Интервю с Цветан Хаджийски (smallman)

Има групи, които просто свирят музика, и други, които създават цели светове — smallman определено са от вторите. Зад този специфичен аудио-визуален космос стои и нашият днешен събеседник, фронтменът Цветан Хаджийски. С него си говорим открито за пътя на бандата, вдъхновенията и магията да пречупиш традиционния български фолклор през призмата на тежкия прогресив звук. Ето какво сподели Цветан специално за читателите на Metal Hangar 18.

Metal Hangar 18: Изминаха повече от десет години в очакване на нов дългосвирещ албум. Защо на „Отвъд“ му трябваше толкова време, за да извърви своя път до нас и кога разбрахте, че моментът най-накрая е настъпил?

Цветан: Не беше мислено целенасочено по въпроса. Имаше доста развити и започнати скици, които стояха в пространството, а и smallman винаги е работил на цикли. Заложихме го, прецени се, че има заряда и нуждата да се впуснем в това начинание и започнахме да работим системно и дисциплинирано.

Metal Hangar 18: Създали сте този албум в пълно уединение в родопското село Манастир. Как изолацията сред природата променя творческата динамика между четирима души и усеща ли се суровостта на планината в самото звучене на песните?

Цветан: Манастир. Целият ритуал, който се изисква за да може да се работи сериозно – качването на апаратура, напасването на семействата, намирането и консолидирането на време от професионалните дела, въобще добре организираното тотално откъсване в Манастир ни помага да съумеем да се пренастроим ментално, да загърбим ежедневните утежнения върху физиката и психиката и да можем да работим. А горе работим здраво, от сутрин до вечер – почти всички идеи и скици се раждат и се родиха там. Поне за мен това е най-съществената част от креативния процес. След това е работа и полиране.

Metal Hangar 18: „Отвъд“ бележи историческа крачка за бандата – това е първият ви албум, в който абсолютно всички текстове са написани изцяло на български език. Какво ви провокира да оставите английския и по-трудно ли се „оголва“ душата пред родната публика, когато пеете на майчиния си език?

Цветан: Това решение дойде по много естествен път, не е търсен ефект. Всички се съгласихме, че това предизвикателство е правилният път и поехме по него. Оказа се силно провокативна задача, но се радвам, че успяхме да завършим цялостен труд на нашия си, роден език – при все всички забележки и несъвършенства. Българският е много богат, но крайно сложен език за работа.

Metal Hangar 18: В албума участват феноменални гост-артисти като Ася Пинчева, квартет „Абагар“ и турският кавалджия Burak Malçоk. Как се родиха тези колаборации и как успяхте да вплетете техния специфичен цвят в масивната, тежка звукова стена на smallman?

Цветан: Спонтанно, непреднамерено. Всяка композиция носи специфичен заряд и код. С напредване на креативния процес и развитието на всяка песен, много естествено идваше нуждата и желанието да използваме и експериментираме – било с женски вокал, или ней, или конкретен семпъл. След което се обръщахме към съответните артисти, на които искам сърдечно да благодаря и за професионализма, и за отношението, и за удоволствието. Много леко се случваха нещата, без излишен напън и самоцел.

Metal Hangar 18: Взехте изключително смело, чисто артистично решение – албумът излиза в бутиков тираж от едва 300 ръчно номерирани бройки на 180-грамов бял винил, без да се издава на компактдискове или други физически носители. Защо избрахте точно този радикален подход и смятате ли, че бързата консумация на музика днес убива стойността на едно произведение?

Цветан: Рано или късно всеки музикален продукт отива в стрийм платформите – нормалният и естествен път на развитие. Решението да се направи бутиков тираж на винил като носител и въобще медия, е по-скоро в подкрепа на желанието ни да реализираме цялостен артистичен и концептуален продукт, и като визия и като смисъл и на ниво музика J

Metal Hangar 18: В тази връзка – окончателно ли е решението ви плочата да бъде единственият дом за „Отвъд“, или има шанс в бъдеще материалът да се появи и на друг физически формат (например компактдиск или аудиокасета) за феновете, които нямат грамофони у дома?

Цветан: На този етап не сме мислили по тези въпроси и не предстои издаване на друг физически формат, като не изключваме никакви варианти и възможности. Времето ще покаже J

Metal Hangar 18: Самият плод на винила изисква ритуал – да го извадиш, да го поставиш, да пуснеш иглата. Търсехте ли съзнателно този контраст спрямо дигиталната ера, за да накарате слушателя да спре и да се потопи в „Отвъд“ без да превърта парчетата?

Цветан: Ритуала на потапяне, допира, въобще отношението към самият акт на слушане винаги носи една доста по-дълбока връзка между слушателя и произведението. В това отношение това е абсолютно преднамерен акт и осъзнато взето решение от наша страна. Не мисля, че търсенето на контраст с „дигиталното“ има сериозна тежест в този аспект.

Metal Hangar 18: Инженерната работа по звука е поверена на Тодор Неделчев. Колко трудно беше от техническа гледна точка да се миксира албум, който диша едновременно с тежки прогресив китари, дълбок бас, гайди, кавали и ефирни женски вокали, за да звучи перфектно на грамофон?

Цветан: Ако изхождаме от аспекта на линейното време – Тодор прояви завиден характер и чудовищно търпение – 9 или 10 месеца продължи цикъла на студийната работа. По отношение на чисто инженерната работа – наистина е сложно да се миксират толкова много различни инструменти, да стоят и работят правилно в пространството, да са естетически и технически издържани. Мисля, че Тодор свърши работата си на много високо ниво и финалният щрих, който дойде от Сте Кери като мастеринг, направи албума, вярвам, добре звучащ и адекватен като продукция.

