Интервю с Arjen Lucassen (AYREON, GUILT MACHINE, THE GENTLE STORM)

Преди дни мултиинструменталистът и композитор Arjen Lucassen обяви, че следващият студиен албум на AYREON ще се казва „Transitus”. Евентуално ще го чуем до края на тази или в началото на следващата година. Преди това обаче геният от Нидерландия издаде ДВД-то „Electric Castle Live and Other Tales” – концертен прочит на „Into the Electric Castle (A Space Opera)” от 1998 година. И в него участват 99 процента от оригиналните певци…

Интервюто с Arjen Lucassen (AYREON, GUILT MACHINE, THE GENTLE STORM) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 18.05.2020 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Здравейте, Г-н Lucassen, как се отразява пандемията на целия музикален бизнес?

Arjen Lucassen – За артистите, които си осигуряват доходи от концерти, положението е много зле. Ужасно е, защото всички концерти и фестивали се отменят. Ако си финансово зависим от тях, си за никъде. Какво можеш да направиш? За щастие аз не завися от живите изпълнения. Просто издадох концертен албум, който успяхме да пуснем преди началото на това нещастие. Доволен съм, че хората има какво да правят вкъщи. Защото могат да си пуснат DVD-то и да се откъснат за малко от действителността. Иначе извънредното положение не ми се отразява. Аз съм доста дистанциран по принцип. Затворен съм през последните почти 20 години. Така че моят живот не се променя толкова много от извънредното положение. Но мога да си представя как за много групи настъпиха трудни времена.

От другата страна – Май, времената, в които музикантите ще свирят от вкъщи, а феновете ще гледат концертите им на екрана на компютъра, не са толкова далече…

Arjen Lucassen – Надявам се, че са. Този начин на работа не е моят. Не, никак! Бях тийнейджър през 60-те и 70-те и съм гледал всички велики банди на живо. Така че този вариант, който посочи, въобще не е за мен. Никак даже.

От другата страна – С какво „Into the Electric Castle (A Space Opera)” е толкова важен за теб?

Arjen Lucassen – Конкретно за мен не е по-важен от останалите ми албуми. Но по времето, когато го записах, изглежда, че е албумът на пробива. Първият диск на AYREON, който издадох – „The Final Experiment”, изненада всички с успеха си. След което направих втория „Actual Fantasy”, който се оказа на другия полюс. Според мен основната причина беше, че не е концептуален, не разказва история, не беше научно фантастичен и фентъзи. Също така в него нямаше големи имена от музиката. За това реших, че трябва да направя третия наистина много специален. Работих върху „Into the Electric Castle (A Space Opera)” две години. Исках да е над всичко. Исках коментарите да бъдат от – „Този албум не става за нищо, много е захаросан, разкарай го!”, до – „Човече, търсех подобен албум от 20 години и никой не се сещаше да го направи. Най-накрая някой успя!” Такива бяха намеренията ми.

От другата страна – И днес този албум е изпълнен и на живо. Виждаш ли музиката по друг начин днес?

Arjen Lucassen – Опитахме се да покрием оригинала възможно най-много. Това беше трудно. Когато записвах албума, никога не съм планирал да го изпълнявам на живо. AYREON никога не е бил концертен проект. Сценичните изяви започнаха 20 години по-късно. Винаги съм бил откровен, че AYREON никога няма да свирят на живо, защото не е възможно. Проектът е много сложен и няма как да се постави на сцена. Но днес, с новите технологии и с това, че музикантите стават все по-добри, се появиха възможностите и за концерти. Така че музиката в „Electric Castle Live and Other Tales” покрива почти напълно оригиналното издание „Into the Electric Castle (A Space Opera)” и в същото време има някои малки промени тук и там. Тава беше начинът, по който исках да го направя.

От другата страна – Лесно ли покани точните вокалисти, защото в албумите на AYREON има толкова различни гласове?

Arjen Lucassen – За щастие за концерта, който записахме за DVD, успях да привлека всички оригинални певци. Всички без Sharon den Adel, която е в ролята на „Indian”, защото беше на турне с WITHIN TEMPTATION. Но към нас се присъедини Simone Simons от EPICA, която е също толкова фантастична. Така че беше много лесно да привлека певците. Всичко стана с по един имейл до всеки – „Здрасти, смятам да поставя „Into the Electric Castle” на живо. Участваш ли?” Отговорът беше положителен – „Да, разбира се!” Без каквито и да въпроси от никого. Също така ми помогна фактът, че този път повечето певци бяха нидерландци, което още повече облекчи процеса.

От другата страна – DVD-то „Electric Castle Live and Other Tales” е ориентирано към слушателите или към зрителите?

Arjen Lucassen – Определено е комбинация от двете. Смятам, че музиката е много визуална. Аз разказвам истории. Възможно е моята да бъде слушана без визия, защото слушателя просто трябва да използва въображението си. От друга страна, обаче, беше страхотно преживяване да изградим този голям замък на сцената, дизайнът му отне две години, а построяването му – седмица. И просто го добавихме към музиката. Той дава още едно измерение на песните, които освен че слушате и гледате, защото в същото време пред Вас са всички герои. Те са облечени като рицар, който има ризница и меч, като човека от бъдещето, който изглежда излязъл от „Междузвездни войни”… Смятам, че музиката и визията би трябвало да се допълват. Привърженик съм на концертите, в които има игра, театралност, действие. В миналото Alice Cooper предлагаше подобно голямо шоу. KISS се представяха по същия начин. Днес RAMMSTEIN работят така. Когато съм на концерт на някоя група, искам да гледам спектакъл, искам нещо повече.

От другата страна – Защо музиката става все повече визуален продукт?

Arjen Lucassen – За мен тя винаги е била визуална. Като малък чух мюзикъла „Jesus Christ Superstar”. Чух „Tommy” на THE WHO. Чух „Война на световете”. Затварях очи и се оставях музиката да ме води. Представях си какво ли не. За мен визуалната част на музиката, винаги е била много важна. За това харесвам прогресив, защото стилът е приключенски. Не бих искал, слушайки музика да се изправям пред ежедневните ситуации. Искам да избягам от действителността. Когато си пусна някой албум, искам поне за час да се отдалеча от реалността. Това е моето лично виждане. Не казвам, че останалите банди би трябвало да правят същото, но това са моите лични предпочитания.

От другата страна – Смяташ ли, че би могло да има разочаровани фенове, чийто представи не се покриват с твоята визуализация на героите в DVD-то „Electric Castle Live and Other Tales”?

Arjen Lucassen – Добър въпрос. В DVD-то присъстват невероятни певци. В същото време те са и страхотни личности и характери, и имат голяма харизма. Моментът, в който Fish се появява на сцената, без значение как е облечен, той е „Highlander”. Същото е и когато Edwin Balogh, който е в ролята на „Римлянина” излезе пред публиката, същото е когато „Рицарят” Damian Wilson се появява с меча си. Всички са невероятно убедителни. Не смятам, че някой ще остане разочарован. Може би ще има зрители, за които Fish трябва да изглежда по друг начин, тук съм съгласен с теб, но ако той се представя добре, няма значение, че представата за него е друга. Същото е, както при „Разказвача”. Сега той е John de Lancie, който е актьор в „Стар Трек”, е и много по-различен от оригинала. Но не би трябвало да се страхувам от това, че хората ще кажат, че някой не е покрива напълно предишните участници. Със сигурност обаче ще отбележат, че се всички се справят много добре и са много убедителни. Тогава, докато ги слушат, ще си кажат, че може да са различни, но са страхотни.

От другата страна – Следващ студиен проект на AYREON?

Arjen Lucassen – Доста време мина от последния албум на проекта. От издаването му през 2017, работя по нов, който е вече завършен. Много се гордея с него. Мисля, че е един от най-големите проекти, които съм правил. Със сигурност е един от най-скъпите. Той не е само музика. В него има много повече. Така че, да, готов съм. Все още не знам кога ще излезе, защото в момента промотирам DVD-то. Албумът се казва „Transitus”. Но и заради коронавируса, датата все още не е уточнена. Не съм убеден дали все още е възможно да излезе през тази година. Надявам се, но ако не стане, ще бъде издаден в началото на следващата година.

От другата страна – Какво е изкуството за теб и каква е голямата цел пред него?

