The Right Day of The Wrong Fest

Правилният ден на Грешния фестивал всъщност си започна много грешно. С досадата на подлия дъжд, който валя цяла сутрин. И от години въртяща се мелодия в главата…

This is…plenitude…of your life…
Leaving us…for what…you don’t know…
Say goodbye…to your friends…with a strife…
Cease to exist….

Wrong Fest 2015

Успявам да се надигна и да изпълзя от палатката чак към 1 часа, по това време някои вече са пияни, други стремглаво се опитват да ги достигнат. Струва ми се, че хората са понамаляли, студено е, мокро е. Разходка извън огражденията, с помощта, на която осъзнавам, че се намирам реално на някакво красиво място. Следващите часове минават в проби за игра на волейбол, ядене на диня (чудесна изненада от приятна млада дама от веге щанда, на която всички благодарим! :) ), мотаене, хленчене, смях и закачки.
По някое време забелязвам русата глава на Ozo да обикаля. Truckfighters правят саундчек, а седянката се мести пред сцената. Изглеждат скромни, тихи…

Plastic Bo.

Леко забавяне в програмата и към 5 часа Plastic Bo. скачат с пънк ска кавър на Усмивката“ на Трамвай №5. След вчерашния невероятно силен ден, в който не чухме нито една чужда песен от групите, тук удряме на камък. Личното им творчество също удря на камък. Енергичен стил, без никаква енергия. Не е за мен. Умря легендата, че всяка група, която идва от Асеновград е чук.

Wooldozer

Бързичко след тях мястото си заемат северните ни съседи Wooldozer. Доста стабилен опит за desert rock. Интересното при тях е красноречивите заглавия на песни – „Good Cop, Fat Cop“; Fuck Off and Die'“, както и някои модни решения. За мен с това интересното се изчерпва. Следващия път повече.

Hayes & Y

Ако на този фестивал има нещо по-кофти от половинка Банкя за 2 лева, то това са Hayes & Y. Не, не, не и пак не. А аз по принцип харесвам indie rock. И даже няколко песни, които въртят по MTV Rocks, но не, не, не и пак не. Това е нещо друго. Отивам да си събирам багажа, а те остават в историята като единствената група, която не пожелах да чуя докрай през този ден.

Popa Sapka

До колата и обратно с молитва на уста следващите участници да са по-интензивни, че ще заспя и ще пропусна The Subways иначе. Специални адмирации за пича, който даде лютеницата и сухарите, за да си преглътна възмущението. :)
Господи, благодаря! Пак са румънци, пак са ска, пак са пънк, обаче са етно и модата е на ниво. Започнали са, а явно и хората ги харесват. Аз съм изтървала да отбележа съществуването им, сега наваксвам. Завидна енергия и присъствие. А! Чувам позната отнякъде мелодия, след малко и познат език. Направили са техен вариант на най-великата родна аtmospheric doom metal песен, а именно Хубава си, моя горо“. И тя звучи доста добре, дори за около 6-7 секунди ме трогва. Браво! Следват типични за стила заглавия като Amerika Evropa“. 4 точки за Popa Sapka, oставяме Балканите и се отправяме на разходка по улиците на Лондон.

Babyface Clan

Babyface Clan са другият култ. Извратен смях и обиграни движения. Пост-пънкът им е скандален, какъвто трябва да бъде. Израстнала съм с “Romantica”, в онези дни, когато беше трудно да израстнеш със стойностна българска музика. Няма ъндърграунд тук, всичко е високо горе. Танцуваме, водени от Русков. Скачаме, пак водени от него. Музиката им ми вдъхва респект и сладка еуфория.

Truckfighters

Някой окачи Окото и даде зелена светлина. А след това на около 16 км от центъра на София, непосредствено до с. Войнеговци, на 21 юни 2015 г., няколко часа след настъпването на лятното слънцестоене, кацнаха извънземните. Гравитацията е илюзия. А голяма част от случилото се за мен е мистерия. Времето не съществува. В моментите, в които успявам да задържа главата си вдигната и на едно място виждам как Ozo скача, злия поглед и движенията на пръстите на Dango или замахът на Enzo. Но през цялото време чувам. Това е най-мощният и чист звук. Чувам най-доброто от прогресив рока, стоунъра, трип-хопа и още няколко стила. Тези тримата са най-могъщата лайв банда в света. По някое време Dango e на оградата, по-късно Ozo в ръцета на полудялата публика. Получавам хвърлено перце, което първо се удря някъде около мястото, където може би е горната част на сърцето ми, пада, а по-късно е намерено. Велик обмен на енергия. А мелодията фанатично продължава някак да се върти в главата…

You have no hope left alive!

Truckfighters са най-великата банда в шиба–––

Следва продължение…

Репортаж от първия ден на Wrong Fest тук.
Снимки от втория ден на Wrong Fest тук.

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото