Юбилеен концерт „30 години Б.Т.Р.“ – пътешествие между минало и настояще

Б.Т.Р. на 30 години… Трудно е за вярване, но е факт. Годините отлитат ей така, без да ги усетим. За този период групата се превърна в институция и набра голяма фенска маса. 30-годишният юбилей бе повод и за нещо ново в богатата биография на бандата – концерт със симфоничен оркестър. За първи път почитателите на квартета щяха да чуят песните в нови аранжименти, адаптирани за група и оркестър. Арена на събитието бе прословутата зала 1 на НДК, а датата (може би не случайно избрана) – 13-и октомври, петък.

В уречения топъл октомврийски ден хиляди фенове на именитите рокаджии се стекоха към мястото на провеждане на концерта. Залата бе напълно разпродадена, така, че около 4 000 почитатели на Б.Т.Р. изпълниха най-голямото помещение във фестивалния център. Във фоайето бе организиран щанд с артикули на бандата, включително и специални тениски за юбилея. Влизането ставаше доволно бързо и безпроблемно, а любезни стюарди помагаха на хората да намират местата си. Зад сцената бе разположен екран, на който се прожектираха различни визуализации, свързани с групата.

Малко след 19:00 – предварително обявеният час за начало не бе спазен – светлините угаснаха, а сцената бе превзета от симфоничния оркестър на музикално-драматичен театър (МДТ) „Константин Кисимов“ – Велико Търново с диригент Георги Патриков. Музикантите изпълниха увертюра, съставена от откъси от песни на Б.Т.Р., с което спектакълът бе открит. След края на интрото пред публиката изскочиха главните герои и забиха първото парче за вечерта – „Подземните реки“. Веднага си пролича, че групата е отлично сработена и взаимодейства по чудесен начин с оркестъра. Наско, Славчо, Иван и Илиян демонстрираха великолепна форма и желание за изява. И как няма да е иначе, виждайки пълната зала… Общо взето, концертът представляваше своеобразна разходка из всички периоди на бандата. Песните се редуваха – от по-ново време, след това от по-старо… и така, до края. Между парчетата Наско и Славчо разказваха различни истории, свързани с композициите, тяхното създаване, както и истории от живота на Б.Т.Р. Чудесно настроение лъхаше от музикантите, надъхани да дадат най-доброто от себе си и да забавляват залата. В някои от песните оркестърът си почиваше, но в моментите, когато участваше, не се натрапваше, а допълваше всеобщото усещане. Слушайки изпълненията, човек придобиваше чувството, че всяко нещо си е на мястото. Списъкът с песни бе много добре структуриран, разнообразен и балансиран, имаше моменти на почивки и за рокаджиите, и за оркестъра. По време на „Невидими стени“ вокалистът опита да пораздвижи публиката, а на „Хвани живота си в ръце“ дори я разпя. Изобщо, Наско за пореден път показа качествата си на шоумен и уменията си да контактува с присъстващите. Макар и бавно, зрителите навлизаха в шоуто и се превръщаха в деен участник в него. Юбилейните концерти винаги са по-специални и в случая, освен оркестъра, се включиха и гост музиканти – певицата Гергана Стоянова (в „Несбъдване“) и вокалистът и китарист Александър Филчев – Санеца („Анасонови дни“), който се явява неофициален член на бандата. Публиката се наслади и на уменията на барабаниста Илиян Диков и басиста Иван Калфов. Солото на барабаниста бе умело вплетено в „Никога преди“, в него бяха намесени и зрителите. Басистът се изяви към края на шоуто по време на изпълнението на „Защо?“, като в солото му бяха вплетени мотиви от “Billy Jean” на Michael Jackson, а за да бъде шоуто пълно, докато свиреше, му помагаше и Славчо. Не се мина и без традиционните балади, вмъквани точно на място – „Несбъдване“, „Ела“, „Върни се“, „Няма връщане назад“. Публиката също се включи в някои от тези песни чрез проблясване на светлини и припяване, а изпълненията на „Ела“ само с пиано и глас и дуетната „Несбъдване“ бяха толкова емоционални, че вероятно оставиха мнозина с насълзени очи. Уникалната „Вяра“, записана в колаборация с колегите им от АХАТ, също фигурираше в програмата – за съжаление, без гост вокалист – но изпълнението бе безупречно и достави удоволствие на пълната зала. „Цвете от луната“ пък доведе до сериозно раздвижване на хората в залата и може да се каже, че бе първото по-сериозно избухване на присъстващите.

Времето си течеше сред шеги и закачки (а те не бяха малко, особено между песните) и концертът отиваше към своя край. Зрителите ставаха все по-активни, но нямаше и как да е другояче – последните песни от основната част бяха „Защо?“ (след нея Наско представи групата и оркестъра, предизвиквайки бурни аплодисменти), „Елмаз и стъкло“ (почти изцяло изпята от феновете), „Моята сила“ и „Да погледна в теб“. Последните две тотално раздвижиха всички и ги вдигнаха окончателно на крака. Преди тяхното изпълнение талантливият фронтмен обяви, че това са последните две песни за вечерта, но не бе така. Под силните овации на бушуващата зала групата се скри за малко, след което излезе, за да закрие спектакъла със задължителния бис – „Спасение“. Преди това обаче бе предвидена кратка официална част. На сцената излезе директорът на МДТ „Константин Кисимов“ – В. Търново и произнесе кратка реч, в която благодари на рокаджиите, че са ги поканили да участват в концерта, поздрави групата за юбилея и подари диплом за блестящи заслуги към симфоничния и мюзикълния жанр и почетния знак на театъра, който също чества два юбилея – 50 години музикален и 70 години драматичен театър. Класическият и фактически финал бе емоционално изпят от всички в залата почти без намесата на групата, а след края на изпълнението последваха нови комплименти за зрителите, бурни аплодисменти и оттегляне от сцената.

„Спасение“ бе достойният край на една изключително емоционална вечер, изпълнена с много рок и симфонични елементи и доказала за пореден път неразривната връзка между рока и симфоничната музика. Феновете си тръгнаха доволни и щастливи от случилото се и със сигурност скоро няма да забравят събитието.

Очаквайте много снимки от събитието на нашата фейсбук страница!