Годишни класации за 2025 на Про-роците

След като, изненадващо за всички, ПРО-РОК излезе от гроба (пък било и то за малко), нямаше как да не поканим авторите и наши приятели да споделят с нас личните си класации за албуми и концерти за изминаващата 2025 година. Може да сверите часовника си или да откриете нови групи и албуми, а защо не да им предложите и ваши.
(По традиция, класациите на Хангарците ще ги публикуваме в началото на следващата година.)

CURLY

1. HANGMAN’S CHAIR – Saddiction
2. WARBRINGER – Wrath And Ruin
3. PETER MURPHY – Silver Shade
4. GRACELESS – Icons Of Ruin
5. CORONER – Dissonance Theory
6. AMENRA – With Fang And Claw / De Toorn
7. WE LOST THE SEA – A Single Flower
8. TARS – A Star Within A Star
9. POTHAMUS – Abur
10. TESTAMENT – Para Bellum

ТОП КОНЦЕРТ
Coroner / Asphyx (Running Free Festival 2025)

DYOMAETH

Винаги съм обичал традицията с класациите в края (или началото) на всяка година, но и традиционно нямам какво особено да кажа като обзорен коментар. Всяка година е особена сама по себе си и в любимата ни музика все има по нещо интересно, макар и добрите ѝ години да са в миналото. Е, за мен 2025 ще бъде белязана от МНОГО носталгия – музикално и като цяло, както и, разбира се, временното завръщане на списание Про-Рок. Радвам се да споделя класацията си и с нетърпение ще очаквам да видя тези на останалите.

1. EVOKEN – Mendacium
   Смазващ и гробовен, но и зъл, стръвнишки и агресивен. Evoken напълно отвяха всякаква конкуренция и през тази година и създадоха възможно най-богохулния  фюнеръл дуум албум. Чуй го заради късащите бластбийтове на Vince Verkay и остани за разчупените парчета, вдъхновените композиции и умопомрачените вокали на John Paradiso.

2. BLUT AUS NORD – Ethereal Horizons
   Излезлият преди броени седмици 16-ти (!!!) пореден албум на трудолюбивите франсета отново впечатлява с просторна продукция, китарен саунд и много шред – като във вече култовия Hallucinogen (2019).

3. PARADISE LOST – Ascension
   Тазгодишният албум на готик кралете е твърде самовглъбен, разточителен, но и изпълнен с увереност. Задължителното парче тук е Salvation, гробовен коледен химн, в който можем да чуем и гласа на Alan „Nemtheanga” Averill от Primordial.

4. DEFTONES – Private Music
   Вероятно най-копираната група след 2000 г. успя да издаде и най-силният си запис от над декада.

5. KAUAN – Wayhome
   Изненадващо опростен и камерен албум от Kauan след грандиозният Ice Fleet.

6. CORONER – Dissonance Theory
   Спомням си как още като се събраха отново през 2012 говориха за този албум. Е, чакането си заслужаваше!

7. HERETOIR – Solastalgia
   С албумите на Deafheaven, Blut Aus Nord и Heretoir 2025 стана и добра година за пост-блек метъла.

8. SAOR – Amidst The Ruins
   Едноличният проект на Andy Marshall е все така амбициозен и епичен, но и с нотка носталгия, все така типична за британците…

9. DRUDKH – Shadow Play
   Носталгичен ход от Drudkh, обратно към звука от Autumn Aurora (2004). Красив, но и много тъжен албум.

10. NITE – Cult of The Serpent Sun
    Кичозна носталгичност към окултните начала – по малко от Mercyful Fate и Hell, както и нотка Venom.

ТОП КОНЦЕРТ
BFMV & Trivium Poisoned Ascendancy Tour

RADIOACTIVE TOY

1. MARUJA – Pain to Power
   Когато традиционните стилове изглеждат в упадък, се появява мултижанрово явление като Maruja, което връща интереса и надеждата, че популярната музика все още има какво да каже. Пост-хардкор, пост-рок, пост-пънк, арт рок, речитативи и джаз се срещат в богата, философска и осъзната звукова картина. С Pain to Power манчестърската банда напълно „осребрява“ своята творческа свобода – без очаквания, без задължения и без компромиси.

2. AMENRA – With Fang and Claw / De toorn
   Това не е пълноформатен албум, а две EP-та с обща продължителност около 50 минути. Въпреки огромната тежест и изхабяване, характерни за всеки техен запис, Amenra отново доставят силни и дълбоко катарзисни песни. With Fang and Claw е директен, тежък и груб слъдж удар, докато De toorn е по-просторно и разтегнато издание – с повече въздух, наративност и същата гъста атмосфера на смърт и ритуално пречистване.

3. CURRENTS – All That Follows [EP]
   Currents са групата във форма от цялата нова метълкор/джент вълна. Обикновено EP-тата служат като пауза между албумите – поле за експерименти или поглед към бъдещето, но тук случаят е различен. All That Follows предлага добре познатия баланс между тежест, атмосфера, техничност и агресия. В стил, чиито некролози се пишат от години, Currents се открояват като ярко изключение – и още по-важното е, че не показват никакви признаци на умора или примиряване с клишетата.

1. BRUIT ≤ – The Age of Ephemerality
2. DEFTONES – private music
3. THORNHILL – Bodies
4. ARCHITECTS – The Sky, the Earth & All Between
5. SWANS – Birthing
6. TURNSTILE – Never Enough
7. GÍSLI GUNNARSSON – Úr öskunni
8. IAN – Come on Everybody, Let’s Do Nothing!
9. LOWHEAVEN – Ritual Decay
10. HARRISON/JOHNSTON – Early Mercy
11. ERYN NON DAE. – Disunited States of Anima
12. GAZPACHO – Magic 8-Ball
13. SUEDE – Antidepressants
14. KOMARA – Komara II
15. IQ – Dominion
16. STEPHAN THELEN – Worlds in Collision
17. HEALTH – Conflict DLC

ТОП КОНЦЕРТИ

1. Radiohead (Берлин)
2. Hills Of Rock (Пловдив)
3. Radiohead (Болоня)
4. Nick Cave (Пловдив)
5. Calyces (Пловдив)

PROGGER

1. RIVERS OF NIHI – Rivers of Nihil
   С предните си албуми бяха достигнали завидни висоти, но все нещо ги спъваше да направят тази една последна крачка. Магическата формула се оказа “окастряне и фокусиране”: и на ниво обем на парчетата, и в палитрата от внушения, които от своя страна придобиха допълнителна плътност и мрак. На вселенско ниво процесите често се подчиняват на семплото “по-малкото е повече”. И ако в тази така изискваща ниша Opeth са абсолютните властелини, то с едноименния си албум Rivers of Nihil се приближиха на критично близко разстояние до тях.

2. ASHBREATHER – La Grande Bouffe
   Албумът е вдъхновен от филмовата саркастично-цинична класика “Голямото плюскане”. Прегърнало страстно идеята на режисьора Marco Ferreri, канадското трио ни представя звуков вариант на погнусата от голия консумеризъм, оцветена съвсем естествено в цялата палитра на кафявото. Дръзналият да посегне го очаква тежък сблъсък с търкалящи се рифове, хомогенно преливащи се един в друг ритми и повсеместен ембиънт. И всичко това неизменно ще го изправи пред една огромна воняща стена, която по някакъв извратен начин предизвиква естествено възхищение.

3. FRACTAL UNIVERSE – The Great Filters
   Най-доброто от процъфтяващия през последните години техничен/прогресив/дет метъл тази година дойде от Франция. Най-важната комбинация, която групата e овладяла до съвършенство, е в перфектната симбиоза между здравите рифове и отнесени джаз секции, декорирани със саксофон. И всичко това държи слушателя в приятно гъделичкаща зона на будност. Албумът се занимава със съдбовния сблъсък на човешкия копнеж да се опознае Безкрая и трагизма от естествените му ограничения.

4. DARON MALAKIAN AND SCARS ON BROADWAY – Addicted to the Violence
5. POINT MORT – Le point de non-retour
6. SWANS – Birthing
7. MARUJA – Pain to Power
8. AVKRVST – Waving at the Sky
9. PAATOS – Ligament
10. JETHRO TULL – Curious Ruminant
11. ERYN NON DAE. – Disunited States of Anima
12. IHLO – Legacy
13. CONJURER – Unself
14. CALYCES – Fleshy Waves of Probability
15. THE RETICENT – Please
16. DREAM THEATER – Parasomnia
17. VOWER – A Storm Lined With Silver [EP]
18. TIKTAALIKA – Gods of Pangaea
19. SADIST – Something to Pierce
20. WARBRINGER – Wrath and Ruin

