DRUDKH – „Ïм часто сниться капiж“ (2018)

DrudkhТези, които следят внимателно блек сцената познават добре DRUDKH. Предвождана от Роман Сайeнко, групата е най-добрият продукт на екстремната сцена на Украйна. Творчеството им включва издадени общо единадесет дългосвирещи албума от 2003 до днес, 4 сплит-албума и две ЕР-та. Много от текстовете тях са базирани на стихове на едни от най-известните украински поети. Именно заради някои от фолк заемките в своята музика и текстове, DRUDKH са считани за създателите на славянския pagan black metal. Независимо обаче от силната връзка и поклон към корените, традициите и родното културно наследство, музикантите категорично отказват да бъдат свързвани с каквато и да е политическа идеология, режим в страната или екстремистки движения.

През март т.г. излезе последният единадесети запис на DRUDKH – “Ïм часто сниться капiж”. Той съдържа 5 песни и е с обща дължина от 43 минути. Албумът е интензивен, носи много силен заряд, и демонстрира поредното музикално израстване на групата. Тесктовете отново са взети от творчеството на украински поети. Всички парчета са построени от две или три части, като всяка една част е ориентирана около повтарящ се, много въздействащ основен риф. Вокалите също са много добри, типично гневни за жанра. Темпото (Влад на барабаните) е разнообразно, от средно до средно бързо, като в комбинация с китарните мелодии (страхотна работа от Роман и Thurios) и чутовнaта бас линия от Krechet, се натрупват чувства и емоции, които правят тези 43 минути лесни за слушане, като в края остава желание албумът да бъдет прослушван отново и отново.

Моите фаворити са отварящата “Накрита неба бурим дахом” (с текст по Богдан-Iгор Антонич “До холодних зiр”, 1936) и затварящата “Бiлявий день втомився i притих” (Павло Филипович “Бiлявий день втомився i притих”, 1922). Просто изключителни в своята основна мелодия, темпо и емоционален заряд. Останалите парчета: “У дахiв iржавiм колоссю” (Майк (Михайло) Гервасiйович Йогансен “Я знаю: я загину” 1920) е епично блек парче, вклюващо две части – мъчителни бавна и малко по-бърза такава. “Вечiрнiй смирк окутуе кiмнати” (Василь Бобинский “Вечiрня мелодiя” 1917) също е бавна и студена. “За зорею, що сторiлою сяе…” (Богдан-Iгор Антонич “За зорею, що сторiлою сяе…” 1933) е мечтателна, със средно темпо, носеща много болка по нещо вече отминало. Все така обаче, албумът следва да бъде възрпиеман в своята цялост, за да може да бъде създадена пълната емоционална връзка и атмосфера.

DRUDKH са една от най-важните групи за жанра в момента. Този единадесети албум е болезнен, наситен с чувства, нюанси и картитни. Както всичко издадено от Роман и компания досега, всяка една минута си заслужава да бъде изживяна. “Ïм часто сниться капiж” със сигурност ще е един от най-значимите за тежката сцена през 2018 г. Чуйте го задължително!

Оценка: 8/10

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото