнат вечерта в едно наистина чудесно изживяване, усещането за което бе като един кратък миг, далеч от реалността. Отново успяха да ни издигнат високо и да заредят с чисти послания. Послания, които намериха своя най-ярък израз в песента-емблема на групата Високо – която, както и самите музиканти се надяват, някой ден може би ще се превърне в своеобразен химн на българския народ. А предвид реакцията на онази част от него, която присъстваше в залата, спокойно може да мислим, че вече е успяла …