Интервю с Peter „Peavy“ Wagner (RAGE)

RAGE отново ще свирят в България. Но има няколко нови неща. Първо – за първи път това ще стане във Варна на „Varna Rock 2019”, по покана на „Rock & Events”. Второ – за първи път със симфоничен оркестър. И трето – за първи път ще изпълнят целия албум „XIII” пред българска публика. Може да има и четвърто и пето, че и шесто дори, но оставяме това да го откриете в интервюто с лидера на бандата Peavy Wagner.

Интервюто с Peter „Peavy“ Wagner (RAGE) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 5.08.2019 година.

От другата страна – Привет, Peavy, защо решихте да се върнете 21 години назад до албума „XIII”?

Peavy – Точно за това. Защото са изминали 21 години от издаването на този класически албум. Той беше много специален тогава. Преди 21 години никога не сме смятали да изпълним целия диск на живо. Имало е по някоя и друга песен в сетлиста ни, но никога не сме планирали да изсвирим целия албум на концерт. Решихме го, след като получихме покана от фестивала „Wacken Open Air”. Свирихме там преди няколко дни, но те ни привлякоха още преди година. Тогава решихме да направим концерт с оркестър. И след това цяло лято фестивалните ни участия да бъдат организирани по този начин. Също така всеки един концерт е единствен и специален за дадената страна. Защото във всяка държава правим само по едно шоу, с което отбелязваме годишнината от издаването на „XIII”. Така организирахме 8 или 9 концерта. Започнахме през февруари тази година от САЩ, с участието ни на круиза „70 000 Tons of Metal”. И всъщност последното шоу от тази поредица ще бъде във Варна на „Varna Rock 2019”. След това започваме работа по нов албум на RAGE. Той трябва да излезе през януари 2020. Ще пуснем първия сингъл през септември тази година. Така че „Varna Rock 2019” е последната ни фестивална изява през този сезон, с тези специални концерти.

От другата страна – Кой всъщност предложи идеята да запишете цял албум със симфоничен оркестър и да създадете LINGUA MORTIS ORCHESTRA?

Peavy – Идеята беше моя. Израснал съм с родители, които бяха класически музиканти. От много малък съм откърмен с класическата музика. Така че за мен беше нещо естествено да се опитам композирам музика за класически инструменти. Всъщност самият аз съм се научил да свиря на класическа китара и тя беше първият ми инструмент. Винаги съм искал да опитам подобна комбинация. Естествено в началото нямахме достатъчно пари, за да си го позволим. Дори и не искахме да си го помислим, защото беше много скъпо начинание. В средата на 90-те, когато записахме „Black in Mind”, за първи път експериментирахме с класически аранжименти. И го направихме само в една песен – „All This Time”. От звукозаписната компания много харесаха резултата. Тогава в Германия работехме с „BMG”. Единият от шефовете ни предложи да издадем цял албум със симфоничен оркестър, като за целта щеше да ни осигури по-голям бюджет. Бях много изненадан и доволен от това развитие на нещата и се съгласих. Така поставихме ново начало за RAGE. Първият албум, който издадохме със симфоничен оркестър, беше „Lingua Mortis” от 1996. В него обаче всички песни вече бяха композирани и само добавихме оркестралните пасажи. По-следващият „XIII” беше първият, в който композициите бяха създадени специално за група и оркестър. Този диск се оказа и първия истински албум, в който метълът беше комбиниран с класиката. Много преди METALLICA и останалите банди да открият този вариант.

От другата страна – Доста банди направиха концерти със симфоничен оркестър, а Вие не записахте само един албум…

Peavy – В края на краищата издадохме цели три. Също така в следващите албуми винаги присъстваха песни с класически аранжименти. Бяхме първи в това начинание и бяхме въобще първата метъл банда, която в средата на 90-те направи концерти със симфоничен оркестър.

От другата страна – И така 20-години по-късно и българската публика ще има шанса да види това изпълнение…

Peavy – Точно така. И още повече, че ще направим „XIII”, този специален албум, който се оказа и първият, в който метълът и класиката си подадоха ръка. Също така за първи път ще го изпълним целия. Това никога не сме го правили преди, освен на тези фестивални концерти.

От другата страна – Много хора смятат, че класическата музика е метъл без електричество…

Peavy – Да, би могло да се каже точно така. Защото и в двата жанра няма голямо значение дали произведенията се изпълняват с акустични или електрически инструменти. Всичко опира единствено до това как са направени аранжиментите на композициите.

От другата страна – Във Варна ще свирите с LINGUA MORTIS ORCHESTRA, нали?

