ALARMA PUNK JAZZ FEST – Ден първи

„Имаме един човек (музикант) и около него много хора, нали така? От него зависи дали ще изрази онова, което е в умовете на всички. Той започва първия мотив, после подрежда идеите си, привлича вниманието на хората и едва тогава извисява музиката в своя съдба и трябва да я удържи на това ниво до края на импровизацията. Изведнъж, по средата на някой мотив той ГО улавя, истинския тон – всички се обръщат към него и разбират; слушат го, той го подема и го изкарва така до край. Времето спира. А музикантът изпълва празното пространство със същността на нашия живот, той излива в изповеди свитото на топка в стомаха му напрежение. Музиката хвърля мостове, той ги преброжда, връща се по тях и така безкрайно задълбава в душата чрез мотива на мига, че всички чувстват как става важен не мотивът, а това ТО…“

Джак Керуак

„По пътя“

Концертите на Alarma Punk Jazz са може би едни от най-интересните събития, които се състоят на софийска сцена, а на 5 и 6 март фестивалният им формат ни събра в B-Side на Mixtape 5 заедно с едни доста колоритни групи. Всяка посвоему. И всяка различна от другите. Посвоему. Два дни, шест стилово различни банди.

acrossthevacuum

Вакуум (или Космос)

Първата в първия ден е софийският organic drone/doom/jazz проект на Асен Сантев (Trysth, Upyr ) и Боян Аврамов (Teeth Of Divine, AEON Sessions ) – acrossthevacuum и са тук, за да ни изкарат в открит космос. Във вакуум. Място, на пръв поглед празно, но ако се заслушаш, откриваш тъмна енергия, не знаеш какво е, откъде идва, но знаеш, че е навсякъде. Нямаш кръв, във вените ти тече нещо тежко и тъмно. Някаква неуловима материя. И наистина, нямам никаква представа какво точно правят тези двамата с тези копчета на сцената. Боян държи и микрофон. Шепне, крещи. Малко по-късно към тях се присъединява и Алексей Николов от Лоши Петли, за да вплете мекотата на челото си заедно с мелодията на китарата на Асен, за да създадат и последна съставка…мегическия прах.

Доста е трудно да се описва точно този вид музика и концертите на подобни групи. Няма обезумяла тълпа, няма крясъци. Никой не скача, дори почти никой не мърда. Стоиш сам в полупразна зала и слушаш. Звуци. Намираш интроверта в теб и го оставяш да те води към дъното.

Trysth

Мъгла

През последните месеци Trysth се бяха потопили доста дълбоко и само от време на време се дочуваше по някой стон как творят нова музика и да се готвим за нещо впечатляващо, а съвсем скоро издадоха албум с ремикси “Soulchambers Reworked”, който се разпространява дигитално от нетлейбъла Mahorka, както и излезе лимитирана серия касети (60 копия) чрез лейбълите Amek и Serpent Eve Records.

Мъгла. От пушек машината. Гъста, миризлива, лепкава и слъдж. Интрото на „Ordeal Vision“ и тримата на сцената. Следват три нови песни, които не ни оставят нито секунда повече да се чудим къде бяха Trysth 10 месеца. Метафорично: явно са странствали, за да намерят Светия Граал и Кутията на Пандора. И са си поиграли и с двете.

По-тежки, по-стегнати, вокалите са в пъти по-развити и интересни (тук е моментът да си пуснете „Soulchambers“, за да си го припомните), което беше oтвъд личното ми въображение.

Доста време след концерта (а и известно време преди това) мислех за това, че Trysth са наистина най-добрата българска банда, която съм чувала. Музиката им носи послание, сакралност, противоречива е в звученето си. И притежава едно могъщо единение. Развива се. И музикантите се развиват. Но това не е точно така. Истината е, че Trysth не са най-добрата българска банда, която съм чувала. Trysth са една от най-добрите групи, които въобще някога съм чувала.

Svin

Север

SVIN от Копенхаген, Дания.
Китари – Ларс Бек Пилгаард
Барабани – Томас Айлер
Клавишни – Ади Зуканович
Саксофон, кларинет – Хенрик Пулц Мелби

Северът се оказа доста приветлив и стоплящ. И умерено луд.
SVIN са punk, SVIN са jazz и определено вдигат аларма. Шумни, леко епични понякога и винаги с добро чувство за хумор. Не знам кое е по-впечатляващо, ако се вслушаш и вгледаш в отделните елементи – начинът, по който Томас превзема и подчинява барабаните си или обладаването, което Ларс с лекота извършва с китарата си. Елементите са сложни, а цялото, което образуват звучи доста ефирно. Странно ефирно, защото са и доста мрачни. Като някакво изящно северно проклятие, въплатило се в северно сияние, носещо се из простора и обвиващо морета, планини, душѝ.

Кратък бис от скандинавските ни гости и вече е неделя. Вечерта предстои още една порция събуждане с две русенски групи и една от друга планета.

СНИМКИ:
SVIN

Trysth

acrossthevacuum