12 години TANGRA MEGA ROCK, част първа: ENSLAVED и SAMAEL
Вече утвърдена традиция е всяка година рождените дни на нашите приятели от TANGRA MEGA ROCK да се отбелязват с многобройни, продължителни и пищни метъл празненства. Е, тъй като Васил Върбанов и компания не проявяват никакви признаци на забавяне на темпото (и дано да бъде така още дълги години), не съществува никаква основателна причина обичаят да не се спази и през 2018 г.
Първата празнична наздравица за дълголетието на радиото вдигат две култови групи – норвежците ENSLAVED и швейцарците SAMAEL. И докато скандинавците посещават страната ни за едва втори път (като, да припомним, първият бе през 2013 г. на фестивала Sofia Rocks, чиято атмосфера и лайн-ъп бяха крайно неадекватни за група като тази), то SAMAEL могат да се похвалят със своето трето гостуване тук – след голямата пауза, настъпила след концерта им, състоял се през 2011 г. Двете банди пристигат, за да представят актуалните си албуми и новината, че ще имаме възможността да се насладим на пълните им хедлайнерски сетове, е изцяло в рамките на очакваното.
Когато в късния предиобед на насрочената дата (3 април) научаваме, че ENSLAVED ще започнат още от 19:00, ранният час се оказва не особено приятна изненада за част от хората, сдобили се с билети за събитието. Малко по-късно все пак разбираме, че началото на концерта е отложено с 30 минути. Въпреки това, реорганизацията в последния момент и премеждията на делничния ден си казват думата и в 19:30 норвежката петорка излиза пред твърде малко публика – в най-добрия случай 300 души. Полека-лека голямата зала на Mixtape 5 се позапълва, макар и не до краен предел, но поне обстановката ѝ подхожда много повече на протяжните, студени композиции на ENSLAVED от тази на предишното им гостуване. Бандата открива със “Storm Son” от “E” (2017) и в течение на сета си успешно прелива най-новото си творчество (“The River’s Mouth”, “Sacred Horse”) с по-старото, връщайки ни назад, чак до началото на 90-те с “Allfáðr Oðinn” и “Vetrarnótt” (като, както се оказвa, Håkon Vinje – новият, 26-годишен клавирист на бандата – е по-млад от поне първото от тези парчета). Финалът е поставен с “Isa” и ENSLAVED изчезват в бекстейджа под овациите на присъстващите.
Норвежците несъмнено се представят на обичайното си високо ниво, но, по една или друга причина, така и не успяват да накарат публиката да се раздвижи подобаващо. Доста по-бурна ответна реакция получават SAMAEL – още в момента, в който се появяват на сцената. Имиджът и музиката им рязко контрастират с тези на предишната банда – гримът, черната кожа, стегнатите прически, както и неизменното характерно облекло на фронтмена Vorph, вървят ръка за ръка с непоклатимия, механизиран ритъм на индъстриъл метъла на швейцарците. Очевидно е, че бързат – половинчасовото изтегляне на цялостната програма се отразява и между парчетата не остава място за много повече от кратки благодарности и признателни кимания. На новия си албум – “Hegemony” (2017) – SAMAEL отделят значителна част от шоуто си и го представят с цели четири парчета – заглавното, “Samael”, “Angel Of Wrath” и “Black Supremacy”, коя от коя по-химнови. Разбира се, останалото време е посветено на интензивна разходка из дългата дискография на бандата – започвайки от “Ceremony Of Opposites” от едноименния албум от далечната 1994-та, преминавайки през “Rain” и “Infra Galaxia”, след което докосвайки се и до “Reign Of Light”, “Solar Soul” и “Slavocracy”, появили се през миналото десетилетие.
SAMAEL, въпреки първоначалната уговорка, не оставят съмнение кой точно е хедлайнерът на вечерта. При все това, оставаме със страхотни впечатления от представянето и на двете банди, а летвата е вдигната високо, докато с нетърпение очакваме следващия ден и неговия концертен гвоздей – британците PARADISE LOST, отново по случай 12-годишнината на TANGRA MEGA ROCK.
Снимки от събитието – скоро на нашата Facebook страница!
-
#6 написан от Къчо Карамасуров (преди 6 години)
-
#7 написан от ТиТи (преди 6 години)
-
- Коментари за тази публикация
Хм, хедлайнери на този концерт Самаел, нямаше как да бъдат при калпавия звук, който имаха. Трябваше ми половин минута да разбера че свирят любима песен от Passage… Отвратилен, отвратителен звук. Бяхме се позиционирали на стълбите централно срещу сцената, до където се чуваше на първите две песни само някакви „боботещи“ ниски и клавир криещ се из честотите на останалия шум. Да не могат да миксират ритъм китари и бас свирещи насечени рифове на фона на бекграунд ритъмна електроника е много жалко постижение. Издържах точно 4 песни, след което разочарован си тръгнах. Жалко за присъствието на сцената на бандата.