Peavy – Да, но това е име, под което излизат класическите музиканти, които свирят с RAGE. Винаги работим с различни изпълнители. Не са винаги същите. През всички години оркестърът никога не е бил един и същ. А във Варна ще работим с български. LINGUA MORTIS ORCHESTRA е марката и всички класически музиканти излизат с нас на сцената под това име. Не е специален оркестър, а музикантите са различни.

От другата страна – Ще репетирате в Радио Варна!

Peavy – Точно така…

От другата страна – Имаш обаче един албум под името LINGUA MORTIS ORCHESTRA, който излиза през 2013.

Peavy – Знам за какво говориш. Идеята беше на тогавашния ни китарист. Той предложи да го направим като страничен проект. В един момент осъзнах, че тази идея по нищо не се различава от моята – RAGE със симфоничен оркестър. Всъщност той искаше да имаме две групи, като се опита втората да я открадне от мен. Беше въпрос на политика. В музикално отношение – едно и също.

От другата страна – За това и записвате само един албум под това име.

Peavy – Точно така и малко след това го уволних.

От другата страна – Говориш за Victor Smolski, нали?

Peavy – Той се опита да ми открадне LINGUA MORTIS ORCHESTRA и да го представи като свой проект като продължи да работи по него. Проектът обаче е мой. Съществуваше много преди този китарист да стане част от RAGE. Аз пък не съм глупак. Той се опита да ми го открадне и трябваше да си тръгне.

От другата страна – Какво мислиш за групите, които направиха успешни концерти със симфоничен оркестър след Вас? Като METALLICA, SCORPIONS, KISS и много други…

Peavy – Да, всички го направиха. Имам чувството, че всяка една група има подобен концерт. На някои им се поучиха, други не станаха толкова добри. Не искам да споменавам METALLICA, но те се хлъзнаха по периферията, защото изпълняваха песните така, както винаги са го правили, без да ги променят, без да ги преаранжират. Просто добавиха отгоре оркестъра. Записите им звучат като две отделни изпълнения – на групата и на оркестъра, които стават по едно и също време. Липсва симбиозата между тях. Аз предпочитам съвсем различен подход – нови аранжименти на композициите, за да има пространство за класическите инструменти. Ако свириш песните си на живо, както обикновено го правиш, за оркестъра не остава място.

От другата страна – Значи имаш музикално образование?

Peavy – Да, първият ми инструмент, както отбелязах, беше класическа китара. Така получих и музикално образование.

От другата страна – Има ли разлика при композирането на музика за група и оркестър и само за група?

Peavy – Не, няма голяма разлика. Просто имаш повече „гласове”. Няма разлика дали подготвяш аранжимент да речем за двадесет инструмента или за три. Самият процес на композиране е по-сложен, но няма голяма разлика, защото вместо да измислиш няколко мелодични линии, ще трябва да създадеш малко повече. Акордите са малко по-сложни също така, в сравнение с изпълнението само на две китари.

От другата страна – Кои са любимите ти класически композитори?

Peavy – Няколко са. Обичам руските като Рахманинов, Дворжак от Чехия, Чайковски. Харесва ми този тип мрачна класическа музика. Разбира се и Бах. Допадат ми разнообразни класически произведения.

От другата страна – Планирате ли да запишете още един албум със симфоничен оркестър?

Peavy – Не, няма да запишем цял албум по този начин. Но във всеки диск имаме по няколко песни със симфоничен оркестър. В новия албум също ще има. Както отбелязах, той ще излезе през януари следващата година и ще се казва „Wings of Rage”. Предвидили сме две или три песни с оркестрации. Никога не изоставихме този подход, но не сме изцяло фокусирани в него.

От другата страна – Ха, за първи път името на групата, ще участва в заглавие на Ваш албум.

Peavy – Случайно е.

От другата страна – Ако се върнем в началото на групата през 1986…

Peavy – Всъщност съществуваме от по-рано. Започнахме през 1983 под името AVENGER, а първият ни албум излезе на следващата година. Той е също част от историята на RAGE и следващият ни диск ще бъде под номер 25, което е рекорд!

От другата страна – Получихте ли онова, което заслужавахте?

Peavy – Как можеш да кажеш какво заслужаваш от живота? Дали някой заслужава да умре като дете? Не мога наистина да кажа, че някой заслужава нещо. Доволен съм от онова, което са постигнали RAGE. През целия ми живот съм живял от музиката, която създавам. Не ми се налага да работя нищо друго. Това се отнася и за музикантите, които са в групата. Всъщност това е всичко, на което можех да се надявам, когато създадох групата. Особено днес. Никога не съм имал желанието да съм милионер. Е, няма лошо да си милионер, но едва ли това е планът, когато решаваш да бъдеш музикант. Щастлив съм и съм доволен от това дълго пътешествие с групата.

