ROTTING CHRIST – „The Heretics“ (2019)

ROTTING CHRIST отдавна се превърнаха в група, която твори извън коловоза на общоприетото и очакваното. Първичният и брутален звук, познат от ранните им години с течение на времето търпя развитие към по-мелодични пасажи, изпъстрени с богатство на изказа композиции, привнасяне на различни елементи от различни жанрове включително и доминиращи фолклорни напеви и мелодии. Последните няколко албума на групата излизат през приблизителен период от 3 години, време, в което новите идеи и теми имат вероятно достатъчна възможност да назреят и стана реалност на диска. Лично за мен, предходният албум от 2016г. „Rituals“ е напълно издържан във всяко едно отношение и с чиста съвест може да бъде наречен „шедьовър“.  Новата им творба, „The Heretics“, която беше предоставена цялата и за слушане в YouTube, съдържа елементи, познати ни от последните няколко албума насам, но сякаш в нея не присъства устрема на „Aealo“ 2010г. и дълбокия прочит на музиката и текста в  „Rituals“.  Освен това прави и впечатления, че множество елементи в  албума вече в една или друга степен са чути в предходни албуми и попадаме на автоцитати. Но, минусите на албума до тук. ROTTING CHRIST представят албум с изцяло изпълнена музикална концепция, като цялостна тематика третират и текстовете на песните. Отново имаме прочит по класически автор, като този път е поемата на Едгар Алан По „Гарванът“. Отново има песни със загадъчни за масовия слушател гръцки текстове, носещи в себе си мистиката и религиозните противоречия на ранното християнство, което чрез гръцкия език наследява възгледите на различни езически древни вярвания и чрез които се посяват семената на еретичеството за вечни времена, също и слова за мъдростта на едно от най-титулуваните имена в гръцката литература Никос Казандзакис. Заедно с вокалистката на руската паган/фолк банда Грай Irina Zybina навлизат в дълбоките и хладни лесове на славянското езичество в песента „Ветры злые“.  Албумът е изпълен в добре познатия ни стил на групата от последните им албуми с мелодичните китарни слоа, патетични хорови напеви, смяна текстове на различни езици, лек привнос на готик настроение, на места насечен индъстриъл ритъм, на места бавни и мелодични пасажи. Музиката в албума пресъздава образно тематиката на текстовете и идеята, заложена чрез заглавието му. Предният албум се открива с In Nomine Dei Nostri, този с In the Name of God, за да завърши с обобщаващото The Sons of Hell, за да няма недоразумения какви са били и какви остават ROTTING CHRIST. Въпреки, че слушайки албума оставаме до някъде с впечатлението, че „това вече сме го слушали в предни албуми“, можем да благодарим на ROTTING CHRIST, че издадоха отново един много добър албум, които ни предоставя възможност за пътешествие в дебрите на ереста и паганизма.

оценка 8/10