ТОП КОНЦЕРТИ

1. Opeth (София)
2. Hills Of Rock (Пловдив)
3. Calyces (Пловдив)

CHINASKY

1. IMPERIAL TRIUMPHANT – Goldstar
2. POTHAMUS – Abur
3. MARKUS REUTER – TRUCE <3
4. STEPHAN THELEN – Worlds in Collision
5. VESPERO – Lost Stories of Kilgore Trout
6. GÖSTA BERLINGS SAGA – Forever Now (2025)
7. TELEPATHY – Transmissions
8. HYPOSTASE – Feld-R/Anomalie-N
9. IAN – Come on Everybody, Let’s Do Nothing!
10. AMENRA – With Fang and Claw / De toorn
11. ALLIANCE – Before Our Eyes
12. KOMARA – Komara II
13. ROBIN MCAULEY – Soulbound
14. HARRISON/JOHNSTON – Early Mercy
15. O.R.K. – Firehose of Falsehoods
16. RÝR – Dislodged
17. CORONER – Dissonance Theory
18. DIMHOLT – MetaForm
19. GAZPACHO – Magic 8-Ball
20. BETWEEN THE BURIED AND ME – The Blue Nowhere

TORDEN

1. PARADISE LOST – Ascension
   Обикновено “веселяците” от Халифакс не си позволяват толкова голяма дупка след студиен албум, така че очакванията за Ascension след иначе нелошия, но и не особено хомогенен Obsidian (2020), нямаше как да не са високи. Заслужава ли си седемнадесетото им дългосвирещо издание? Определено да – най-малкото за да чуете как старите кучета черпят с пълни шепи от собствените си (основно скандинавски) наследници, трансформирали готик облика им в крайности като атмосферик и фюнеръл дуум. Малцина обаче могат успеят да накарат пещерняшки рифове, гарнирани с ръмжене на карпатска мечка, да зазвучат радиофонично (Serpent On The Cross), или пък погребално шествие да донесе коледния дух след умелото вплитане на камбани и дайрета (Salvation). Смях, звън и чудеса… и болка, шепнеща в нощта – Paradise Lost ви идват на крака!

2. THE HAUNTED – Songs Of Last Resort
   Истинско завръщане на шведите в пълния им блясък от годините на Made Me Do It (2000) – сто процента агресивни рифове и първична злост, нула модерни “грууви” изцепки и ненужни никому експерименти. А когато Adrian Erlandsson забива “сватбарския” d-beat в Unbound, неконтролируеми изблици обземат човешкото тяло в търсене на конфронтация. Да не се слуша в колата, създава предпоставки за ПТП.

3. BEHEMOTH – The Shit Ov God
   Окей, и аз видях Nergal върху тротинетка в Борисова градина, и в комбинация с хипстъро-инфлуенсърското му присъствие в социалните мрежи, йогата и соевите млека, също бях убеден, че Behemoth са си изпяли песента. Въпреки меко казано поляризиращото си име, The Shit Ov God всъщност е най-доброто нещо, което неотдавнашните некороновани крале на екстремния метъл са вадили от поне 10-12 години насам. Множество потенциални мракобесни химни за скандиране по стадиони (едноименния трак, The Shadow Elite), но и с редица директни препратки към мрачните ъндърграунд времена (Lvciferaeon, Avgvr). Слушайте непредубедено, отплаща се.

4. 1914 – Viribus Unitis
   1914 са явление на екстремната сцена, което многократно прехвърля обичайния за жанра интерес – дали заради убийствения наратив към концептуалните албуми за Първата Световна война, дали заради искреността, която украинците влагат в продукта си (което не е изненада, предвид, хм, сещате се какво), или просто фактът, че слаба музика никога не е излизала под това име.

5. TESTAMENT – Para Bellum
   И наградата за най-добра пауър балада за 2025-та отива при… Testament! Ха-ха-ха! Махаме Meant To Be и остава епичен траш метъл с много мелодия и зверски изгрубявания на места, които дори от ветераните на Bay Area не сме виждали. Помня когато излезе сингъла Infanticide A.I. – несъзнателно тръгнах да сверявам дали слушам точно това, което първоначално съм си пуснал. Накратко – бесни, страшни, но със заявка като Para Bellum – много далеч от “пенсии”.

6. GREEN CARNATION – A Dark Poem, Part I: The Shores of Melancholia
   Нещо за по-чувствителните души, което в някаква степен компенсира сравнително посредствения албум на In The Woods. Типично за Green Carnation, драматичните вокали поставят мрачната поезия на точното място в контекста на музиката, а тя самата предизвиква у слушателя едно странно усещане на търсено безпокойство. Спокойно, има и блек (макар и да няма еднодневни билети) – в The Slave That You Are. Но най-важното е, че норвежците са точно това, което корпоративни проекти като Sleep Token никога няма да бъдат – автентични до мозъка на костите си.

7. CRYPTOPSY – An Insatiable Violence
   Да си го кажем в прав текст – Lord Worm не е в Cryptopsy от близо 20 години (макар и неговият колега Matt McGachy да е възприел максимално френетичното му вокало-извличане), а ние вече сме безвъзвратно остарели. Канадците никога няма да запишат отново нещо като None So Vile, но пък с издания като текущото доказват, че все още могат да бъдат релевантни, без да изгубят напълно технично-бруталното лице, което олдскул феновете обичат.

8. CORONER – Dissonance Theory
   Признавам, че очаквах Dissonance Theory с пеперуди в стомаха, но на първите слушания едва ли не ме разочарова – може би защото бе далеч от предположенията ми как би трябвало да звучи наследника на авангардния Grin (1993). Признавам грешката си – Coroner могат да са всичко друго, но не и предвидими, а най-забавеният албум в дискографията им звучи интересно, актуално, но най-важното – метълски до мозъка на костите.

9. ABIGAIL WILLIAMS – A Void Within Existence
   Удобно съм изтикал назад в паметта си времената, в които Abigail Williams звучаха като метълкор версия на Cradle Of Filth. За щастие, A Void Within Existence е суров атмосферичен блек метъл с “басов”, даже някак “гъгнещ” саунд, който ще се хареса на широк диапазон фенове – от асоциални брадясали господа с трудности в задържането на зрителен контакт, та чак до пост-рок интелектуалци. А иначе ако гласувахме за обложки, вместо за музика, тази вероятно щеше да е на върха на класацията ми.

10. HISTORIAN – Book I: Bloodscriptures
    Разбира се, че няма как да минем без български албум в класацията. Стартирали като проект на вездесъщия Ники Велев (Inspell, ГробЪ, Zima, Maltworm, и още около 700 други), от няколко години Historian са пълнокръвна банда, която най-после вади дългосвирещия си дебют. 53 минути в добрите традиции на Dissection, тоест хипнотични северняшки виелици, кански писъци и мелодии от преизподнята; но вместо да разглежда взаимоотношенията на автора с Рогатия, групата ни развежда из моменти от далечното минало – средновековната чумна епидемия, кръстоносните походи, армията от слепци на цар Самуил… С две думи, подгответе си конспекта и не пропускайте лайвовете на петорката.

DEDO KRAS

1. CARDIACS – LSD
   Най-изстраданият и най-невъзможен албум на Cardiacs все пак се случи след 18 години драми, за които може да се напише книга. Тяхната пънкарско-прогресарска психеделия не е за всеки, затова нека просто приемем този 80-минутен диамант като музика, която съществува едновременно заради и въпреки себе си. Вероятно това ревю не помага много, но неописуемите групи като Cardiacs е най-добре да се чуят, а LSD е добро начало, макар и почти сигурно да е лебедовата им песен.

2. SUEDE – Antidepressants
3. ROBERT PLANT WITH SUZI DIAN – Saving Grace
4. WOLF ALICE – The Clearing
5. PULP – More
6. STEVEN WILSON – The Overview
7. WET LEG – Moisturizer
8. AMPLIFIER – Gargantuan
9. AVTT/PTTN – AVTT/PTTN
10. BEAT – Live

ID TEMPLAR

1. ENGINEER OF DEATH – Forced To Stay Here
   Момчетата от малкия град Троян изпращат най-добрата си година. След като през януари обявиха, че са подписали с щатския From The Depths Entertainment, през март издадоха втория си албум – по-мелодичния и по-дълбок Forced To Stay Here. Само два месеца по-късно свириха за пръв път в Румъния, а в последния юлски ден – и на първата си голяма сцена – тази на Rockstadt Extreme Festival 2025, където музиката им стигна до хиляди нови почитатели. Въпреки че се събират да свирят сравнително рядко, на сцената те късат глави. Енергията, която носят и отношението, с което я материализират, значи само едно – те определено имат какво още да кажат.

2. ЦАР ПЛЪХ – Най-после тишина
3. AMORPHIS – Borderland
4. HELLBØUND – H.E.A.T
5. MARKO HIETALA – Roses from the Deep
6. GREESH – Ще лъжеш ли
7. AVANTASIA – Here Be Dragons
8. HELLOWEEN – Giants & Monsters
9. HALESTORM – Everest
10. ALESTORM – The Thunderfist Chronicles