AMON AMARTH – Deceiver Of The Gods (2013)

Настъпи време. Северните ветрове отново издуват платната. Чуждите брегове примамват ладията на петимата викинги. Ако дори и за момент сте помисляли, че традицията няма да бъде спазена, помислете пак. Сеч ще има и този път. Amon Amarth носят със себе си най-страховитото си ново оръжие – деветия си студиен запис, озаглавен Deceiver Of The Gods. В едно от скорошните си интервюта предводителят Johan Hegg споделя, че съвсем умишлено е търсено по-агресивното звучене. Е, очевидно са търсили, където трябва (макар по мое мнение предходният Surtur Rising (2011) да не отстъва и милиметър по показател „агресия”), защото десетте бойни химна съставят един от онези албуми, които още от първата си секунда те запокитват във вихъра на битката, а оцеляването ти е поставено на карта до края. Ако тепърва ще се запознаваш с Amon Amarth, то Deceiver… е изключително подходящ за целта; ако си дългогодишен почитател на шведския квинтет, то тогава със сигурност знаеш какво да очакваш от него – шведите, за добро ли зло, винаги са били една твърде предсказуема банда, но техният хъс и отдаденост не ни позволяват да ги съдим за това. И ето, отново ще се насладим на прочита им на някои сюжети от нордическата митология (първите четири песни се въртят тематично около образа на Локи Изменника), както и на задължителните истории за викинги (Under Siege, We Shall Destroy, Coming Of The Tide, Warriors Of The North), предадени с познатите ни изразни средства – тук е бесният ритъм, поддържан от Fredrik Anderson, тук е масивният бас на Ted Lundström, тук са завладяващите мелодии и рифове на дуото Söderberg/Mikkonen, а могъщите ревове на г-н Hegg сякаш са по-яростни отвсякога. Messiah Marcolin (екс-Candlemass) се отбелязва с прекрасно вокално включване в Hel. Какво повече? Разочаровани няма да има. Amon Amarth са банда, която или обичаш, или не. Ако си сред вторите, Deceiver Of The Gods ще те убеди, че никога не е късно да застанеш на страната на правдата.

Оценка: 9/10