Преди години се заех с изключително амбициозната задача да изготвя стандарт, който да унифицира основните изисквания, на които трябва да отговаря всеки един метъл-фест. Е, с удоволствие мога да заявя, че Brutal Assault успя да покрие критериите ми на над 90 %, дори и да допълни „стандарта“ ми с някои интересни хрумки, за които не съм се и замислял дори.

Да започваме с обзора на фестивала.

Като начало искам да отбележа, че това беше първото ни посещение на това събитие, което догодина ще празнува своето 25-то издание. Обявените групи силно наклониха везните в полза на фестивала в Яромер, за сметка на тазгодишното издание на Masters of Rock, най-големият метъл фест в Чехия, към който съм силно пристрастен и редовно посещавам.

Наистина подборката на бандите беше нечовешка, просто беше грехота да се пропусне подобен фестивален пир за сетивата.

Дестинацията също няма как да не бъде оценена подобаващо. Чехия е едно изключително приятно място , независимо дали говорим за Моравия или Бохемия. И като стана дума за стандарти, тези хора са всепризнати майстори на пивоваренето, пивопиенето, изявени кулинари и любители на удоволствията. Съчетано с музика за душата, компания на приятни хора със сходни интереси- ето това винаги ще ни връща там, година след година.

Много пъти сме обсъждали с фенове, промоутъри, хора от различни управленски нива и с кой ли още не, дали е толкова трудно да се направи нещо подобно и тук, в България. Явно обаче от фестивал в този формат никой в милата ни родина няма нужда, та по тази причина ще си караме както си знаем. Билети, палатка, пари и газ.

Бяхме леко притеснени, тъй като отивахме за първи път на непознато място. Тук трябва да отбележа, че българските Brutalветерани ни оказаха неоценима помощ със съвети относно логистиката, къмпингарството, фестивални хитрини и какво ли още не. Но притесненията ни се оказаха излишни. Всичко беше прекрасно и останахме предоволни по всички показатели.

Яромер се оказа разкошно малко градче, в което нищо не може да ти липсва. Пълно е с комфортни тип «селски“ кръчми , в които приготвят хубава домашна храна, а за десетките видове ледена чешка бира с топ-качество няма какво да говорим . Прекрасни цени, учтив персонал, забавни местни типове, с които винаги е удоволствие да поприказваш.

Първата ни нощувка беше резервирана в малък апартамент, който с усмивка нарекохме „последният удобен дом“, все пак ни предстояха пет дни къмпингуване в неясни условия.

Веднага поехме на разходка с цел опознаване на фестивалната зона и много бързо се добрахме до първите фортификационни съоръжения на крепостта Йозефов. Замъкът е строен през 18-ти век , като отбранителен пост за атаки от страна на Прусия, но до сериозни бойни действия така и не се е стигнало в онези дни. Въпреки всичко – крепостта изглежда внушително и разчупено, с безкраен лабиринт от катакомби и подземия, успешно използвани за допълнителна фестивална атракция, както и за охлаждане на страстите след припек на плаца пред двете основни сцени.

Намерихме си едно прекрасно кръчме и се заехме с любимото ни занимание- преговор на чешката бирена листа, последвана от масивно турне по другите  кръчми. Все още нямаше голям наплив от хора за фестивала, така че успешно минахме по конспекта в компанията на хора от градчето и се отправихме към Tesco за зареждане на малко провизии. Великолепната чешка шунка, кисели краставички, бурканче хрян и към квартирата за една традиционна българска ракия преди сън.

Ден 0. Before Party.

Добре подкрепени с местните вкусотии, дегустирани на няколко вече изпитани места, се отправихме към фестивалната зона за получаване на гривните за вход и зареждане на чиповете с парички. Това последното се оказа нещо наистина изключително практично и удобно. Много вариации на темата сме виждали- жетони, карти , хибриди и вариации по темата, но изцяло безкешов фестивал не бяхме посещавали. Бира, храна, мърч, дори огромния пазар за фен-артикули, плочи, дискове и какво ли не още, беше направено със заплащане през чипа в гривната ,който винаги може да заредиш с още виртуални крони-в кеш , с дебитна/кредитна карта , в евро… Комфорт отвсякъде- допираш си гривната до устройството и си готов. Бързо и безпроблемно.

