Когато класиката среща… класика

Едва ли има рок/метъл фен по света, който да не е чувал за DEEP PURPLE и да не знае емблематичните им хитове. Но преди групата да постигне световна слава гениалният кийбордист (за съжаление покойник) Jon Lord създава произведение, наречено „Concerto For Group And Orchestra“. То официално се води първият албум на втория (и класически) състав на бандата. За първи път е изсвирено пред публика на 24-и септември 1969 г. съвместно с Кралския симфоничен оркестър. Повече от половин век по-късно този албум оживя отново и бе представен с турне, част от което се оказа и нашата столица София. При това, поради големия интерес – с цели две концертни дати – 18-и и 19-и март 2023 г., и двете – напълно разпродадени. Мястото – зала 1 на НДК. А съставът на музикантите включваше първокласни имена като басистката на WHITESNAKE Tanya O’Callaghan, клавиристът John O’Hara (JETHRO TULL), китаристът Kaitner Z Doka (IAN PAICE BAND), барабанистът Bernhard Weltz (Ian Paice) и, разбира се, най-голямото име – вокалистът Bruce Dickinson (IRON MAIDEN). Симфоничният оркестър на Cantus Firmus, ангажиран за събитието, пък, бе дирижиран от Paul Mann.

Слънчев съботен 18-и март посрещна музиканти и фенове. Бавно и постепенно залата започна да се пълни с разнообразна по възраст и състав публика и в предварително обявения час 20:00 всички зрители бяха заели местата си. Тържествената обстановка се забелязваше още с влизането. Сцената бе подредена като за класически концерт. Лекото забавяне и нетърпението на присъстващите доведе до няколко серии аплодисменти, с които публиката призова участниците да излязат на сцената. Малко след 20:00 музикантите от оркестъра заеха местата си, а след тях излезе и  групата (барабанистът излезе с българското знаме), предвождана от фронтмена Dickinson. Всичко това се случи на фона на бурни аплодисменти и овации. Bruce обясни накратко какво ще се случва, представи колегите си от бандата (най-много аплодисменти обра атрактивната басистка O’Callaghan) и се оттегли, давайки начало на концерта. Първата част включваше целия „Concerto For Group And Orchestra”. Произведението, композирано от Jon Lord, се състои от три части, които бяха изпълнени в строгата последователност, в която са написани, и без сериозни паузи, каквото е било желанието на самия Lord. Стегнато изпълнение на класни и сработени музиканти – така може да се обобщи първата част от концерта (а и самият концерт като цяло). Първата част на “Concerto”-то представлява своеобразно „надиграване“ между рок група и оркестър – нещо, което бе предадено по класен начин от хората на сцената. Частта включваше и китарно соло, в което Kaitner Z Doka демонстрира уменията си. Всички се раздаваха максимално, бяха в настроение, показаха завидна форма, а публиката се наслаждаваше и възнагради усилията им с мощни овации и аплодисменти.

Спокойното начало на втората част като че ли поприспа зрителите, но излизането на Bruce ги събуди. Тази част има и вокална партия, изпълнена неподражаемо от опитния фронтмен. Всъщност, неговата роля този път бе малко по-различна и като умел предводител ръководеше случващото се на сцената. Тук солото бе на Hammond орган и бе перфектно изпълнено от Mr O’Hara.

Третата част бе най-динамична и в началото бе белязана от надсвирване между китара и орган – така характерен похват за творчеството на DEEP PURPLE. През тази част бе даден шанс и на барабаниста Bernhard Weltz да покаже уменията си в своеобразно соло, а надиграването между оркестър и банда продължи до самия ѝ финал.

“Concerto”-то мина буквално на един дъх. След края му всички се събраха на сцената, последва поклон, бурни овации и оттегляне. В антракта на сцената се качи Ивайло Ранов-Шеки и заедно с китариста Денис изпълниха неостаряващия хит на DEEP PURPLE “Soldier Of Fortune”. Паузата бе използвана от мнозина да вземат въздух или да се подкрепят по друг начин, излизайки от залата, а и за последни довършителни работи по сцената.

Вторият сегмент от концерта започна подобаващо. Както и преди първия сегмент, Dickinson излезе и представи накратко какво ще се случва по неговия си атрактивен начин. Изобщо, фронтменът демонстрира отличното си чувство за хумор, особено при представянето на песните, като не спираше да забавлява зрителите. Инструментална увертюра беляза началото на сегмента. След нея Bruce покани на сцената Теодосий Спасов и именитият кавалджия се появи за изпълнението на българската народна песен „Ерген деда“. Краят ѝ изправи залата на крака, а барабанистът отново развя българския флаг. Публиката се включваше все по-активно (макар и малко вяло на моменти) в изпълненията, подканвана и от вокалиста, който не спря да снове по сцената. На ход бяха две песни от соловата кариера на певеца – “Tears Of The Dragon”, при която пробляснаха и първите светлини в публиката, и “Jerusalem”, посветена на поета William Blake. Дойде ред и на серията “DEEP PURPLE”, без която такова събитие не може да мине. Ударно начало с “Pictures Of Home”, която бе призвана да вдигне градуса на забавлението (до колко успя е спорен въпрос) и успокояване на духовете с “When A Blind Man Cries“, като по време на нейното изпълнение пак пробляснаха светлини сред зрителите. Песните бяха изпълнявани в малко по-различни, но в никакъв случай по-слаби, аранжименти, които добавяха повече емоция и мащабност на изпълнението. “Hush” най-после успя да пораздвижи пълната зала, а в паузата преди следващата песен барабанистът изчезна и отнесе сума ти шеги за това си действие от страна на фронтмена. Докато се появи, зад микрофона застана диригентът на оркестъра Paul Mann, който сподели, че Jon би се зарадвал да види това събитие и благодари на публиката – изказване, възнаградено с аплодисменти. Нов инструментал, написан от Lord и неизпълняван с DEEP PURPLE, плавно преля в една от чаканите песни за вечерта – “Perfect Strangers”. Събуждането на публиката продължи, а след края на парчето музикантите отново се събраха, поклониха се и излязоха. Последваха ги бурни овации, които не спряха през краткото им отсъствие. На всички бе ясно, че ще има още една песен, зрителите си искаха своето и… го получиха под формата на “Smoke On The Water”. Преди изпълнението ѝ ревностни фенки подариха на Dickinson българско знаме с надписи и черна лента под формата на маска (за която реакцията на фронтмена бе: „сега вече трябва да стана Батман, нямам избор“). Последното изпълнение буквално взриви залата, която бе огласена от мощния рев на припева и бе изкарана на крака от всички. Това бе и финалът на шоуто. Накрая дойде моментът за последен поклон, последни силни аплодисменти и възгласи и последно оттегляне. Пуснатите светлини в залата възвестиха края на събитието – една класическа симфонична рок вечер.

Вечерта на 18-и март 2023 г. се насладихме на едно необикновено и атрактивно събитие, напълно зала 1 на НДК. Доволните физиономии на зрителите доказаха, че концертът се е получил. Надяваме се за в бъдеще да има още такива събития, защото – като цяло – българската публика ги заслужава.

Снимките от вечерта можете да видите ТУК.

Фотограф – Анелия Моравска