Втори рок фест „Хоталич” 2018 – Пазителите на българския рок

Влизаме в Севлиево. Бързо ни ориентира табела, указваща пътя за рок феста. Криволичим из низ от малки улички, прекосяваме маловодната по това време на годината река Росица и хващаме баира към живописната средновековна крепост „Хоталич”, където се предполага че се е помещавал преди векове днешният град. Около километър преди мястото на събитието през облак прах ни посреща патрулна кола, от която се показва служител на реда и любезно ни подканва да паркираме още тук успоредно на пътя, защото нататък няма места. Предвидливо, пътят до там е дълъг и тесен и струпване на автомобили в близост до входа би било сериозен проблем. Продължаваме пеша. Малко преди да стигнем долавям мирис на прясно окосена трева и вляво от пътя се разкриват двадесетина палатки, сгушили се под шахматните сенки. Срещу нас идва същинската фестивална зона, където ни посрещат щандовете с храна и студени напитки. За разлика от повечето подобни мероприятия у нас, тук цените са „човешки”. Има и мърч, като освен нещица за спомен, можем да си купим и издания с повече информация за арената на музикалните ни приключения в следващите часове. Озовавам се в средата на чудесна картина – деца се гонят наоколо, няколко семейства си правят пикник, а най-верните и нетърпеливи фенове са накацали по крепостните стени и като зорки стражи очакват политането на първите ноти.

Заставаме пред сцената, там вече е един от най-перспективните млади таланти у нас – роденият в Севлиево Мирян Костадинов. Нищо чудно, че публиката познава творчеството му. Той е тук с неговата група Miry. Свежите алтърнатив изпълнения на Мирян, Пит (Борисов, китара), Владимир (Иванов, барабани) и Димитър (Сираков, бас) бързо привличат внимание. Момчетата впечатляват с убедителното си сценично присъствие, а авторските композиции, които ни представят звучат на световно ниво. Хората коло мен вече танцуват, докато откъм входа продължават да прииждат нови групички. Въпреки, че е толкова рано и работният ден е свършил само преди час, купонът тук е вече в разгара си. Замислям се, че досега не съм слушал много тяхна музика и се заканвам да поправя този пропуск. Неусетно сценичното време на младежите изтича, благодарят на всички присъстващи за подкрепата, покланят се и изчезват.

И докато опашката пред скарата бавно се стапя, чуваме първите акорди на „Краля рок” – парчето, с което откриват участието си Ахат. Всички сме меко казано изненадани, че са издърпани толкова рано в програмата за деня. Забравяме за манджата и скачаме директно пред сцената. „Брадвата”, „Огнени души” и „Дървото” рикушират от каменните зидове наоколо, изплуват изпод руините и се забиват някъде надълбоко в сърцата ни. На „Монолог” много от нас вече са останали без глас. Звезди (Керемидчиев, вокали) обявява, че групата е дошла в Севлиево с Николай Тодоров от Кикимора на барабаните и това, че съвсем в духа на събитието предстои да чуем няколко безсмъртни рок класики от съвместния им проект „Children In Time“. Публиката избухва в аплаузи и приема предизвикателството с възторг. Ситуацията тук Ви е ясна – всички пеят с цяло гърло. Горе-долу така остават нещата и по време на „Земя на слепци” и „Нов живот”. Стигаме до парчето, „което и кучетата знаят” и тук вече гласът на Звезди съвсем се губи измежду тези на публиката. Всички крещят ведно, чак габровци чуват. На муфта, естествено. Малко преди да се оттегли, великанът с микрофона припомня колко е важно подобни фестивали да са традиция и приканва хората догодина да са още повече.

Вече се мръква и идва ред на една от най-добрите лайв банди у нас – P.I.F. Настава музикална романтика. Димо (Стоянов, вокали) разказва как докато пътували насам приятели на една рожденичка се свързали с тях и ги помолили да я поздравят от сцената по случая. И го правят, подаряват й „Усмивка”. На нас пък подаряват „Седем”, „Камбаните”, „Огън“, „Невидимо дете”, „Вали”, “Messiah”  и „Приказка”, които така омагьосват, че ни пращат в безтегловност и ни превръщат в най-щастливите същества на планетата. Поне за малко. Чувствам се така след абсолютно всеки техен концерт. Но някъде там, и неусетно, представлението им свършва, за да се качат под прожекторите хедлайнерите от ФСБ.

Истински впечатляващо беше как, като ученици пред учителя си, всички зарязаха кой каквото правеше през паузата и при появата на музикантите заслушаха в захлас. Няколко рок поколения знаят текстовете наизуст, а вечните български класики на „най-добрата и професионална българска рок група” дойдоха някак като естествен завършек на първия ден на паметното второ издание на фестивала. Неостаряващите изпълнения на песни като ”Високо“, „След десет години“, „Протегнах две ръце да те прегърна“, „Не така”, „Обичам те до тук”, „Пак ще се прегърнем“ и др. изпратиха тази вечер във вечността и дадоха „Отговор” на въпроса защо след повече от 40 години хората още ги обичат толкова много. Историята изглежда се е повторила и в съботния ден, когато Северозападняците, Обратен Ефект, Svetlio & The Legends и първата чуждестранна банда на фестивала Pero Defformero са свирили пред още повече народ.

В заключение отбелязваме, че атмосферата която създава Хоталич за музикални събития като това е неповторима. Добавяме перфектната организация от страна на община Севлиево и получаваме рецептата за един успешен и безплатен рок фестивал на европейско ниво. Всичко беше така, както трябва да бъде – насочено само и единствено към хората. От умелият подбор на бандите и перфектното им озвучаване до организираният пак безплатен транспорт в двете посоки, евтината храна и чистотата. Може би единствено щеше да е по-добре ако сцената беше построена в най-ниската част на землището, където е по-широко и откъдето акустиката щеше да е много по-добра. Накрая разбираме, че всички музиканти са се отказали от финансите, които е трябвало да получат за участието си. А какъв по-явен атестат за тяхната подкрепа? Пожелаваме на Севлиево действително да се превърне в новата рок столица на България, каквито са и техните амбиции.

Това е пътят!

Текст: Иван „iDTemplar“ Стоянов
Снимки: Rock Fest Hotalich – Sevlievo