Трансилвания, Карпатите и една вечер с румънски банди – ROCKSTADT EXTREME FEST ден 0

Rockstadt Extreme Fest

Дежурното суетене с последните приготовления, лек дъжд около полунощ и поръчка на такси. С други думи е време за автобуса за Русе. Сборен пункт – централна автогара, не че сме много – трима от София, двама от Варна, които трябва да дойдат с кола до Русе, с която да продължим за румънския град Ръшнов. Плановете ни да стигнем около обяд на феста, стават химерни. Шофьорът ни Стоян се е разболял ден -два преди пътуването и поставя придвижването ни на карта, но слава богу,  всичко е наред и решава да потегли все пак, дори и с няколко часа по-късно от уговореното. Проблем няма, разбира се, важното е, че ще тръгнем, а и неколкочасовата разходка из Русе няма да е никак зле, не сме били в тоя град от доста години и ще е ни интересно.

Ghotic

5 и 30 сутринта е, акостираме в Русе, сядаме на една пейка на гарата и пушим, пием кафе и чакаме да стане поне 7, все още е тъмно и някак  не ни се разкарва с багажи из града. Сещаме се, че може да оставим раниците на багажно и щастливи, но и леко уморени, поемаме към централните улици на града. Русе се оказа едно много приятно място и с настъпването на сутрешните часове е оживено.  Няколко минути край брега на река Дунав и потегляне към работещ ресторант за първа бира и шкембе. Сядаме в центъра, нямам и хал хабер понятие как се казва заведението, но в него ни сервираха най-гадното шкембе от години насам. Часът е малко след 8 и първо позвъняване  да разберем какво става с варненската група. Шофьорът ни е тръгнал и чака 5-тия член на групата, когото не можем  да събудим след тежката вечер, която е имал. За съжаление той отпада и някъде към 11- 11 и нещо купуваме дъждобрани от магазина  до гарата и потегляме към съседна Румъния.
Пътуваме нормално до Букурещ, когато GPS-ът ни прекарва по околовръстен път, по който си проклинахме дните, че минаваме. Който казва, че в София има големи задръствания, просто нека да попадне на въпросния  околовръст и после ще говорим. Разбит двулентов  път с километрични опашки от тирове  и без грам светофари  на кръстовищата. Това приключение ни отне малко над 2 часа, за да преминем.

Fans

Както се казва, всичко е добре, когато свършва добре и малко след 17 часа вече сме на пунктовете за акредитации и билети на заветната цел. Първите впечатления от феста са изключително добрата организация и фестивалния дух, който може да се долови на всички големи европейски фестивали. След не повече от 5 мин.престой на пропусквателните пунктове, групата се разделя наполовина. Аз и жената към къмпинга, приятелчетата към хотела. Уговаряме си среща след около час и всеки се заема със задачите си.  Къмпингът,  който се намира в самата фестивална зон,а се оказва не голям,но доста спретнат. Намираме място и докато опъваме палатката, която ще ни приюти за следващите 3 дни, на сцената забива първата банда  – Days Of Confusion. Приятен метъл  кор, но определено не бих казал, че е по моята  част. За сметка на това, обаче, озвучаването е наистина много добро. Добре свършена работа и време за оглед на мястото. Всичко е построено на писта за биатлон,  в сърцето на самите Карпати. Място с много красота и магия, особено на фона на залеза, който величествено пада над военната крепост намираща се на отсрещния хълм на феста. Останалото-  няколко пункта  за алкохолни, безалкохолни напитки и бира. Достатъчно на брой, за да няма опашки по време на целия фестивал. Няколко будки за жетони, с които се пазарува храна и напитки в зоната. Един жетон се равнява на 2 и 20 лв., което предразполага съвсем нормални цени. Два щанда с мърчандайз, от които единия е официалния. На пръв поглед малко като количество, определено може да се поработи върху това, но пък достатъчни да задоволят глада на фенската  маса за мърч.  Извън фестивалната зона се намира паркингът  – до местния стадион, до него има средно голямо пазарче  за сувенири и будки с храна и бира, на които имаше постоянно  хора и беше по-евтино,  разбира се. В дървеното ресторантче, намиращо се до входа на феста, три дни нон-стоп се лееше студена наливна бира и предлагаха шкембе чорба, от които се възползвахме и ние по време на втората банда RoadKill Soda. Тази местна банда предложи много добър стоунър  рок, който предразполагаше към изпиването на солидно количество студена бира. Третата банда за вечерта е гостувалите у нас по-рано тази година Gothic. Отправяме се да видим представянето им и пред родна публика. Още с първото парче си личи, че са много добре приети в родината си, и че сетът им се очертава много над нивото, което показаха у нас, нещо, което се затвърди до края на шоуто им. Направили добро впечатление на жена ми още в София, тя не се сдържа да развее  българския флаг на оградата, за което получихме поздрав за всички българи от бандата, но доведе до лека конфронтация с местните фенове. Намесата и на други нашенци не доведе до по-сериозни инциденти.

Abigail

Докато чакаме следващата банда Abigail, се намираме с един от румънските ми прятели , фотограф, който ми каза, че бандата е много сериозна и не е правила концерти в близките години. Сетът на Abigail започва и аз съм леко скептичен към това, какво ще покажат, но бандата след второто парче ме оставя  дълбоко изненадан и определено това остана най-добрата банда за тази вечер. Невероятен  мело дет/дуум,  напомнящ за финландските им колеги Swallow The Sun. Невероятният саунд,  подплатен  с много добро сценично присъствие, показва, че румънската сцена отдавна е на европейско ниво. След три издадени минита  се надявам на първия им дългосвирещ албум. Кратка обиколка преди следващата банда Goodbye To Gravity. Лично за нас, това се оказа една много веселяшка група. Стилът е някаква  метълкор  лиготия  от сорта на BFMV, но за сметка на това. групата е  добре приета от публиката и стояща стабилно на сцената. Учудващо, песните не дразнят  с еднообразие. Определено има идеи във Goodbye To Gravity и са банда, на която искрено  може да се позабавлява човек. Малко преди края на сета, умората си казва думата и сънят започна да ни обхваща сериозно. Докато заспивам в палатката и  слушам следващата банда Trooper си мисля, че съм  изключително доволен от първия фестивален ден, нямаше закъснение на банди, всичко е като добре смазана машина и на високо европейско ниво и разбира се, тепърва ни предстои същинската част на фестивала. Лека нощ и дано няма Вампири, все пак сме във земите на Дракула. Шегичка!

Abigail