И там някъде дойде време за същината на нещата. Не сме тръгнали на фестивал на плескавицата в Ниш, все пак :)

Програмата за вечерта предлагаше няколко разнообразни банди, които свириха на Obscure scene ( фестивалната палатка) . Изгледахме с променлив интерес сетовете на Aeon Winds и Morna, две от многото словашки групи , които се изявиха за тези пет фестивални дни. Нелоши музиканти и нищо кой знае колко запомнящо се. За хедлайнър на вечерта бяха обявени Frog Leepкавър бандата на Leo Моracchiolo. Веселяшка забавна трупа, с интересни интерпретации, като започнем от Bruno Mars и свършим с TotoНа публиката и дойде музата за танци и подскоци, в следствие на което палатката се превърна в една голяма дискотека. В един момент ни доскуча и с това приключихме фестивалното си участие на пре- партито.

Ден 1. To Mega Therion.

Първият фестивален ден ни дойде като плавна загрявка и навлизане поетапно в събитията. Установихме се в т.нар. ВИП-къмпинг 3, който така и не разбрахме до края на престоя ни защо беше наречен по този начин. Окосена и разграфена поляна, с доволен брой химически тоалетни , писоари, полеви чешмички и…едва 6 душа за над 1500 човека. Тегава работа, но какво да се прави, преживявали сме и далеч по-гадни условия. Отворихме си по една бира и поехме към фестивалната зона, екипирани с удобни програми за графика на бандите. На фестивал като на фестивал- всеки си беше избрал за гледане по нещо, практически е невъзможно човек да види всичко във формат „150 банди на пет сцени за четири дни“. Лично за мен в този първи ден , участието на Therion беше отбелязано като задължително за гледане, успях да видя и малко от сетовете на Ensiferum и Voivod.

Incantation ми направиха много силно впечатление със своята класа и сработеност, адски кадърен щатски олд скуул дет метъл, който събра доста почитатели на Obscure сцената.

Дойде време да се разделим- аз поех към едната от основните сцени за сета на Therion, a моят спътник остана да гледа Prong, едни от любимците му на фестивала.

Точно в 20.45, по разписание,  на Jagermeister сцената излязоха ChristoferJohnsson и компания. Обещанието да изпълняват наживо целия класически албум Theli” беше разпалило много голям интерес в публиката, която бе изпълнила изцяло зоната пред сцената, дори и пред съседната. С две думи- голямата навалица вече беше факт. В тези условия успешно се добрах до оградата от където си изгледах концерта с огромно удоволствие. Звук , светлини, виртуозни китарни и вокални партии- всичко в тази дъждовна вечер беше на огромно ниво…И целият Theli, от кора до кора….Какво повече може да иска човек. Тук трябва да добавим и участието на чисто новата им втора вокалистка Rosalia Sairem, една дама с изключителни вокални (и не само) дадености. Невероятни дуети с Tomas Vikstrom , театралнa игра, сценично поведение като на прима балерина от Болшой– това момиче обра точките по всички параграфи. За маестро Johnsson няма какво да се каже- талантът му е всеизвестен , а на живо си е учебник по китарно майсторство.

Концертът мина като едно мигване на окото. Сбогуване, благодарности и край. Ударно и стегнато, но наистина запомнящо.

Setlist Therion :

1.Preludium

2. To Mega Therion

3. Cults of the Shadow

3. In the Desert of Set

4. Interludium

5. Nightside of Eden

6. Opus Eclipse

7. Invocation of Naamah

8.The Siren of the Woods

9. Grand Finale/Postludium

Няколко думи за участието на Prong по същото време, с любезното съдействие на Иво Тасков:

„Първата вечер на Obscure сцената, водеща група бяха Prong. Публиката ги очакваше и над 2000 души препълниха мястото.

Стегнат едночасов сет, страхотен синхрон , кондиция и форма на бандата,тотално раздаване на публиката.

Фронтменът Томи Виктор обяви ,че ще изсвирят парчета главно от култовия Cleasing” в чест на 25 годишнината от издаването на най-успешния албум на групата…завършиха с култовите „Whose Fist Is This Anyway?“ и „Snap Your Fingers, Snap Your Neck“ !

