ALARMA PUNK JAZZ FEST – ден номер две

„Така свършва всичко.
Със смърт.
Но преди това е животът, скрит зад бла-бла-бла …
Всичко се е уталожило зад бърборенето и шума.
Мълчанието и чувството.
Вълнението и страха.
Немощните, непостоянни проблясъци на красотата.
Също и отвратителната мръсотия и човешката мизерия.
Всичко е потулено зад притеснението, че сме на този свят, бла-бла-бла …
Отвъд го има онова, което е отвъд. Мен не ме интересува какво е отвъд.
Ето защо, ще започна този роман.
В края на краищата, не е ли всичко една илюзия?
Един трик.“

„Великата красота“, режисьор Паоло Сорентино

Алармата в неделя беше нагласена за малко по-рано, около 20 часа. Будните бяха по-малко, настроението малко по-лежерно, но насладата си беше същата.
6 март е, мястото е Mixtape 5, Alarma Punk Jazz Fest, ден две.

TFSL

Приказка за събуждаже

Нереално събуждане. Нали знаете онова състояние, в което уж сте будни, уж спите. Събуждате се, но не в реалността. Часовникът уж звъни, но всъщност вие сънувате, че звъни. Точно след две секунди часовникът наистина звъни, изпадате в паника, скачате и хуквате на някъде, не знаете къде сте. Трябват ви още няколко секунди, за да осъзнаете, че сте в собствения си дом.
И някой ви разказва приказка за добро утро. Tales From The Sleeping Land (TFSL).

Oтново виждаме на сцена Калоян Иванов, Ангел Драганов и новите членове на групата – басиста Свилен Иванов (Morebasser) и барабаниста Павел Стойчев (Surbahar, Artmospheric Crew). Имаме и доза нова музика, все така призрачно-омайна сайкъделия, настройваща ни на онази звукова честота, която ни поставя на границата между съня и събуждането.

Blla Blla Blla…

Свобода

Добро утро! Имам лоша новина за вас… или добра (тук е въпрос на избор):
Вие сте свободни. Свободни сте да се смеете, да плачете, да крещите, мълчите, плувате, мечтаете, да обичате… можете да правите каквото поискате.

Blla Blla Blla…са тук, за да ви го напомнят и то на албански. Те са македоно-албанска група от Скопие, създадена през ’88-ма. Те са вокалът и основател на групата Идриз Амети, Кренар Исмаили (цигулка, вокали), Арсим Илязи (бас) и Егзон Лека (барабани). Те са най-интересните, магнетични и вдъхновяващи хора, които съм виждала на сцена в последно време. Звучат като филм на Кустурица, наивно чисти, носталгични, леко мрачни и непримирими.

Рядко съм виждала такъв фронтмен като Идриз, който още с появата си на сцената грабва погледа ти и няма мърдане, заковава го за себе си. Разрешено е само от време на време да бъдат поглеждани екраните зад него, по които се разхождат красиви кадри от култови филми. Ето ги и Иги Поп и Том Уейтс, пият кафе с цигара. Витае едно съвсем естествено разбиране между групата и публиката, на езика, на музиката, на емоциите. Към края чуваме песен изпята от Кемар.

Свободни сте да живеете. Едно от най-разпространените клишета. И едно от най-неразбраните.

The Scroletics

Танц

За финал, след като сте си отворили широко очите и сте открили, че сте дарени със свободна воля, какво друго ви остава освен просто да се забавлявате?

Хванете подръка Скролетиците и се повъртете в кръг с тях, викайки „Ля-ля-ля…“
The Scroletics са веселяци-пънкари от Русе и са това, което накара в неделя вечер, в Mixtape 5 хора да танцуват. Не да скачат, да куфеят или нещо подобно. Да танцуват.
На сцената е малко като в лунапарк, а вокалистът (Snox) e вашият малко луд придружител. Пеещ и мимикриращ. Неподправен, анархичен пънк, какъвто все по-трудно се намира из нашите ширини. Дори имат песен със заглавие „Iggy Pope“. Завършват с кавър на Motorhead („R.A.M.O.N.E.S.“), ясно защо.

Лека нощ!

СНИМКИ:

TFSL

BLLA BLLA BLLA…

THE SCROLETICS

Репортаж от първия ден тук.