Сякаш не толкова отдавна бяха времената, в които поляците Batushka влетяха в ъндърграунд сцената с гръм и трясък. Музиката на колектива от Бялисток остави много силни впечатления. Загадъчността, обвила музикантите зад проекта правеше творчество им още по-привлекателно, а концептуалното им превъплъщение предизвика небивал интерес. С умело построена, да го наречем арт-платформа, Batushka започнаха да пораздвижват мътните води на ъндърграунда и съвсем логично бандата се превърна в апетитна хапка за промоутъри и тур-агенти. Историята след това е ясна на всички – успешни лайв изяви в различни краища на света, медийно внимание, продажба на стотици копия от дебюта. Всичко това доведе до не съвсем очакван развой, за който се говори и изписа прекалено много. Резултатът от него – вътрешен сблъсък на характери беляза разцеплението на колектива в две форми. Едната – на Krzysztof Drabikowski, другата – на Bartłomiej Krysiuk. Именно версията на Bartłomiej Krysiuk продъжава открита активна концертна дейност и в навечерието на католическия Велики четвъртък трябваше да изнесе своята Черна литургия пред ожаднелия за концертни събития роден фен.

Поляците организират поредното си турне, в компанията на групи като шведите Diabolical, гърците Warhammer, бразилците Paradise Flames и Eshtadur от Колумбия. За съжаление не успявам да стигна навреме, за да проследя латино атаката на Paradise Flames и Eshtadur, но от познатите, с които обменяме впечатления преди появата на Warhammer разбирам, че двете групи са се справили доста добре и определено са събудили интерес. От момента, в който цялото ми внимание се фокусира върху събитията на сцената, там вече са атиняните Warhammer. Квинтетът представя подборка от композиции, влизащи в трите им издадени досега албума, като акцентът пада на материал от “Ashes In Cinders”. Стиковани добре помежду си, музикантите се стараят да подгреят насъбралата се тълпа за появата на добре познатите имена в тазвечершната програма. В музиката имаше някои доста добри пасажи, но на моменти звученето на саксофониста Thanos Zarkalis се губи в общия микс и цялостната концепция остава по-скоро загадка. Въпреки това Warhammer стоят добре и се представят на ниво. Отреденото им време постепенно отлита и малко след тях на сцената се качват шведите Diabolical.

Квартетът от Сундсвал не е непознато име за родната публика – групата гостува през 2019-та заедно със Septicflesh, Krisiun и Xaon. Diabolical не губят ценно време и стартират ударно с откриващата песен от последния си албум “Eclipse” – “We Are Diabolical”. Групата ни разхожда из дискографията си с размах, като умело балансира в селекцията си от композиции, за да ни представи най-силните си страни – атмосферичност, тежест и агресия. Особено силно впечатление оставя изпълнението на вокалните партии на китариста Carl Stjärnlöv. Чистите му вокали са абсолютна противоположност на крясъците на Sverker Widgren, но комбинацията от наслагването на гласовете на двамата вокалисти придава на музиката особена емоционалност. Diabolical оставят впечатлението, че се намират в много добра форма, а поведението им на сцената говори за сериозен опит и сработеност. Бандата държи умело погледните на публиката върху себе си, изстрелвайки една след друга песни като “The Fire Within”, “Inception” и “Black Sun”. За съжаление времето на Diabolical отминава неусетно и е време на сцената да се появят хедлайнерите от Полша.

Batushka се качват пред нас след не особено продължителна пауза, използвана за да бъдат поставени необходимите декори и допълнително оборудване. Докато наблюдавам приготовленията за изпълнението на Batushka, през ума ми минава какво щастливо съвпадение е, че ще гледаме литургията им на католическия Велики четвъртък. Та… Още със стъпването на музикантите на сцената, като призрачен воал над публиката се спуска аромат на тамян и всичко за началото на шоуто е готово. За хората, които се сблъскват с Batushka за пръв път, изпълнението им със сигурност е било солидно визуално приключение. Погледите на зрителите са фокусирани върху многолюдието, изпълващо сцената. Отработеното концептуално зрелище и този път сработва в пълна степен.
Сетът на поляците съвсем очаквано се фокусира върху творчеството, създадено след разлъката с Krzysztof Drabikowski, а именно върху албума “Господи”, изданията от поредицата “Ирмос”, “Раскол” и “Царю Небесный”. Място сред избраните композиции намира и вероятно една от най-запомнящите се песни от дебюта “Ектения III: Премудрость”. Типичните за групата агресия и мелодичност са движеща сила, която е подплатена от напевите на тричленния хор, позициониран зад инструменталистите.
Без да изпъкват с особена музикална виртуозност, Batushka поднасят на публиката шоу, което така или иначе вече е достатъчно познато. Променливата тук са изразните средства и изпълнителите, обединени върху фигурата на Bartłomiej “Барфоломей” Krysiuk. Независимо от присъствието на колебливи (за моя вкус, разбира се) парчета, групата се насочва към доста солиден завършек на тазвечершното си изпълнение с две доста мащабни и епични композиции. С тях Batushka приключват своята поредна Черна литургия.

И докато си мисля, че една добра концертна вечер е вече зад гърба ни, в сърцето ми се прокрадва надеждата това да е начало на завръщането на музикалната, човешката, житейската нормалност, от която всички имаме крещяща нужда. Какво по-хубаво от това тя да бъде съпроводена от мелодиите, които обичаме!