Трети албум от AKHLYS
Американските окултисти Akhlys ще издадат третия си албум в края на настоящата година. Изданието ще носи името „Melinoë“ и ще се появи на пазара чрез Debemur Morti Productions на 18-ти декември.
Пет години след отлично приетият от критиката „The Dreaming I„, чийто кошмарни пейзажи показаха перфектната сплав между дарк ембиънт и свирепостта на блек метъла, Debemur Morti са горди да обявят, че Akhlys се завръщат с трети албум, озаглавен „Melinoë“. Кръстен на хтоничната богиня (която може да бъде видяна на обложката на албума), лидерът Alchameth (Nightbringer, Aoratos) още веднъж се потапя дълбоко в лудостта, кошмарите и езотеричните прозрения и перфектно демонстрира как подобни теми могат да получат музикално същество и форма.
В петте композиции Akhlys канализират структурните арки на преживяване на съновиденията посредством маршови ударни, роящи се контрастни китари, обаятелни дарк ембиънт текстури и вокални пристъпи на еуфоричен ужас. Песните в албума са както следва:
01. Somniloquy
02. Pnigalion
03. Succubare
04. Ephialtes
05. Incubatio
„Melinoë“ е изкован като трио – Alchameth (вокали, китари, бас, клавири и текстове), Eoghan (барабани) и Chthonia (бек вокали), самият Alchameth, е изцяло отговорен за композициите и текстовете. Албумът е записан в „Promethean Forge Studios“ в началото на 2020-та година, като по-късно с продуцирането, смесването и мастерирането се ангажира Dave Otero (работил с имена като Cattle Decapitation, Wayfearer), с помощта на Charlie Abend. Обложката на корицата е дело на Denis Forkas Kostromitin (Behemoth, Wolves In The Throneroom), снимките на бандата са на Abraxas Nox (и едитнати от Chthonia), а цялостният дизайн на „Melinoë“ е поверен на Kontamination Design.
Албумът ще бъде издаден във формат на диск, плоча и в дигитален формат на 18-ти декеври.
За да илюстрираме завладяващата сила на новото издание и способността му да преплита плътна кошмарна атмосфера, представяме песента „Pnigalion“ в цялото ѝ великолепие. Jonathan Selzer от Metal Hammer UK посочва, че това парче дава мимолетен поглед към безкрайността:
„В близо 13-те си минути, „Pnigalion“ е повече от бегъл поглед към безкрайността, но освен това ще унищожи всякакво усещане за линеарно време, откриващата вихрушка от гърлени напеви повежда към ярко пътуване, по ръба на острието на бръснача, през владения, където се сблъскват бушуващите разпръснати елементи и космическа материя и всяко усещане за реалност е разтегнато до вълнуваща точка на пречупване.“
Според самият Alchameth „Pnigalion“ демонстрира магическите аспекти на „Melinoë“:
„Наистина е дългичка песен и покрива огромно пространство в структурата си. Чувствам, че има пасажи, които блестят със старата атмосфера на „The Dreaming I„, при все това предлага много стилистично развитие и разкрива дух, който е еднакво могъщ като предходния, но и доразвит.“
„Pnigalion“ е термин, извиращ от древногръцкия и може да бъде преведен като нещо подобно на „удушвач“, като същевременно с това е името на гръцки кошмарен демон. Alchameth обяснява:
„„Pnigalion“ се базира на някои от личните ми преживявания с феномена на сънната парализа, като и сънищата и будните видения, които имах, изпитвайки този феномен. Нямам намерение да разкривам каквато и да е скрита истина на слушателя, тъй като текствоете лежат на раменете на преживявания от строго лично естество и среща с необясним феномен; преживявания, които не са склонни да бъдат подлагани на някакъв универсален дискурсивен анализ (въпреки че някои без съмнение ще намерят част от това, което е отразено тук, за лично познато). Тази песен по-специално, започва с поема, която бях написал в миналото относно виденията, свързани със сънна парализа, определени ярки съновидения, които в някои случаи водиха до парализа, докато в други – се случваха непосредствено след нея, „будни видения“ и изпитания, които често се случваха в състояние на хипноза по време на парализата. Текстът, който следва, разширява самата поема чрез въведението, подчертавайки маниакалното и често страховито явление и поетически интерпретирано като „pnigalion“, демонът на кошмарите при гърците. През годините значението на тези преживявания се превърна в нещо лично свещено. Песента е една част от по-голям разказ, обхващащ по-широка територия в областта на сънищатата, виденията и транса, всичко погледнато от гледна точка на езотериката и преживяното.“
Перфектна песен, реверанс! Силно контрастира с тоновете плява, които заливат стила последните години.