12 години TANGRA MEGA ROCK, част втора: PARADISE LOST
Ден след концерта на SAMAEL и ENSLAVED и втори от празненствата за дванадесетия рожден ден на TANGRA MEGA ROCK бързам към Mixtape 5. Обещано ни е събитието да е почти разпродадено и съм решен да заема централна позиция. Уви – 19.30 часа е, а вътре вече са влезли доволно много хора. Успявам да намеря местенце фронтално срещу китарните маршали и в приятелска компания и бира в ръка започва дългото чакане.
Очевидно всичко е готово, пропускателният режим не спира тълпата, но въпреки всичко сетът не стартира. Поизнервената публика бурно аплодира качващите се на сцената хора от екипа в 21 часа, но и това не дава резултат – последен закъснял чек на всички инструменти, който можеше и да бъде спестен и в 21.15 от червения мрак изригва мощен саунд. Мълчаливо и съсредоточено британската петорка ни потапя директно в окото на Медуза – вглъбени и сякаш вкаменени се отпускаме и потъваме в него. Новият материал се преплита умело с добре познатите ни парчета, а бруталният и тежък дуум бива сменян с лежерните и почти танцувални мелодии от леките албуми на PARADISE LOST.
Зверската китара на Greg Mackintosh за съжаление доминира над гласовите възможности на сър Nick и заглушава дори и тази на колегата им Aaron. С мъка се местим в пълната зала – звукът става по-балансиран. Бързи и лаконични приветствия от г-н Holmes и пъклото отново завира. Дрезгавите и дълбоки вокали ни връщат в далечното минало, някъде по пътя на тези тридесет години, изпълнени с „misery, despair and doom“ (както по британски се пошегува фронтменът) и дори почти в самото начало. Олдскул феновете като мен няма как да не са доволни – макар и да няма песни от дебютния албум се докосваме до „Eternal“ и „Pity The Sadness“. Рязък завой и публиката е връхлетяна от новите великолепни парчета от последните две тави. Противно на някои очаквания, базирани на предишните посещения на групата у нас, Nick се справя повече от добре – умело преплита вокали и набляга сериозно на толкова липсващите доскоро гроулове.
Един час изтича като миг и, изненадващо за разгорещената публика, бандата оставя инструменти и потъва в тъмнината след „Embers Fire“. Бурните скандирания не им дават повече от минута покой и дуум ветераните се завръщат за финална сеч. Безнадежността на „No Hope In Sight“ отново ни превзема, за да отбележи преминаването на най-дългата зима и да кулминира в любимото на всички „Say Just Words“ , и някак усещаме, че краят е близо, а не ни се иска да се разделяме. За наше най-голямо съжаление, емблематичното за бандата „As I Die“ слага безкомпромисно знак за това и публиката дава всичко от себе си, надвиквайки партиите на Nick Holmes.
Тръгваме си доволни и щастливи от чутото и видяното и не ни трябва обещание – ние знаем, че PARADISE LOST ще се завърнат пак. Благодарим на организаторите за чудесното преживяване и им пожелаваме още дълги години да ни радват с хубава музика.
Очаквайте снимки от концерта в нашата галерия.
Сетлист:
- From the Gallows
-
Hallowed Land
-
The Enemy
-
One Second
-
Medusa
-
Erased
-
Forever Failure
-
Eternal
-
Pity the Sadness
-
Blood and Chaos
-
Faith Divides Us – Death Unites Us
-
Embers Fire
-
No Hope in Sight
-
The Longest Winter
-
Say Just Words
-
As I Die
-
-
#3 написан от Grr (преди 6 години)
-
- Коментари за тази публикация
Скъп и нескопосан концерт!
Организация и никаква информация, а Парадайс Лост сякаш ни бяха сърдити. Ник пя ужасно.