Metal Hangar 18: Видеото към „Отвъд върха“ е истински визуален шедьовър с много силна атмосфера. Доколко за вас визуалното изкуство (артът, обложките, видеоклиповете) е неделима част от музиката и как си взаимодействат двете сетива в света на smallman?

Цветан: Аз съм художник и винаги съм разсъждавал в музикален план като художник. Миксът между музиката и визуалните изкуства са естественият хабитат на smallman и неделима част от неговата същност. Много често песни са се раждали от етюди, рисунки, визуални настроения. Понякога е трудно с мен, защото използвам този език – езика на визуалното, за да защитавам или критикувам музикална теза, но с времето всички свикнаха с това. Органично е. За мен единствената разлика между видеоклип, рисунка, картина или песен е в изразната, технологична и структурна форма, но не и по същина.

Metal Hangar 18: С присъединяването на Иван Шопов през 2016 г., електрониката стана неизменна част от звука ви. Новият албум обаче е създаден в пълна изолация в Родопите и носи много органично, планинско и аналогово усещане. Колко трудно беше по време на записите и аранжиментите на „Отвъд“ да стиковате тежките китари, фолклорните духови инструменти и електронните слоеве, така че нищо да не звучи като кич, а да бъде едно цяло?

Цветан: Да, това бе може би най-дългият и сложен стинт. Смятам, че капацитетът и артистичният опит и подход на Иван бяха съществена част от това, да не се залитне, да не се влиза в самоцели и целият „свят“ от звуци, линии, тоналности, да стоят органично и да работят като едно. Със сигурност не беше лесно. Но и за първи път работихме с изцяло нов подход за нас – с много развити дема, с много тестове, с много вариации. Това колкото ни измори, толкова и помогна да изследваме песните.

Metal Hangar 18: Вие сте известни с това, че концертите ви не са просто изпълнение на песни, а цялостно аудио-визуално преживяване, което вкарва публиката в транс. Как се подготвяте психически преди да излезете на сцена, за да успеете да пренесете тази тежка хипноза върху хората пред вас?

Цветан: Математика и емоция. Първо – проектът трябва да е смазан като машина на ниво репетиции – не си позволяваме да излизаме на сцена преди всеки един член да се чувства подготвен. След това идва симбиозата между отделните екипи – осветление, мултимедия, звук. Винаги се отделя достатъчно време за да се изгладят всички детайли. И най-важният за мен момент – трябва да мога да усещам всички зад гърба си за да мога да водя пърформанса леко. Винаги минавам през всички, ако има казуси – коментираме, чистим. На сцената се влиза в много различен свят от линейно-обективния като синергия, затова подготовката трябва да е на оптимално ниво, да работим като един организъм и да се излезе от формата свирене. Изживяване е.

Metal Hangar 18: На сцената използвате традиционни фолклорни духови инструменти. Имало ли е случай по време на концерт, в който някоя гайда или кавал да прояви „характер“ заради промяна в температурата или влажността, и как се реагира в такъв напрегнат момент?

Цветан: Абсолютно директно ще призная, че е всеки път. Това е един изключително напрягащ и крайно непредсказуем елемент от свиренето на живо. Стигнахме до момента, в който с Петър да търсим всякакви решения да минимизираме този фактор. Например – гайда с карбонови пискуни и синтетична кожа. Иначе е абсолютен ад. Всеки път.

Metal Hangar 18: Свирите рамо до рамо с гръцките стоунъри Villagers of Ioannina City на големия Station Street Festival в Пловдив. Смятате ли, че балканските групи, които впрягат фолклора си в тежката музика, притежават една особена, по-дълбока и мистична връзка помежду си?

Цветан: Предполагам да J

Metal Hangar 18: Често споделяте в публичното пространство философия, че за вас музиката е средство за създаване на цели светове. Ако трябва да опишеш света, който съществува в новия албум, как изглежда той и какви същества го обитават?

Цветан: От моя лична гледна точка, този труд е едно пътуване. Дълго време работното заглавие на албума бе „Навътре“. Това е основната посока на картините, които рисуват песните. Навътре – към себе си. Невътре – по пътя на пътя. В търсене на баланса – отвъд.

Metal Hangar 18: Има ли парче от „Отвъд“, което по време на записите беше най-голямото предизвикателство и ви накара да прекрачите собствените си лимити като музиканти?

Цветан: Не бих казал. По-скоро изпитанието беше в това да съумеем да направим един цялостен, органичен и взаимносвързан концептуален разказ, без да се разпилеем и да залитнем в самоцели.

Metal Hangar 18: Как се промениха момчетата от smallman от началото на пътя през 2001 г. в подножието на Родопите до днес? Кое е нещото, което остана абсолютно непокътнато през тези 25 години на сцената?

Цветан: Със сигурност разбираме или си мислим, че разбираме от музика с една идея повече J 25 години са наистина много време. Разбира се, че ние самите сме много по-различни от самото начало – много по-улегнали, рафинирани, побелели (някои от нас J), сякаш позагубили спонтанност и жар… Но мога да кажа със сигурност, кое НЕ се промени – отношението и любовта към музиката.

Metal Hangar 18: За финал – какво е твоето послание към читателите на Metal Hangar 18, които тепърва ще прекрачат границата и ще се потопят в „Отвъд“?

Цветан: Да нямат очаквания, просто да се насладят. И винаги, когато това е възможно – да се слуша музика с оптимално качество J

Автор: Юлий Вайер REYAV