Arjen Lucassen – Смятам, че ролята на изкуството е да е забавлява хората. Модерното изкуство не означава нищо за мен. Смятам, че е боклук, когато някой надраска няколко линии на платното и го обяви за изкуство. Пълен боклук. Искам да видя детайли, искам да усетя усилията и цялата страст вложени в изкуството. Добър пример мога да дам с художника, който прави обложките на албумите ми – Jef Bertels. Той нарисува корицата на „Into the Electric Castle”. Тази обложка не е направена за един ден на компютър. Той работи по нея с месеци. Това е истинска картина, нарисувана с маслени бои. Само, докато я погледнеш и ще усетиш, че е истинско платно, в което са вложени много работа и страст. То е истинско, не е фалшиво. Което е много важно за „Into the Electric Castle”. По принцип във фентъзи албумите има много изкуствени неща като ударни и клавири. А в „Into the Electric Castle” всичко е истинско. Ако чуваш цигулка, то наистина участва цигулар, ако чуваш флейта, то наистина е флейта, ударните са истински, без семпли и компютърна обработка. Това е изкуството за мен. Трябва да усетя, че в него са вложени много усилия. За това и харесвам албуми като „Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band” на THE BEATLES. Можеш да чуеш колко време и усилия е отнела продукцията. Но това е личната ми гледна точка. Някой друг ще посочи AC/DC и техния начин на работа – влизат в студиото, изсвирват всичко и заминават. Което също е страхотен подход. Обаче не е моят начин.

От другата страна – Как един артист придава значение на заобикалящия го свят?

Arjen Lucassen – Получавам имейли от хора, в които ми пишат, че са били много депресирани и са мислили за самоубийство, но са чули „The Human Equation” и албумът им е дал нов смисъл, за да продължат да живеят. Провокирал ги е да не се отказват. Ако прочета подобни признания, си казвам, че това е всичко, което някога съм търсил. Това направи музиката и за мен, когато бях тийнейджър. И ето че сега го правя за другите. Това е най-невероятното усещане, което може да почувстваш като творец – когато хората признаят подобно нещо, когато осъзная, че за тях моята музика е по-важна от живота. Повярвай ми, знам го от личен опит още от дете. Примерно, когато излизаха новите албуми на RAINBOW или LED ZEPPELIN. Те бяха моят живот! Измивал съм всички коли по улиците, за да събера средства и да си ги купя. Намирах парите, влизах в магазина, купувах си любимия албум, прибирах се вкъщи, поставях го на грамофона, пусках иглата, лягах и напуснах реалността. Ако тогава някой ми беше казал, че ще правя същото за други хора, щях да се усмихна скептично. Днес това е целта на живота ми!

От другата страна – Романтични години. А днес май трябва да имаш песен, не цял албум?

Arjen Lucassen – Знам, че е така и не ми пука. Ще правя онова, което искам, както винаги съм го правил. Когато започнах AYREON, върлуваше грънджът. NIRVANA и тяхната „Smells Like Teen Spirit“ бяха навсякъде. Не ме разбирай погрешно, харесвам песента, тя е съвършена и се появи в правилния момент. Но аз излязох на сцената с прогресив рок опера, което не беше правено през последните 20 години след QUEENSRYCHE и SAVATAGE. Никой не беше правил подобно нещо дълго време. Постоянно ми повтаряха, че съм луд, че не е правилното време за подобен проект. Аз пък си държах на своето. Отговарях, че ще го направя въпреки всичко и не ми пука. Със сигурност по онова време някъде по света е имало и други като мен, които са се чувствали по същия начин. Аз мразя модата, мразя стриймовете, при които хората набързо хвърлят по едно ухо на първите една-две минути от дадена песен. Ще продължа да се боря, ще продължа да им показвам, колко е велико да поседнеш или да полегнеш, да си сложиш слушалките и да избягаш от действителността за повече от няколко минути, да използваш въображението си и за малко да забравиш за видео игрите, които са също яки между другото. В същото време не поучавам никого и не казвам на никого какво да прави. Просто ме вълнуват други неща. За мен един албум продължава да е пълноценно преживяване. Той не е само музика. Той е историята в него, която му придава допълнително измерение. В повечето случаи тя доизгражда музиката. В един албум трябва да има динамика – да те извежда на върха, след което да те спуска в дълбините. Интересното е, че за някои това е странно, а си пускат филми, които продължават с часове и това за тях не е проблем. Тогава къде е проблемът да слушат албум, който продължава час?