Setlist Prong :

1. Unconditional

2. Lost and Found

3. Beg to Differ

4. For Dear Life

5. Cut- Rate

6.Ultimate Authority

7. Prove You Wrong

8. Revenge …Best Served Cold

9. Test

10. Whose Fist Is This Anyway?

11.Snap Your Fingers , Snap Your Neck

След тези доста емоционални събития се събрахме отново и с удоволствие се заехме да възстановим бирения баланс в организмите си . Наливният Radegast, както и добре познатия ни Pilsner Urquell се лееха из ведро, за радост на феновете, а скарите пушеха като за последно. Остана ни малко време да погледаме Hypocrisy на главната Sea Shepherd сцена , преди да се отправим към лагера за заслужена почивка. Очакваше ни наистина брутален втори фестивален ден.

Ден 2 : All Hell Brakes Loose.

Със ставането още започнахме да се питаме за кой ли път-може ли този нечовешки line-up да се издържи в един ден, при това без здравословни поражения. Скоро щяхме да разберем. Очакваше ни нещо наистина грандиозно.

За начало се подкрепихме добре с по един вкусен гулаш, заляхме го с няколко бири и се настанихме между двете сцени в очакване на Diablo Swing Orchestra. Авангардното суинг-джази беше като екзотична подправка сред цялата касапница на фестивала, с която обаче не бива да се прекалява. Харесвам ги като цяло, не съм болен фен, но участието им беше наистина добро. Тълпата с удоволствие потанцува, подканяни непрекъснато от чаровната фронт- дама на бандата , а на сцената младежите си спретнаха един наистина веселяшки джем- сешън със своите тромпети, чела и други цигу-мигута.

67772585_10218299887999934_9106163238340395008_o

Следваха Krisiun . Технично, сработено до съвършенство представяне на бразилските главорези . Тотална касапница, на която се насладихме за едни бързи 35 минути фестивално участие. Публиката побесня. Погото беше като извадено от някой траш латино-фест, граничещо с тотално изтощение. Армагедон. Всичко започна и свърши като лятна буря.

От купона-на работа. Напълнихме си фестивалните чашки и се позиционирахме в челните редове за един от гвоздеите на програмата за деня – Sacred Reich. Легендарната банда с култов статус , любимци на стари и млади траш-маниаци, доказаха нагледно защо всички ги обичат. Усмихнати, лъчезарни, много позитивни… и много добри, адски добри музиканти. Не бях ги гледал до сега, но с удоволствие бих го направил отново. Phil Rind постоянно си комуникираше с публиката иззад баса си, зарадва ни с новината за нов студиен албум на бандата, от който представиха две чисто нови и доста добри парчета. Непрестанният съркъл-пит доста ги изкефи и аудиторията си отнесе заслужените комплименти . Със Sacred Reich от съвсем скоро е Joey Radzwill, едно нахилено 21-годишно момче, което свири като лъв на своята соло китара. Phil го похвали за отдадеността на идеята и му вдъхна кураж, тъй като хлапето беше доста притеснено в началото. Бъдещето на групата в негово лице е подсигурено, приемствеността е факт. И така трябва да бъде.

Setlist Sacred Reich

1.Love…Hate

2.Awaikening

3.Free

4. Who’s to Blame

5. Independent

6.Divide and Conquer

7.The American Way

8. Manifest Reality

9. Surf Nicaragua

Доволни от видяното, решихме да пообиколим огромната зона, в която се продаваха различни фен-артикули, докато дойде времето на следващата набелязана банда за гледане. Какво ли нямаше на това поле-павилиони за тениски, нашивки, плочи , дискове, дори фестивално кино, в което прожектираха филми на ужасите. „Mad Maxзона с персонажи от култовия филм, декори , възстановки на сцени от лентата, движещи се превозни „средства“ , крепостни стени….Чудо на чудесата.

68264037_10218300176447145_5021027170881896448_o

Докато си мятахме гащите кротко , срещу нас се зададоха Stet Howland и Steve Unger от Metal Church, също тръгнали на разходка :) Интересно, но май бяхме единствените от тълпата , които ги разпознаха. С удоволствие позираха за обща снимка , попитаха ни от къде сме и с усмивка заявиха, че България е една от любимите им страни в Света…Странна работа. Пожелахме им добро шоу и се разделихме поживо-поздраво.

Пътьом хванахме малко от участието на Decapitated , за да отбележим , че и те са брутално добри наживо.

Поразмотахме се още малко, взехме си по един черен Kozel и атакувахме челните редове, за да се насладим на участието на споменатите по-горе любимци от Metal Church. Изчистеното лого грееше от сцената, кратко интро и бууум…В пълната си прелест излeзе четата на Kurdt Vanderhoof. Какво ли не се случи с тази банда през годините, но винаги са успявали да излязат от ситуация и да се върнат по-силни. Уникални и неподражаеми, невписващи се в стилови определения, безспорно една от най- талантливите групи отвъд Океана. Формата им е забележителна, единствения недостатък беше късия сетлист, но на фестивал е така. Препоръчвам горещо посещение на самостоятелен концерт, ще си заслужава всяка стотинка.

Гласът на Mike Howe беше перфектен, а останалите пичове от бандата просто рамазваха от сцената. Потресаващо добър звук, към края на сета се дръпнах умишлено назад , за да ги погледам отдалеч, както и да проверя как се чува от различна позиция. Разлика никаква- колкото добре отпред, така добре и отзад. Все едно си пуснал албума на домашното си стерео. Просто съвършенство , което отново отмина на един дъх.

Setlist Metal Church

1. Damned if You Do

2.Needle and Suture

3. Badlands

4.Start the Fire

5.Beyond the Black

6.By the Numbers

7.Fake Healer

Доволни и щастливи , се оттеглихме на по коктейл абсент с диня и фреш от портокал, за да съберем сили за главната атракция на деня- имахме околко час време до това, за което бяхме тръгнали чак от България -“групата на народа“.

Sodom са били винаги национално богатство. Не познавам човек ,който да не харесва поне част от творчеството им, а всенародната любов бе споделена още през далечната 91-ва година и онзи концерт на Академик , за който се носят легенди. Историята после я знаете всички-като минем през участията им с Grave Digger в София, „троицата на немския траш“ в Каварна и стигнем до злощастното им последно гостуване отново в Столицата, което за съжаление нищо чудно да се окаже такова  и в кариерата им. Причината е в един човек, който не искам да споменавам , знаете го добре. Дано да бъркам, всички ние си обичаме чичко Том и КО, с радост бихме ги посрещнали отново на родна земя.

67452714_10218302239218713_4612317567598460928_n

Размерът на тълпата пред сцената започна да придобива колосални размери . Елеците с нашивки, патрондаши, немски каски с рога вериги и шипове с умиление ни върнаха към онзи знаменит концерт, който споменах по- горе, а заглавията в тогавашната преса бяха : „След концерта на Содом- нещо като във Содом“.

Хъски зае мястото зад барабаните с внушителната си фигура ….И адът се отприщи. Морето от хора полудя, сякаш армията на джуджетата от Железните възвишения срещна бойната формация на орките…Сеч…От сцената Франк Блекфайър , чичо Том и Йорки , подкрепяни от Хъски разстрелваха и мачкаха така , както само те го могат. Панцерът беше безмилостен.

Стиковани и изчистени до съвършенство в новата си формация, Sodom ни поднесоха страхотно едночасово шоу , без да жалят нито публика , нито себе си. В кратките моменти на отдих между песните, Том представи членовете на бандата, не пропусна да изкаже разочарование от краткия сет, който им беше отпуснат. Дойде време и за Agent Orange , а там някъде нещата излязоха от контрол…Огромният съркъл пит обхвана цялата публика и се понесе като бурна придошла река във всички посоки. Човешки тела се носеха неспирно в crowd surfing , летяха ритници , тукати и пот навсякъде около нас . Брутално по Содомски.

Идеален сетлист, от типа „ за всекиго по нещо“ . Отвъртяхме си главите и се нахилихме от кеф като хлапета в сладкарница. Bombenhagel за десерт доизцеди силите ни и довърши отвсякъде. Оркестърът се поклони на публиката и завесата падна. Толкова беше. Еманация на траша в най-чистия му тевтонски вид.

Setlist Sodom

1.The Crippler

2.The Saw is the Law

3.Outbreak of Evil

4.Conflagration

5.Agent Orange

6.Blasphemer

7. One Step Over the Line

8. Partizan

9. Tired and Red

10. Bombenhagel

Оставаха ни немалко интересни неща за деня, но първо имахме нужда от почивка. Каква по-добра идея от сенчестия бар до Jagermеister сцената, на която се подготвяха да преподават висша математика Meshuggah. Цялото им сценично пано наподобяваше трикрила дъска в Софийския университет, катедра физика….Формули и чудесия. Тъй като изпитвам недолюбване към подобни материи, стъклените халби с леден Urquell идеално вляха живителни сили след содомския касаплък. Поседнахме, поприказвахме , видяхме се с приятели и с бодра стъпка се понесохме към концерта на Testament.

И за тях няма какво много да се каже. Забележителни музиканти с великолепна творческа кариера, оставили ни безценни албуми в дискографията си. Всички до един в топ-форма, раздаващи се , като че ли не са свирили от 10 години заедно.

Погледнете сетлиста- прелест. Такава подборка на парчета би накарала всеки фен на бандата да се размаже от кеф. Както и направи цялото стълпотворение пред сцената, а и хората във вип-зоните, локализирани директно върху озвучителните пултове.

Setlist Testament :

1. Brothehood of the Snake

2.The Pale King

3.D.N.R. ( Do Not Resuscitate)

4. Eyes of Wrath

5.Legions of the Dead

6.Low

7.Into the Pit

8.The Preacher

9.The New Order

10.Over the Wall

11. Disciples of the Watch

12. The formation of Damnation

Тук някъде умората тотално ни завладя, но имахме още нещо за вършене в тази прохладна вечер. Anthrax ни очакваха. Още едни от категорията „всеобщи любимци“, не пропуснаха да ни доразковат като за последно. Няма много разлики в сетлистовете им напоследък, но пък на кого ли му трябват. Поскачахме , попяхме, порадвахме се кой колкото можеше. Доста концерти им гледахме покрай турнетата с Iron Maiden и Slayer и смело мога да заявя , че максимата : „формата е моментна, класата е вечна“ важи с пълна сила за бандата на Скот Йън . Неизчерпаемата им енергия отдавна им е донесла слава за великолепна концертна банда, без никакви компромиси. Така беше и сега. С обещания за скорошно завръщане по чешките фестивали, Anthrax си взеха довиждане с публиката.

Setlist Anthrax

1. The Number of the Beast ( Iron Maiden song)

2.Caught in a Mosh

3. Got the Time

4. Madhouse

5.I am the Law

6.Now It’s Dark

7.Hymn 1

8.In the End

9.A.I.R.

10.Antisocial

11. Indians

Сетните ни сили стигнаха за прибиране в лагера и кратък разбор на този наистина опустошителен втори фестивален ден.

Ден 3. Curse the Gods.

Предвид вчерашните събития, се събудихме в учудващо добра форма. Кафето и домашния ябълков щрудел от бараката до къмпинга ни ободриха дотолкова, че да поемем с маршова стъпка към заветния телешки гулаш и ледена бира. Бяхме предвидили доста неща за гледане , но се оказа, че сметката ни е излязла грешна. Все пак годинките са започнали да натежават. Минахме през местния джубокс за радост на г-н Тасков, виден любител на това занимание. Послушахме си King Diamond доволно, хапнахме по едно свинско с кисело зеле и кнедли- изключително подходящо ястие за летния сезон :), и отново се отправихме към фестивалната зона. Хванахме част от участието на унгарската SepulturaEktomorfдобри музиканти, отдадени на идеята, но изкопираните пасажи директно от бразилските траш-легенди на моменти идват повече. Около сета на VUUR, предвождани от кака Анка, дойде време да си направим и традиционната „българска“ снимка пред големия екран между двете сцени. После всеки се отдаде на занимания по интереси. Ние отново отидохме на прохладното местенце със стъклените халби, за да се подготвим за Destruction.

67898146_10218309443398813_8434082332046000128_n

Още една класическа немска траш банда, която от троица се превърна в квартет. И при Sodom, и при Destruction, решението в тази насока е правилно, поне за мен. Новият им китарист Дамир е прекрасно попълнение и заедно с Майки ни отнесоха . Зад барабаните отскоро е един мой много любим барабанист, който е свирил в една камара групи , които харесвам. Randy Black е нечовек и в това ще се убедите на живо по време на участието им на Varna Rock Fest. Истинска дръм машина, звяр. Шмиър е ясен. Този човек диша, яде и навярно ака метъл. Перфекционист, който дърпа конците с вещина в Destruction. Изсвириха ни и две нови парчета от новия си албум, който излезе в деня на фестивала и се продаваше във всякакви интересни формати. Класиките от дискографията на бандата не отсъстваха, а в обещание, Шмиър сподели, че за Варна готвят по-дълъг сетлист с изненади. Очакваме ги .

Setlist Destruction :

1.Nailed to the Cross

2.Born to Perish

3.Mad Butcher

4.Life without Sense

5.Betrayal

6. The Butcher Strikes Back

7.Thrash Till Death

8.Bestial Invasion

Малко Immolation за статистиката, също много добри наживо. Решихме да отдъхнем в палатковия лагер на по уиски с фъстъчки и раздумка….И сме заспали по столовете :) Нито Emperor видяхме, нито Hellhammer, само слушахме тътен откъм фестивала, но и това е нещо все пак. Малко ме е срам….

Ден 4. And the Story Ends.

brutal-assault-gutalax-toi-toi-cesso-crowd-surfing

Ранно ставане, сутрешен тоалет и газ към зоната. Време беше за могъщите Gutalax. Половин България ме закле-жив, умрял-да ги гледам. Е, спазих си обещанието и не съжалявам. Goregrind стилистиката не ме е привличала никога особено, но тия веселяци са друга бира. В комбинация с невероятните си „ултраси“, всеки един техен концерт се превръща в позорище за изроди от средните векове. Отдадени изцяло на „тоалетната“ култура с всичките и прилежащи атрибути, Gutlax фен-армията окупира пространството пред Sea Shepherd сцената за броени минути. Под звуците на интрото от „Спасители на плажа“ , вакханалията започна. Четки за тоалетна , клекала, капаци и много тоалетна хартия полетяха във въздуха. На арсенала от надуваеми артикули всеки търговец по родното Черноморие би завидял- дюшеци , косатки , розови фламинга, крокодили, еднорози , пояси, топки- по сигнал всичко все участие в погото. Майки бяха довели децата си все едно са на аквапарк- малките извергчета бяха екипирани по всички канони на Gutalaxстилистиката. Пиронът на купона бе crowd surfing на един нищо и не подозиращ чисто нов химически нужник. Toi-Toi партито продължи с представяне на новия клип на бандата Shitbusters” – мащабна високобюджетна продукция, разказваща за борбата на „добрите“ със зомбита от фекален произход. Епика отвсякъде. След 30 минутното представление, хора от персонала два часа чистиха плаца от тоалетна хартия, която би била достатъчна за една рота от ШЗО Плевен в продължение на две седмици…

Минахме и през това шоу, дори без поражения от дефекационни субстанции. Развеселени поседнахме за обяд с особено добър апетит на селския стол. Мръднахме към палатките и дъждът заваля. Мамка му, не можеше да се мине без това. Бързо сложих нови обувки и газ към фестивалната зона.

Предстоеше ми първа среща с още едни мои любимци , които харесах навремето като невръстен гимназист. Exumer. Времето не ги пощади, спираха, започваха , отново се събираха и разделяха, сменяха членове, но нищо от това нямаше значение. Щях да ги видя, или поне това, което беше останало от тях. Противоречив последен албум, стари класики, енергично представяне, останах повече от доволен. Забиха си като пичове момчетата, а независимо от ранния час, се беше стекла доволно количество публика- невръстни младежи, латиноси, окичени с фен-артикули на бандата от глава до пети, застаряващи дай-хард маниаци от родната им Германия. Целокупната публика не спря да куфее, да върти circle pitове и да се размазва в погото. Първото им изобщо гостуване в Чехия мина брилянтно, а с традиционното обещание за нови срещи, Exumer се разделиха с нас след изпълнение на вечната класика Possessed by Fire” .

Setlist Exumer :

1. The Raging Tides

2. Journey to Oblivion

3.Hostile Defiance

4.Catatonic

5.Fallen Saint

6.Raptor

7.Dark Reflections

8. Possessed by Fire

Дъждът сериозно се усили, което не попречи на най-запалените фенове на Violator да се отправят към сцената, декорирана с две знамена в цветовете на дъгата. Бразилски изчистен траш, стегнато представяне до момента, в който вокалистчето започна да ръси антифашистка пропаганда, идеи за единство и равноправие, толерантност към еднополовите връзки и прочие неща, на които мястото им не е на подобен фестивал.Накрая откровено започна да моли феновете за ганджа, която да му донесат на signing session-aНе е много приятно, но какво да се прави. Изтърпях ги , налях си следващата бира и в следващия момент тътен разцепи въздуха…На съседната сцена започнаха Demolition Hammer.

За първи път гледах и тях, но разбрах, че са една от бандите, които с чест си носят името. Буквално като разрушителна вълна, откъм сцената се понесе суровия им траш, който не можеш да сбъркаш. На границата на невъобразимия шум, ветераните от Ню Йорк бяха балансирали идеално звука на инструментите си, които звучаха сякаш излези от Преизподнята . Огромна класа, градена през годините, помитащи рифове, зверски барабанни откоси и вой, който може да събуди и мъртвец. Впечатлиха ме наистина сериозно, за съжаление всичко свърши много бързо.

Setlist Demolition Hammer

1.Skull Fracturing Nightmare

2.Neanderthal

3.Human Dissection

4.Infectious Hospital Waste

5.Carnivorous Obsession

6. Omnivore

7.Aborticide

8. .44 Caliber Brain Surgery

Оставаха ни няколко неща за гледане, молихме се само и сили да имаме. За съжаление концертът на Rotting Christ съвпадна с този на Tankard, но нямаше какво да го мислим. Изявите на франкфуртските трашъри са редки, докато гръцките екстремисти бяхме гледали наскоро, та жребия беше ясен. Поехме към Obscure –палатката, естествено с по бира в ръка , за да се насладим на шоуто на Гере и момците му. И те го изнесоха по един великолепен начин. Пиха бира, скачаха, подскачаха, пак пиха бира, закачаха се момичета от публиката, пиха бира, Гере се самобичува с микрофона по корема, пак пиха бира и така. Разходка из цялото творчество на бандата , но отново кратък едночасов сет, който във фестивални условия се води хедлайнърски. Усмихнати и забавни, Tankard винаги са грабвали с техния beer metal. Погото не спираше , феновете пяха до последно с бандата и се кефиха максимално. И щрак-всичко свърши. Взехме си довиждане и се отправихме към Jagermeistеr сцената , за да завършим този петдневен маратон с Carcass.

67797632_10218320757241652_7950673527974133760_o

И те ни довършиха с хирургическа прецизност. Отличен звук, здрави китари , къртеща ритъм-секция и емблематичните вокали на Jeff Walker , които раздираха небето над Яромер. Дефиниция на съвършенство и класа.

Setlist Carcass :

1. Unfit For Human Consumption

2.Exhume to Consume

3.Incarnated Solvent Abuse

4.Carnal Forge

5.No Love Lost

6. Empathological Necroticism

7.This Moral Coil

8.Death Certificate

9. Captive Bolt Pistol

10.Corporal Jigsore Quandary

11.The Sanguine Article

12. Ruptured in Purulence

13. Heatwork

14. Carneous Cacoffiny

Сили за друго нямаше, допихме си последните бири, снимахме се за спомен на изхода на феста и обратно към лагера. Последна нощувка, сгъване на багажа, а  дългият път към дома ни покани да поемем по него. С обещания за нови посещения на този изключителен фестивал казахме довиждане, а не сбогом.

67769836_10218321282574785_8214419532521930752_n