Пътуване към себе си – концерт на ESTAS TONNE в София

Винаги съм смятал, че музиката е прекрасно средство за стимулация на сетивата. Изкуство, което да почувстваш, да съпреживееш. Модерната сцена е изпълнена с жанрове и поджанрове, фигури, музиканти, артисти. Всеки от тях носи свой почерк, своя специфична емоция. В моите възприятия обаче, малко са артистите, които говорят чрез изкуството си. Без значение от изразните средства – китара, виолончело, цигулка, перкусии и т.н. Музиката им е докосващ вопъл на вътрешния глас, способен да обагри света с краски, за които думите просто не са достатъчни. Estas Tonne е един от тези творци. Артист или модерен трубадур (както се определя самият той), докосващ неподозирани дълбини на душата с нежността на китарата си. Неговата втора визита у нас, отново по покана на Tangra Mega Rock, е прекрасен повод да се потопим в диалог със самите себе си.

В хладната есенна октомврийска вечер с нетърпение се отправям към зала 3 на НДК. Предстои ми първа среща на живо с Estas Tonne и емблематичните му представления. Бързичко намирам своето място в залата, която за мое учудване няма обособени седящи места. Настанявам се на земята точно пред сцената, както и голяма част от вече влезлите гости на събитието. На сцената са позиционирани акустични китари, перкусии и различни (не)познати инструменти. Заедно с Estas, на сцената ще са специалните гости на това турне Conrado Molina и Hernán Suárez.

С около 15-минутно закъснение от предварително обявеното начало, под звуците на успокояващи морски вълни, тримата музиканти заемат местата си и аудиовизуалната приказка започва.

В продължение на малко повече от два часа се отправяме на великолепно пътешествие към собствените си усещания, възприятия и емоции. Китарата на Tonne гъделичка сетивата и се превръща в изкусен подбудител и водач. Затварям очи и се оставям на мелодията да ме води. Пътуването вътре в себе си, гмуркането в кладенеца от настроения е предизвикателно, но и вдъхновяващо. Тоновете, носещи се от сцената са пленяващи, опияняващи, внушителни. Китарата доминира, но изведнъж зазвучават ефирни гласове – отварям очи за миг и виждам как Conrado и Hernán редуват напеви, които допълват пулсацията на музиката. И докато в определен момент хармонията се разгръща с необикновен размах, в следващия миг ритъмът се променя и звучи като буреносна вълна. С нея се разлива харизматична палитра от звънливите звуци на нгони и флейта.

Оглеждам се около мен – публиката е потънала в собствен транс. Част от аудиторията тактува в ритъм, друга – просто е отправила възхитен взор към музикантите на сцената. Те от своя страна не спират да бъдат достатъчно пламенни и атрактивни, споделяйки съкровени късчета от собствената си душевност с нас.

В отрязъци между различните сегменти от спектакъла, Estas споделя различни свои мисли за света и идеята, че трябва да слушаме вътрешния си глас. Мисля си, че едва ли има по-добро определение от това, какво точно е изкуството на украинеца. То категорично е ярък изказ на душата, медиатор между гласовете на реалността и духовното. Средство, подпомагащо усилието ни да се изправим непоклатими срещу сложните душевни битки и колебания. Музиката му е онази съпровождаща сила, която ни повежда смело през неспирния емоционален кръстопът на личността.

Обсебен от магията на случващото се пред мен, наистина не усещам как са изминали повече от два часа. След кратичка финална импровизация, в която особено дейно участие взимат перкусионистът Conrado Molina и публиката в залата, концертът приключва. Аплодисментите не стихват. Не стихват и трепетите на душата. И сега спокойно мога отново да се потопя в привлекателната истински прохладна есенна вечер. Защото „с първия есенен хлад, животът ще започне отново!“ Тази мисъл ме кара да се чувстам се посвоему свободен и просто искам да стигна бързо до дома и да прегърна силно любимия човек.