Отношенията ми с творчеството на ALLEGAEON са до известна степен странни. Количеството техни парчета, които със сигурност харесвам е толкова малко, че трудно някой би казал, че американците са ми любимци. А те определено са!

Сформирани през 2008 г., ALLEGAEON имат издадени пет дългосвирещи албума и настоящото ревю е по повод най-пресния от тях – „Apoptosis“, излязъл едва преди броени дни. Както казах, определено съм запозната с това, което групата е създала досега. В тази връзка обективно мога да заявя – с новото издание са пораснали, и то с немалко!

Откриващата „Pantheogenesis“ (интро с дължина 2:14 минути) е невероятно технично доказателство на твърдението ми. А и явна заявка какво ни чака в следващите десет песни – истински погром на вратните мускули. Ако досега творбите на ALLEGAEON са били просто добра смес от мелодичен и техничен дет метъл, то вече има много свежи деткор влияния, та дори и деликатни латино ритми.
„Interphase/Miosis“ е едва второ парче в албума, но това не пречи да е и най-силното. Смятам, че е доста мрачно, а вокалите – особено атмосферични.

„Extremophiles (B)“ е доста скучна, но слушаема. Извадена за „самостоятелно“ слушане е нелоша, но, предвид творбите преди и след нея, в концепцията на албума можем да минем и без нея. И докато „Extremophiles (B)“  малко или много е добра песен, то за „The Secular Age“ и „Exothermic Chemical Combustion“ не си струва изобщо да кажем нещо. С изключение на няколко вокални партии, заради които да се заслушаш, не се чува нищо, което да не присъства вече в дискографията на ALLEGAEON.

За щастие идва ред за личния ми фаворит от този албум – „Extremophiles (А)“ . Може би защото в нея не се залага на безсмислено блъскане тип „всеки инструмент пречи на останалите“. Леко по-плавна от останалите, но все така тежка, тази песен от първото преслушване на албума ми стана любима. „Metaphobia“ вдига леко темпото, но се задържа в стилистиката на предходното парче.

„Tsunami and Sumbergence“ е от онези песни, които слушаш един-два-три пъти, докато ти хванат ухото. Реших все пак да ѝ дам шанс, въпреки че първоначално определено не ми беше приятна. ALLEGAEON и тук остават в по-бавно темпо, наслагват чисти вокали и по-дълго интро и voilá! – шест минути и половина майсторска композиция. И докато сме на вълна майсторство, прелюдията „Colors of the Currents“ е може би второто ми любимо нещо в „Apoptosis“! Ще ви оставя сами да го чуете, без да спойлвам нищо. Няма да съжалявате!

В края на албума се мъдрят „Stellar Tidal Disruption“ и „Apoptosis“. Лично за мен са кулминацията на албума, било то в края му. Единственото, което ми пречи, е, че никак не ми се връзват с инструментала преди тях. Stellar Tidal Disruption“ излезе като сингъл по-рано и беше от парчетата, които знаех, че ще слушам по много и редовно. Типично творение на ALLEGAEON и много уместна препратка към предишните им албуми. „Apoptosis“ пък е песента, която ме кара да преосмисля дали наистина харесвам „Extremophiles (А)“ толкова много. Но какво пък – могат да делят първото място.

Петият албум на американците определено влезе в плейлиста ми и няма да излезе скоро от там. С единични изключения е силен и си струва слушането!

За фенове на: мелодичен дет метъл и деткор, които искат да чуят нещо различно

Оценка: 9/10

 

apoptosis allegaeon