Gefle Metal Fest poster 2017Тринайсти юли, часът е около 8 сутринта, а аз се събуждам дехидратиран и прегорял под нажежената ламарина на колата ми, паркирана някъде пред квартирата ми в Стокхолм – заспал съм там вчера. Е, да, вечерта беше тежка – имаше запой с колежката за този фест Бета. След като се свестих се прибрах за бърз душ и последна проверка на багажа. Всичко е ок – заредена кола с ракия, дискове, палатка и бензин.

Часът наближава 12 ч., събирам пасажерките и отпрашваме по не чак толкова дългия път за Gävle (около 170км – б.а.), където на следващия ден ще се проведе вече традиционният фест GEFLE METAL FEST или както ще го съкращавам GMF.

Наближава 14 ч. и след като сме изслушали по пътя почти всички дискове, а аз съм предрусал с енергийни напитки виждаме табелата на град Gävle. След кратка ориентация накъде да поемем – дали към кафенето или към фестивалната зона – се отбиваме в магазин за стоки втора употреба. Предлага слаб избор, бързо излизаме и паля колата. Вървим 2 км и сме на check point-a на фестивала, за да си получим пропуските. Има някакво суетене, но ние сме пекани и си ги взимаме и то ден преди феста. Остава да закарам Бета до хотела, където ще отседне и се връщам към къмпинга – тук срещам минусите на събитието. А те са: първо, разстоянието по дестинация къмпинг зона – фестивална зона е около 1км, че и повече; второ, хубава, окосена ливада, обаче без едно дърво, където да поставиш палатката, търсейки малко сянка. Оттам и кофти събуждане (особено, ако си махмурлия), защото те е напекло зверски. Е, все пак с това се изчерпват забележките ми към къмпинга. А сега и най-якото за него: безплатни душ кабини. Но така или иначе не съм новак тук – подготвен съм за всичко това от предното издание на феста.

След кратка зидаро-мазария (разбирай: опъване на палатки и надуване на дюшеци) най-накрая започнахме да накапваме, да се засичаме с познати и приятели и когато вече мислиш, че всичко е ОК и няма никой да те безпокои, звъни телефонът и ми прекъсва рахатлъка. Хм, Бета е – какво ли иска?

– Даро, пияницо, идваш ли на бифор-парти в Harry’s Pub?
– Пххх….хм…пххх, не, да, ми ОК!

Тръгвам, но грозното усещане да си вече подпийнал и да трябва да ходиш 3-5км едва не ме разубеждава…

Замъкваме се до бара и отсичам:
– Бета, пия една, макс две бири и си се прибирам при ракията!
Следва въпросителен и доста подозрителен поглед от нейна страна и аз съм:
– Еми, ОК, няма.

Барът е на два етажа, има ресторант, има градина, има сцена долу – в подземния етаж. Забиваме се в подземния, взимаме бири и се започват отново срещи с познати: Теди и Джими от Loch Vostok, разни лица от Ereb Altor. Вървят бири, шеги и закачки, но трябва да се и пуши и заради гадните закони за пушене на закрито излизаме в зоната за пушачи горе. Лафим си с Бета, а покрай бара наминава един турист със слушалки и бял кичур. Да, точно така – това е Алекс Школник от Testament, но тълпата в бара не дава реакция, което ни се струва тъпо. След поредния фас Бета ме бута и ръчка… Откликвам с: „Ка’и… к’ъв ти е проблема с’а?“

– Даро, това са австралийците, за които ти разправях по-рано, че са дошли специално за фестивала…

Изваждам тъп поглед – не помня. Заприказвахме се с пичовете и се оказаха много готини. Идват от Пер или Перв(ерзник), както ми хрумва. Идва ми идея да разчупя вече замиращата атмосфера на партито и предлагам на единия пич да направим „shoey“ – онази пиянска традиционна простотия на австралийците, при която пият алкохол от обувка. Пра’им го – барът се оживява и има повторения, смях и снимки. Един въпрос раздира въздуха: BUT WHYYYY? Или „Ама защо, по дяволите (правите това – бел.ред.)!!!!“

Час: неизвестен; място: някъде из улиците на Gävle… Действие: пиян метълист, прибиращ се към къмпинга, или както се пее в една песен: „ухилен, почерпен и приятно повръщащ“, успявам да си намеря палатката.
Преди да започна разказа за това как аз видях събитието по дни, ще ви кажа, че GMF трае 2 дена, има три сцени: две големи на открито и една малка на закрито, на които свирят общо около 65 групи.

GMF ден 1

Както споменах, един от минусите на къмпинга, беше липсата на сянка. Събуждам се в състояние на дехидратация и потен в следствие на парниковия ефект на палатката и горещото време. Наближава 14:30 ч. и вече сме във фестивалната зона, на която както и миналата година, са разположени огромен брой всякакви сергии, капанчета, тату студиа и т.н.

Забързвам крачка, за да хвана поне малко от бандата Kobra & The Lotus, която чувам за първи път. Оставам доста приятно изненадан от тази неизвестна (или поне за мен) група. Много стегнато свирене без глупости навярно заради краткото време от 45 мин. Много добри вокали и сценично поведение, присъщо за голяма група. Бяха си нагласили така сет-листа, че да свърши точно навреме по разписание – в 15:05 ч.

Спринт към малката сцена, която се намира в залата, където свирят Nekrokraft, които ни изкормят ритуално с краткия си сет от 30 минути. Професионализмът на тези блекари си личи отдалече. Няколко пъти съм ги гледал по различни фестивали и на самостоятелни концерти и всеки път, когато ги видя, ги харесвам все повече и повече. Според мен това е една от бандите, които трябваше да свирят на голямата сцена, вместо някои други. Тук няма да цитирам имена, защото няма да е професионално (хм-хм – бел. ред.). За справка: има видео от техния концерт на GMF2017 в Youtube – пуснете си и сами ще се убедите. След края на Nekrokraft се отправям към втората голяма сцена, на която свирят Fleshgod Apocalypse. Тук Бета може да бъде по-изчерпателна за тяхното изпълнение, но според мен много помпозно шоу, наистина има хващащи ухото рифове и прочее, но не е моята музика. Следователно е време да разгледам малко щандовете, но се отнасям и забравям, че следващата банда, която трябва да свири след Nekrokraft е LIK – класически дет метъл. Дано Бета се е забавлявала на техния концерт, защото знам, че много ги харесва.

IMG_2604Връщам се на голямата сцена към 16:45ч., където Krisiun вече са преполовили сета си. Това, което виждам е голяма банда, която забива як класически дет, а и са страхотни професионалисти. След като концертът на Krisiun свършва, виждам, че на втората голяма сцена се издига логото на Death Angel. Те ни размазват със сет микс от цялото им творчество, свирят с енергия, която дори и някои млади банди я нямат. По едно време се завихря пого, но Марк не е доволен, че се плаща на охраната без тя да си върши работата и да спре това борене. Естествено майтапи се и ни подканва на танци, заредени с приятелска агресия. Когато мошпитът пред сцената се развихря, музикантите не крият усмивките си – личи си, че са на тази сцена за кеф, а не защото това им е работа. След час на сцената се разделят с феновете с обещание за скорошно завръщане, но то зависи основно от промоутърите.

IMG_2517Време  е да пием по едно кафе с капачка и да послушаме малко класически хеви метъл, изпълнен от Sanctuary – легендарна банда, на която, незнайно защо, до този момент не съм обърнал кой знае какво внимание. Отчитам го като голяма грешка. За този един час, за който бяха на сцената, определено ме накараха да се разкая. Това е класическо хеви от най-високо ниво. Пускат закачки между песните, включително и излагат своето виждане за политиката на Тръмп (което за момента на е важно, все пак това е фестивален репортаж, а не политически!). След края на сета отново се отправяме към хладилниците с животоспасяващата бира и докато  на сцената излиза бандата Heaven Shall Burn, аз решавам да отида до meet & greet зоната, където са Death Angel, за да ги поздравя за страхотното изпълнение и да си взема автографи. Е, заслушвам се малко в металкораджиите и решавам да се придържам към моята си схема, а именно да отида в залата, където на малката сцена излизат младоците от Evil Invaders. Те още с първата песен ни пренасят в атмосферата на 80-те и зародиша на негово величество, покровителят на света THRASH METAL-a!!! Страхотен хъс и енергия, подправени с доза агресия. Evil Invaders ни пренасят в годините, през които аз не съм бил и плануван, а предполагам и самите те. Тези младежи не спират да тичат по сцената и да куфеят през цялото време, напомняйки ми на Anthrax и Metallica през ранните им години… И ето, че дойде времето на финалната брадва а именно кавър на Exciter на парчето „Violence & Vorce“. Но… след приятното изкарване идва неприятната жажда. Излизам и отивам към голямата основна сцена на открито – тук вече ще изпадна в депресия – на сцената са Paradise Lost. Голямо име, страхотни професионалисти, НО това тяхното не е моята музика. Издърпвам си фаса докрай и отново влизам в малката залата. Там се присъединявам към войните на мрака, предвождани от Deströyer 666. Мрачен black thrash, идващ от Австралия. Следва отваряне на поредна бира, нон-стоп мелници с коси, тук вече е храм на мрака. Или поне така се чувствам, докато ги гледам. Единственото положително нещо, че свирят на закритата малка сцена, а не на голямата е, че дори и без кой знае какви декори по сцената, успяват да направят атмосфера подходяща за своята музиката –  тя е мрачна и злокобна. След последния боен вик от Deströyer следва поредното напускане на залата – този път за по-дълго време.