От другата страна – Странно е как има хора, които не могат да изтърпят един албум от началото до края…

Arjen Lucassen – Абсолютно. Със сигурност ще попаднеш на песни, които няма да ти харесат. Спомням си, когато си взех на LED ZEPPELIN „Houses of the Holy”. В него има няколко реге композиции. Намразих ги. Как е възможно LED ZEPPELIN да запишат реге песни? Но виж, това е албум, а той трябва да се слуша от началото до края. Не трябва да махнеш иглата и да я поставиш в началото на следващата песен. След десетото прослушване осъзнах, че вместо да мразя тези композиции, те са започнали да ми харесват. Дори някои от тях са ми станали любими. Днес обаче музиката и песните нямат този шанс. Всеки слуша музика в „ЮТюб” и „Спотифай”, пуска си първите няколко секунди и ако не му харесат, прескача на следващата. Отказвам да постъпвам по този начин. Знаеш ли, все още използвам стар мобилен апарат „Nokia” с копчета. Вече десет години. Нямам „IPhone”. Ще се съпротивлявам колкото мога. Може би един ден ще трябва да се откажа, но съм доволен да отбележа, че все още има публика за онова, което правя.

От другата страна – Какво би искал да промени музикалната индустрия в отношението си към артистите?

Arjen Lucassen – Можеш да се бориш срещу решенията на звукозаписните компании, но в това няма смисъл. Спомням си, когато подписах с „InsideOut” за „The Human Equation”. Точно тогава започна цялата история с даунлоуда. Направихме парти преди издаването на албума. Свирихме песните акустично и всеки пееше с нас. „Как е възможно? Албумът още не е издаден!” Тогава за първи път се сблъсках с хора, които си го бяха свалили и го бяха чули преди да се появи на пазара. Много се ядосах. Все още съм. Тогава казах на „InsideOut”, че трябва да се борим срещу нелегалното сваляне на музика. Тогава се появи и „Спотифай”, настоявах да не качваме музиката ми там. Не знам дали си наясно, но за едно единично прослушване в платформата получаваш 0,0002 цента. Което означава, че трябва имаш милиони стрийма на ден, за да получиш макар и минимален доход. Ужасно е. Спорихме по този въпрос със звукозаписната компания. Не исках албумът да се качва в „Спотифай”. Да, обаче, все повече хора слушат музика от там. Дори понякога и да искат да си купят физически носител, за да подкрепят артиста, не го правят, защото и в колата си пускат „Спотифай”. Мисля, че най-доброто поведение е да приемеш нещата такива, каквито са. Това е, каквото е. Може би някои звукозаписни компании закъсняха с осъзнаването на ситуацията и какво трябваше да се направи. Мит е, че трябва да се бориш с лейбълите. Всъщност те съществуват, за да помагат. Те искат абсолютно същото, което и аз – те искат музиката да достигне до възможно най-много слушатели. Мисля, че те няма какво повече да направят. Смятам, че най-важното и за щастие, и лейбълите, с които работя като „InsideOut” и „Mascot Records”, разбират ситуацията и са наясно, че трябва да глезят феновете, трябва да им предоставят хубав продукт, да им дадат добавена стойност. Като пример ще дам последния ми албум „Electric Castle Live and Other Tales”, който излезе и под формата на луксозна версия, разположена в дървена кутия. Изглежда страхотно. Изработена е ръчно. Прибавили сме всякакви малки нещица като подложка за грамофон, карти, плакат. Наистина е специално издание. Като дете много харесвах подобни неща. Имат колекционерска стойност. Можеш да ги пипнеш, да ги поставиш на рафта и дори и да не ги слушаш, изглеждат страхотно. За това съм на мнение, че с всяко издание феновете трябва да бъдат глезени. Така в един момент те ще започнат сляпо да ми вярват, защото ще знаят, че когато издам нещо ново, гъделът ще е за тях. И ще си го купят, дори и да не го слушат.

От другата страна – Обаче по този начин отговорността с всяко издание става все по-голяма, защото трябва постоянно да надграждаш.

Arjen Lucassen – Не е точно така. Спомням си какво ми каза веднъж жена ми. Аз исках албумът, който правя да е най-великият, който някога съм издавал. И тя ми каза – „Хубаво, ама какво ще правиш след него?” Важното е всеки път да правиш нещо различно. Ако се върнеш в назад в дискографията на AYREON, ще забележиш, че всеки следващ албум е различен от предишния. „The Final Experiment” е широкообхватна рок опера с много гост певци, а вторият – не е. След което издадох металния „01011001”. „The Theory of Everything” е прог. За да избягам от клишето да правя нещо по-добро, съм се съсредоточил върху това, да правя нещо различно. Ако всеки път издаваш един и същ албум, то с всеки следващ трябва да го правиш по-добър. В противен случай в някакъв момент, хората ще спрат да ги купуват. Но ако всеки диск е различен, това ще задържи вниманието им, защото ще им е интересно. В това обаче също има опасност, защото, ако е много различен, ако навлезеш в регето или го направиш твърде комерсиален, ще загубиш публиката си, което е притеснително. В условията, които харесвам, се опитвам да съм възможно най-еклектичен. Винаги трябва да предлагам нещо различно. Не смятам, че всеки път трябва да е още по-скъпо или още по-голямо. Мога да се върна към обикновените албуми, но винаги трябва да предоставям на феновете нещо ново.

От другата страна – Има ли разлика между лудостта и креативността и къде се намира границата между тях?

Arjen Lucassen – Ако си луд, няма как да си креативен. Преди време ми бяха задали въпроса, дали съм създавал добра музика под влиянието на наркотици. Отговорих отрицателно. Можеш да създадеш нещо, но след като го чуеш после… Писал съм музика пиян, след като съм се прибирал от някой бар, смятайки, че съм създал шедьовър. Докато не чуя резултата на следващия ден… Трябва да съм креативен. Ако не мога, значи краят е дошъл. Аз живея, за да съм креативен. Лудостта е силна дума, но смятам, че понякога трябва да съм и малко луд, за да ме сполети късметът, когато със седмици, дни или месеци съм затворен в студиото. В моя случай това продължава 20 години. Явно съм и малко луд, за да живея по този начин и да давам всичко в името на изкуството. Явно е истина.

От другата страна – Правиш ли компромиси?

Arjen Lucassen – В миналото правих много компромиси. Започнах да се занимавам с музика в края на 70-те. До 1992, 15 години, съм бил част от групи. Когато си в банда, трябва да правиш компромиси. Примерно барабанистът харесва RUSH, китаристът – AC/DC, а певецът – STATUS QUO. С песните, които създавах тогава, се опитвах да угодя на всички в групата. Опитвах се да задоволя и звукозаписната компания, защото те искаха хитове. Опитвах се да задоволя публиката, защото тя търсеше определена музика. През цялото време правех компромиси. Тогава издадох солов албум, с който отново направих компромис, защото се опитах да го направя комерсиален, мислейки си, че ще ми помогне. Но това отново се оказа грешен ход. За първи път с AYREON спрях с компромисите. Реших, че ще направя онова, което винаги съм искал, ще го нарека „The Final Experiment” („Последният експеримент”), защото най-вероятно наистина ще е последният ми експеримент. Най-вероятно всеки щеше да го отрече, но не ми пукаше. Защото бях създал нещо, с което се гордеех, което можех да пусна на хората и да заявя, че съм Аз, 100 процента Аз! Компромисите за мен не са добро решение. Но те могат да доведат и добри резултати. Убеден съм, че John Lennon и Paul McCartney постоянно са правили компромиси, за да работят заедно. И виж какво са създали. Страхотна музика. Ако откриеш правилния човек, с когото да се съобразяваш, може би компромисите ще проработят. Аз обаче съм откачен на тема контрол. Его маниак съм и обичам да работя сам. Единствените компромиси, които правя са с певците, които идват да записват в студиото ми и имат по-различни идеи от моите. Това обаче не е компромис. Ако сметна, че моята идея е по-добра, ще ги понатисна да запишат нея, но ако те имат нещо по-добро, тогава остава то. Примерът е с Devin Townsend. Изпратих му песните и му дадох инструкции как да запише вокалите. Той обаче въобще не ги взе под внимание. Направи, каквото си искаше. И дори беше записал собствени текстове. Когато чух за първи път онова, което ми изпрати, си помислих, че не ме е разбрал и е сторил нещо ужасно. В последствие осъзнах, че е направил нещо брилянтно и то е много по-добро от онова, което аз бих могъл въобще да постигна.

От другата страна – Значи трябва да преглътнеш егото си.