От другата страна – А, ако беше започнал с групата днес, щеше ли да постигнеш същия успех?

Peavy – Смятам, че създаването на група днес е много по-трудно отпреди 30-40 години. Конкуренцията е жестока. Има милиони банди, които чакат своя шанс. В миналото не беше така. Днес е много по-лесно да запишеш албум, защото можеш да го направиш вкъщи. Вече няма нужда да влизаш в студио и записите са по-евтини. С помощта на новите технологии и дигиталното оборудване, можеш да си разпространиш музиката безплатно в Интернет. Не се нуждаеш от звукозаписна компания. Обаче ако съм фен, ще съм доста объркан, защото в един и същ момент излизат толкова много неща. Идея няма да имам какво да слушам. Последствията от развитието на технологиите са, че днес от музика не се печелят никакви пари. Дискове не се продават. Хората крадат музиката или я стриймват, а от това не идват средства. И от тук следва, че да живееш от собственото си творчество, вече е почти невъзможно. А в миналото беше постижимо, дори и само от продажбата на плочи. Сега доходите на групите се формират единствено от концерти. За което се нуждаеш на първо място от утвърдено име, преди някой да ти плати достатъчно пари. Смятам, че да натрупаш състояние от музика и да живееш от нея, е много трудно днес.

От другата страна – Спомена утвърдено име – за това ли хората продължават да слушат музика, записана и издадена преди 20-30-40 години?

Peavy – Правят го, защото музиката от тогава е добра. В онези години се появяваха само оригинални банди, които издаваха оригинални албуми. Глупавото е, че днес повечето млади групи просто копират музиката от миналото. Разбира се, че не е толкова лесно да създадеш нещо ново и да откриеш нов рокендрол стил. И все пак от тук – от там се повяват попълнения, които звучат свежо. Повечето от групите обаче копират онова, което е било преди тях.

От другата страна – Спомена, че е по-лесно и по-евтино да запишеш албум днес, но RAGE все още работят с лейбъл и записват в студио.

Peavy – Влизаме в студио само заради ударните. Останалото го записваме в собственото ни студио. По този начин спестяваме доста. Причината да продължаваме да работим със звукозаписна компания е проста. Те поемат цялата промоция на групата. Също така все още съществува възможност да се продадат няколко диска. Тази вариант все още съществува в световен мащаб. Не знам колко дълго ще продължи това, но и следващият ни албум ще бъде издаден от лейбъл. Идея си нямам докога ще се продават дискове. Сигурно след 10 години едва няколко банди ще успяват да го правят. Ще видим какво ще ни донесе бъдещето.

От другата страна – Има ли нещо, за което преди десет години не си предполагал, че ще го има днес?

Peavy – Точно това е. Никой не е предполагал, че ще стане. Техническата революция се развива много бързо.

От другата страна – Какво е бъдещето на метъл музиката? Има ли групи, които могат да постигнат същата популярност, каквато имат големите банди днес?

Peavy – Добър въпрос. Не съм гадател и не мога да прозра бъдещето, но се надявам, че ще се намерят групи, които ще запълнят празнините, които големите банди ще оставят след себе си, когато вече не съществуват. Обаче е твърде рано да се споменават някакви имена. Промяната тепърва започва. Виж кои са хедлайнърите на фестивалите. През последните две години постоянно чувам от промоутърите, че им е все по-трудно да открият основни банди. Всички се опитват да открият млади групи, които да събират толкова, колкото и утвърдените. Рано е обаче да се прогнозира, кои ще станат наистина големи.

От другата страна – Последен въпрос – когато сте на сцената с оркестър, имате ли нужда от диригент?

Peavy – Разбира се. С нас на сцената ще излезе много добър диригент от Мадрид, Испания. Казва се Pepe Herrero. Добре познат е в Испания. Работи много с телевизионни оркестри и с големи испански фолклорни звезди. Познат е добре с подобни изпълнения и е голям фен на албума ни „XIII”. Призна ми, че този диск го е привлякъл към идеята за смесване на рока и класиката. И благодарение на нас е обикнал тази комбинация. Той е китарист в STRAVAGANZZA.

От другата страна – Кой е лидерът на сцената – ти или той?

Peavy – За оркестъра е той, разбира се, за цялото шоу – аз, а за ритъма барабанистът ни Vassilios!