IMG_2712На втората основна сцена са любимите викинги на феновете в България, а именно AMON AMARTH. Сцената е снабдена с наистина впечатляващи декори. Смятам, че няма какво да коментирам, то се знае – AA са великани! Мога само нещо да добавя, като бележка към Бета, а то е, че по време на техния сет се засякох отново с австралииците и на песента “Rise Your Horns” надигнахме нашите рога (тоест обувки!) за поредното “shoey” (шуи).

IMG_2739Когато свършват и АА, си мисля – наближава часът на истината, време е групата за деня! Иде ЧОВЕКЪТ планина – с големи букви, вождът на всички вождове, гигантът Chuck Billy с вярната си свита от Testament. Започват се песни и танци на народите – всички са доволни, а музикантите естествено ни подпукват с нови песни като „Brotherhood of snake“, „Rise up“, „Pale King“ и „Senturies“… После ни връщат назад във времето, където си ни е и мястото с „Еlectric Crown“ и през цялото време, докато в публиката се върти центрофугата на пит, а Алекс Сколник прави сола, вождът свири въздушни рифове на микрофона си – нещо съвсем характерно за него. Удостоява публиката с цялостно присъствие на духа, и, както казах по-рано и за Death Angel – същото важи и за Testament. Те ни показват всячески, със страшна сила и злоба, че се кефат да са на сцена, а не са там единствено заради финикийките знаци. Песните, които ни свирят след като са ни смазали с „електрическата корона“ са само класики като „Practice What You Preach“, „NWO“ и, естествено, какъв пит или wall of death ще има без такива като „Into The Pit“, „Over The Wall“! Но за жалост това си е фестивал с ограничено концертно време за артистите и няма как да се включат толкова много песни, затова и те „ играят на сигурно“ – стрелят още класики: „LOW“, „DNR“. Финала за вечерта е „Disciples Of The Watch“. Силен за мен момент – най-накрая, след толкова години, успявам да сбъдна още една своя мечта – да видя на живо и тези легенди.

IMG_2888След като сетът на Testament приключва се отправяме потни, изморени и с душевен оргазъм към малката сцена, в залата, на която тепърва ще се проведе поредна битка – битката на Grand Magus… Епичните шведи ще закрият този първи брутален ден от GMF 2017. Доста сериозна банда за край на вечерта, но все пак нормално е феновете да да изцедени, а и не всеки артист би се справил със задачата да привлече хора пред сцената в 00:30 ч., при това след опостушителен сет на Testament. А и това е онзи момент, в който на всички им се пие като на изгнаник в пустиня…

Някак намирам сили да се смажа в един от ъглите на овалната тухлена зала и да се насладя на епичното хеви от Grand Magus. А те определено си заслужава да се видят. Когато и те приключват е време всеки да се отправи към своите си крепости, който където се е настанил в китното градче Йевле… Походът е дълъг и мъчителен, но каузата си заслужава, а наградата на финала е мекият надуваем дюшек и шише топла ракия… плюс много интересни сънища, тях обаче ще ви ги спестя.

Оценка за ден 1: 9/10

GMF Ден 2

Събуждане в ада… т.е. в печката, наречена „палатка“ под жаркото юлско слънце. Свестяване след тежка къмпингова вечер. Кенеф, душ, закуска, гони ни пиянския глад. Проверявам програмата за деня – Оооооо, да днес свирят WODOS или SODOM – както искате ги наричайте, ха-ха.  Класиците на германския траш са днес! Ще се има бурни танци, мисля си аз развълнуван и паля колата, за да ида до хотела да взема Бета, където се засичам и със Самюел (басиста на Count Raven, които след около два месеца ще свирят в България на Doom Over Sofia). Докато чакам Бета да се наконти и преглеждайки си „сорат алманаха“ виждам шибаната новина – участието на Sodom на феста пада поради инцидент с чичко ни Том. Те ще бъдат заместени от Grave – супер заместител в последния момент. Това не променя факта, че програмата на втория ден ще е по-силна на малката сцена на закрито…

Събираме се и се отправяме към къмпинга, но решаваме че се нуждаем от кафе. Този път наистина кафе! Спирам на бензиностанцията и кой да видя на паркинга – моите добри приятели Ollie ( вокала на Phidion, които също ще свирят скоро в БГ) и Шаян (вокал и бас в Obscyria). Лафим си с тях и се оказваме лошите вестители – Шаян е дошъл на феста буквално само заради Содом, а сега му съобщаваме, че те няма да свирят. Чак не му се вярва…

IMG_2558Трием сълзите и сополите, станало е 14:00 ч. – ще тръгвам към феста, защото в 14:20ч. излиза първата банда на голямата сцена, невротичките от Nervosa. Кратък сет от 45 минути, с колкото се може повече песни от двата им албума. За късата им история на съществуване, от около 5-6 години, бразилският еквивалент на Destruction, показва страхотен професионализъм и присъствие на сцената, присъщо само на големите играчи. Явно не случайно, че тези девойки станаха популярно име бързо-бързо. След като получаваме подобаваща доза женски метъл побой се отправяме към малката сцена, на която вече са шведските дет метъли от Interment – чупят ни главите с брутален среднотемпов класически дет.

На голямата сцена забиват Borknagar – няма да коментирам, защото не ги разбирам, предпочитам да си утоля жаждата и глада.

Свършват и групово, заедно с Бета, Samuel (Count Raven, Goatess), Jimmy (Isole, Loch Vostok) се замъкваме в къмпинга, където е колата ми – моят дом тези три дена… Засичаме и Ollie (Phidion) и други дългокоси елементи. Развъртаме стъкларията, удряме по някоя друга ракия и мента и така в шеги и закачки е дошло време да се връщаме към фестивала, където да гледаме Bloodbath. Това е банда, която имах честта да видя само един път преди GMF,- на един друг фест, и наистина ми харесаха  – големи са. По време на техния сета се засичаме и с мацките от Бразилия, които се наслаждават на групата, но и не отказват да разменят по няколко приказки с феновете и раздават по някой и друг автограф. Намазвам и аз. След края на Bloodbath e отново време да се поразходя, защото на втората голяма сцена са Isomnimum, а за мен това означава скука и време за бира…

Основната голяма сцена, където, както споменах по-рано, трябваше да свирят Sodom, но вместо тях забиват шведските дет касапи Grave. (Тук Бета да ви разказва…).

Бате Даро се запътва да гледа последните банди за вечерта – младите траш маниаци от Lost Society и германската траш машина Dew-Scented.

Станало е 20:15ч., чува се бръм от китарното кубе и на подиума излизат с отскок младите психари от Lost Society, които, както предния ден Evil Invaders, ни връщат в 80-те. Палят яко с техния парти (скейт) траш и нон-стоп движение по сцената. Тия момчета за 45 минути изминаха повече километри от целия ни национален отбор по футбол за едно полувреме. Непрестанно се разменя зареждаща енергия от сцената към публиката и обратно.През целия сет в публиката са и мадамите от Nervosa.

E, след 45 минути и това завръщане към миналото приключва. Време е и за последния чук за вечерта. Иска ми се да гледам TAAKE, които гледах преди по-малко от година, а и това е една от малкото блек метъл банди, които харесвам, но не успявам. Вместо това гледам Dew- Scented. Странно защо тази банда не е успяла да стане едно от големите имена на Германия. Траш зверовете преплитат в музиката си бруталния звук на такива титани като Slayer, Exodus, Sodom и успяват да ни размажат до последно. Обидно малко публика, но през това време на главната цена са Dark Funeral. Въпреки малобройното присъствие пичовете от DS се раздават до последно. Представят стегнат и бърз траш, без много- много приказки, гледат да изсвирят максимален брой парчета, но за жалост многото бири и леко непознаване с дискографията на DS представлява пречка да ви предоставя конкретни имена на песни, но с една дума – старата песен на нов глас или казано по друг начин: Oldschool-ът си е Oldschool!

Пак се намираме с австралийците и както се казва: такова си таковато. Уча ги да пият ракия, като в това време за жалост пропускам закриващата банда ТААКЕ, но карай…

И така, като цяло този втори ден е по-слаб от първия откъм програма лично за мен и това ми дава повече време за социални контакти.

Когато шоуто приключва вече знаем, че следващата година на феста ще свирят Venom, Coroner, Sodom, IXXI и мн.др., а сега настъпва време за близане на рани. Има спане за няколко часа, събиране на багажи, каране до Стокхолм и следфестивална депресия – всички знаем как е.

GMF, ще се видим пак догодина!!!

Оценка на ден 2: 5/10

Цялостна оценка на феста: 8/10

ГАЛЕРИЯ