Arjen Lucassen – Точно така. Трябваше да се науча. Направих го, когато създадох „Into the Electric Castle (A Space Opera)”. Заради „The Final Experiment” егото ми беше огромно. Изисквах всеки да прави онова, което му казвах, както в „Actual Fantasy”. Обаче в „Into the Electric Castle (A Space Opera)” започнах да работя с артисти като Fish, който ми заяви, че ще изпее негови текстове, с негови мелодии. Съгласих се. Бяха много по-добри от моите. Тогава осъзнах, че понякога е по-добре да работя в екип, особено в моментите, в които до мен стоят гении и хора, които са по-добри от мен и много по-талантливи от мен.

От другата страна – Ако си тийнейджър днес, каква музика щеше да слушаш?

Arjen Lucassen – Добър въпрос. И доста често мисля по него. Влизам в „ЮТюб” и си пускам песните, които хората слушат днес. И в 99 процента от случаите не намирам нищо интересно. Нито ми харесва, нито успявам да разбира нещо, нито харесвам агресията в композициите. А днес има толкова много агресивна музика. Започва с викове, нецензурни думи. Направо се хващам за главата. Дали ако бях хлапе, щях да харесам подобни песни? Бих се учудил, ако ги харесвах като малък. Но е трудно да отговоря на този въпрос. Когато родителите ми чуха THE BEATLES, ги сметнаха за много агресивни. Попаднаха на изпяването „I Want To Hold Your Hand, I Want to Hold Your Hand” и веднага се зачудиха какви са тези с дългите коси, които крещят така… Винаги съм се чудил каква музика бих слушал? Ако взема любимите ми банди като PINK FLOYD, те са израснали с музика, която не е като тяхната. Те са слушали блус и соул, Muddy Waters или Little Richard. Аз пък не харесвам соул музиката. Но те са израснали с нея и са създали своята, вдъхновени от нея. И може би тези преди тях се чудят на хората какво намират в PINK FLOYD. Интересна и странна ситуация.

От другата страна – Кой е твоят най-Spinal Tap момент?

Arjen Lucassen – 15 години с бандите ми е истински „Spinal Tap”. От началото до края. Когато гледах филма „This Is Spinal Tap”, веднага го намразих. Имах чувството, че съм преживял всеки един момент от него – не съм успявал да намеря сцената, да се справя с някакви неща, имал съм подута устна и наистина ме болеше и веднага започвах да смятам, че съм нелечимо болен. Приех, че „This Is Spinal Tap” е документален филм и го намразих. Представи си тези 15 години в групите, видях ги много добре представени във филма. Бяха уловили есенцията на живота на музиканта през 70-те и 80-те. Втория път, когато си го пуснах, го приех по-добре. Но наистина много се доближава до миналото ми.

От другата страна – Какво стана с THE GENTLE STORM? Ще има ли втора част на „Дневника”?

Arjen Lucassen – Не съм сигурен. Преди време го прослушвах. Наистина е много добър и не смятам, че ще успея да направя по-добър. И едва ли ще мога да създам по-различно продължение, както говорихме по-рано. Много обичам „The Diary”. Песните са силни. Anneke van Giersbergen пее страхотно. Продукцията е на ниво. Смятам, че THE GENTLE STORM е само за един албум. Гледам по този начин на много от моите проекти. На GUILT MACHINE също. Слушам го и знам, че не мога да създам по-добър албум от първия. Мога да запиша различен диск, но той няма да е GUILT MACHINE. Никога не казвам никога. Винаги съм твърдял, че AYREON никога няма да направят концерт, а ето че имаме DVD. Никога не казвай никога. Със сигурност обаче ще продължа да работя с Anneke.

  1. #1 написан от MIROSLAV-VELZEVUL-666 (преди 6 месеца)

    Винаги съм харесвал неговото светоусещане като човек,който гледа на музиката като на нещо цялостно,а не просто като последователност от ноти.Възприема я като фен,не само като творец.Бих казал,че страстта на детето в него на откривател се е съхранила,въпреки неговата възраст.Аз винаги ще подкрепям творци,които имат моята страст и начин светоусещане към музиката.Да….уникално интервю….слушалките,приглушената светлина,дебнещият мрак,тайнствените звуци от колоните,приказката която се разпростира в съзнанието ти-което е странно за повечето,сенките които само ти виждаш…Твоят свят….Нашият такъв….отвъд мазната торбичка от билла….Отвъд излъсканият костюмар…а за ЧОВЕЦИ при които съновидения,мечти,кошмари…трепети са ЕДНО ЦЯЛО….отвъд всичко…..и може би всички….Знам ли…

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото