Во Славу Антихриста – БАТЮШКА и ARKONA в София

Текстът е плод на общи усилия.

Въпреки екстремно ледените температури, които ни се озъбиха на 8 януари, очевидно и по-висшите сили бяха с нас. На всичко отгоре по някакво случайно съвпадение шоуто на БАТЮШКА в България беше точно в неделя. Което може да ни накара да се почувстваме една идея по-специални от другите. Когато пристигам пред Mixtape 5, хората отвън все още се броят буквално на пръсти. Около четиридесетте минути, които ми се налага да чакам пред клуба, ми се струват безкрайни, но нито за миг не се съмнявам, че всяка една ще си е заслужавала, макар концертът все още да не е започнал.

Приемливо закъснение, предвид създалата се на Балканите пътна обстановка. Важно е, че в края на краищата концерт ще има. Live&Loud наистина ни предложиха едно невероятно начало на годината. Полската екстремна сцена винаги е била синоним на професионализъм и интересни музикални концепции, а на нас ни се предложи шансът да видим заедно две изключителни групи от тази сцена. Класиците ARKONA, група с над двадесетгодишна история, и повече от скандалните БАТЮШКА, които със създаването си предизвикаха не само истински скандал, но и за много кратко се превърнаха в неоспорима сензация и повод за разнородни спорове, както музикални, така и религиозно-политически и чисто идеологически. Макар почти в последния момент да стана ясно, че от родна страна подгряваща група няма да има, не мисля, че това беше някакъв минус за концерта като цяло. Двете групи стилово си пасваха перфектно, което е рядко явление, особено за концерти, организирани по нашите ширини.

Малко след 21.30 най-после сме в „светая светих“ в очакване нещо в клуба да се случи. Редиците значително са се уплътнили. На повечето им прави впечатление, че част от апаратурата е

разположена буквално посред сцената, и даже започваме да се питаме един друг що за странно решение. Вглеждам се по-внимателно и успявам да си отговоря на въпроса. Защото част от декорите и реквизита на БАТЮШКА, завити с черни покривала, вече са сложени по местата си, и очевидно скромното пространство на сцената налага това разместване.

Човекът-ARKONA Khorzon се качва на сцената. Не се наемам да предположа кои са музикантите с него (въпреки архивите и интернет), дори съм се питал защо още в началото не е обявил ARKONA като one man проект. И докато се чудим „започна ли?“ те наистина забиват първата песен от сета си „Módl się do wiatru o powrót mój„. Може би лекото ни смайване идва от факта, че поляците се качват почти безшумно на сцената и без да обелят и думичка направо започват да свирят. Така беше почти до последния заглъхнал такт от сета им. Е, те поне не пазят анонимност като съпътстващите ги техни колеги, но явно такъв е подхода им. По-лошото е, когато думите компенсират липсата на музика. При ARKONA това обаче не е така.

Заложили са в сета си почти изцяло на последния албум „Lunaris„. Противно на суровия и зъл имидж, който поражда съвсем други очаквания относно музика и звучене, на живо ARKONA звучат доста атмосферично с подчертана меланхолична мелодика, раздирана на моменти от яростни бласт бийтове и пестеливи сола. Да, не може да се каже, че музиката на ARKONA е виртуозна, но пък на кого е нужно това?! В нея има душа, има красота. Има нещо, което да те хване и да не те остави. Нещо, което да те кара да искаш да ги чуеш пак, а това е достатъчно.

Публиката за жалост остава статична почти през целия сет на блек ветераните. Не, че и те правят нещо много специално, за да опитат да я нахъсат. И въпреки всичко – великолепна музика, която хем ми даде енергията за следващия сет, хем ме потопи в царящия наоколо мъртвешки зимен мрак. Тези, които пропуснаха сета на Khorzon и компания, ами, изгубиха.

Setlist ARKONA:
1.Módl się do wiatru o powrót mój
2.Śmierć i odrodzenie
3.Nie dla mnie litość
4.Zasypiając w strachu
5.Lunaris
6.Ziemia

Следва същинската част на вечерта. След кратка подготовка сцената приема изцяло различен облик. Изкарани са няколко свещника, други църковни принадлежности и атрибути, някакво подобие на амвон. Отвсякъде ни обгръщат пародирани символи на православието. Тук място за религиозни хора няма. Един череп ни гледа с празния си поглед. Отпред е изкарана икона на Дева Мария и Младенеца. Безлики, с размазани лица – точно както същността на тяхната религия. Свещите са запалени и горят ритуално в очакване на нечестивата литургия.
Малко преди 23 часа на сцената се качват осмината музиканти. Всеки от тях с маска на лицето, с черно расо, покрито с текстовете им, черепи и обърнати православни кръстове. Всички са боси и готови за свещеното си дело. След кратка интродукция на сцената излиза Варфоломей – гласът на БАТЮШКА. Предстои ни една литургия, съставена от 8 ектении – църковни протяжни и кратки моления. С излизането си от дима, който обгръща цялата сцена, Варфоломей носи задължителен атрибут – кандило. Миризмата на тамян изпълва цялата зала. Светци с кървящи очи ни гледат от одеждите на музикантите

След като прикадява, Варфоломей целува иконата и се прекръства. Започва първата ектения. Хоровите вокали дават старт на пречистването на нашите души и възнасянето им в небесните селения. Комбинацията между чисти и тежки вокали е изключително успешна, а вкараните елементи от истинската православна църковна музика само допринасят за цялостното преживяване. След като бяхме очистени от греховете си и благословени, идва ред да получим мъдрост. Започва моят фаворит от ектениите – третата, която стартира с призив да се покаем и да бъдем спасени. Службата продължава със следващата композиция. „Я сам владыка, Прими отпуст ваших грешных дел. И посе́тя благо́стию Свое́ю, Прощу вам всяко́е согрешенье́“. Интродукцията й е един от най-силните моменти за вечерта. Достигаме до свещеният вход към палатите господни, където ни чака вечно щастие и спокойствие, там, където реките текат кървави и огньовете на Рая никога не изгасват.

Надеждата и упованието не ни напускат през цялото представление, чийто край наближава. Вече започва предпоследната ектения – Истина. Истината кой е нашият Бог, истината за липсата на нужда от царете и че единственият владетел, който заслужава нашата любов е повелителят на небесата. Варфоломей разкрива, че само той ще донесе за нас благодат на земята. Идва ред на осмата ектения, тази която донася окончателното спасение на грешните ни души и ще ни понесе отвъд. Огромният банер е само частично вдигнат и впечатление прави, че образът на Дева Мария е съвсем малко над земята – сякаш стъпкан и смазан от БАТЮШКА.
Групата приключи малко преди 24 часа, изсвирвайки целият си дебютен албум, така че едва ли има нужда от сетлист. Тези, които присъстваха, спечелиха вечно спасение на душите си, а за неверниците можем само да се молим. Господи, помилуй!