Уроци по български със SABATON, DELAIN и BATTLE BEAST

Много от нас откриха концертната година (чак) на 28 януари, и то подобващо – с промо пакета Battle beast + Delain + Sabaton. Комбинацията от поредицата „3 в 1“ се оказа повече от очаквано добра и печеливша. Зимният студ не попречи на фенския ентусиазъм, който посрещна първите две групи за първи път на родна сцена, а ветераните от Sabaton – за пореден. И трите банди пристигнаха с новите си албуми и с недоразгърнатата енергия, която се вижда в началото на едно ново турне. Прогнозата вещаеше минусови януарски температури, но и опасност от танкове по „Шипченски проход“ и нажежена фенска амплитуда. Това беше и вечерта, в която щяхме да взимаме уроци по български от шведи, отблагодарявайки им се с литри пролята и изпита бира, разтърсена за пореден път зала „Универсиада“ и приобщаването им в родното метъл съсловие чрез недвусмисленото „Българи юнаци!“.

Началото на метъл погрома бе даден малко след 20ч. с фалцета на убийствената фронтдама Noora. Battle Beast излезнаха в цялата си многолчленна прелест от шест музиканти – всеки от които много добре знаеше за какво е там. Безупречният им пауър метъл бе точно това, което бе необходимо на посъбралата се публика, за да отключи концертния потенциал, с който нескромно се славим пред не едно и две чуждестранни имена. Финландците поднесоха кратък, стегнат сет, в който бяха събрали само част от високите точки на досегашното си творчество, като буквално прескачаха помежду им и ни инжектираха с осезаемия си заразяващ хъс. Безспорно най-голямо вълнение предизвикаха превърналата се в класика за групата “Black Nindja” и осемдесетарската “Touch In The Night”, която разкърши в диско танци дори телата на тези зад пултовете и на надничащите от бекстейджа други музиканти. Чувствата, разбира се, бяха взаимни и не след дълго се разделихме с обещания и уричания за повторни срещи. (А защо пък не и още танци?)

С такива пожелания се сдобихме и около час по-късно от втората подред банда за вечерта – Delain. Холандците също не пропуснаха да се разпишат с първия си концерт в България, а сигурни сме – не и последен. Определено погледите на цялата зала приковаха двете дами (които, заедно с Noora от Battle Beast, установиха едно доста стабилно женско присъствие за вечерта), а именно – (вече)розавокосата Charlotte Wessels и временната китаристка Merel Bechtold, която познаваме от работата й с Mayan, The Gentle Storm и други. Двете дами ни скриха шапката не само с визия и естественококетно (по метълски) сценично присъствие, но и със завидни – съответно гласови и китарни умения. Но, в интерес на истината, и тук, и при останалите групи от вечерта почти не видяхме някой, който да си щади силите. Похвално!
Delain наблегнаха предимно на творчеството си от по-предишни албуми, като представителна песен от актуалния “The Human Contradiction” (2014) бе единствено “Army Of Dolls”, което докара естествен привкус на разочарование. Този известен недостатък пък бе компенсиран с някои от най-харесваните  и концертно подходящи моменти от дискографията им – например “Get The Devil Out Of Me”, “Pristine”, “The Gathering”. В много усмивки, подскоци, още признания в любов (Charlotte: “Благо вариа вии, Булгария!“ ), красиви лирически отклонения и симфонични прелюдии, придружени с моменти на размисъл за някои социални проблеми, които разглежда творчеството на Delain, очакваният край настъпи с всеобщия фаворит “We Are The Others”. Но това бе едва завръзката на вечерта.

Въпреки очевидните проблеми тук-там с озвучаването, което така и не успя да разкрие вокалната мощ на всички основни и бек лица зад микрофона, не можем да не споменем и стегнатата организация откъм начало, край и цялостна продължителност на сетовете, както и това, че се случи поредното успешно събитие, с което BGTSC удостоиха концертната ни хроника.

Измежду всичко това обаче, още от преди отварянето на вратите, тълпата едно си знаеше и едно си скандираше: „SA-BA-TON!“. И ето, че след няколко часа отстояване на позицията и исканията на тълпата, настъпи и мигът на погрома, предвещан от притеснителна тишина, обвита в пушек, едва проблясващи прожектори, каски, бодлива тел, барикади и най-важното в една война – танк!
Още с първите китарни партии публиката влезе в такт с шведите и като по учебник пя и скандира наред с цялата банда. По задоволните усмивки на музикантите виждахме, че като че ли ние бяхме изпълнителите, а не те – по време на култовата и откриваща „Ghost division“. За много банди родната публика е най-всеотдайна и силна, а и ние за пореден път доказахме това – Joakim побърза да го потвърди неколкократно. Леките заигравки с публиката и „заповедите“ на фронтмена да замълчим още повече приповдигнаха духа и след всяка изминала песен публиката бе все по-шумна. На няколко пъти бяхме предизвикани за демократично „писане“ на сетлиста в движение, така че победители се оказаха „Gott mit uns“, изпълнена на шведски (версията бе предпочетена пред английската), „En Livstid I Krig“ (т.нар. „A lifetime of war“, отново на шведски), и „White Death“ (избрана за сметка на „Uprising“). За много от отдадените фенове парчетата, изпълнени на родния език на бандата бяха сбъдната мечта, мнозина припяваха на шведски успоредно с Joakim.
Между изпълненията  не отсъстваха и типичните за китариста Thobbe закачки на чист български (превърнали се в нещо като тяхна традиция на родна земя; „абсолутни глюпости“, „лази, лази буба“, „некадурник“ и др.) и не едно „Благодаря“ от страна на фронтмена. След няколко изтощителни песни Joakim попита публиката, въпреки стрикното си лично поведение по време на концерт да пие, дали може да си вземе една бира, последвано, разбира се, от положителен отговор. След наздравицата обаче типично подканихме шведа да изпие цялата чаша на екс – и той не ни разочарова. Последвалата рифова заигравка от страна на китаристите Thobbe и Chris (в това „надсвирване“ се включи дори фронтменът, който впоследствие се върна обратно към микрофона си), дадоха възможност за малка почивка на тълпата. След кървавото покръстване от „40:1“ и „White death“, залата отново бе обляна в тъмнина и кънтеше от оглушителните тропоти и скандирания. Иззад танка, едва забележими в този момент, се издигнаха червени светлинки на фона на бойни звуци. Това бяха очите на могъщите орли, предвещаващи военновъздушно настроената „Night Witches“, която извиси публиката над земята, а последвалата „Primo Victoria“ отново върна всички в окопите. По план концертът завърши с „Metal Crüe“, на която специален гост бе 12-годишният Тони, който бе забелязан лично от групата още от самото начало и бе поканен да покуфее с тях на сцената.
След последните рифове, съвсем естествено, бандата се сбогува подобаващо и слезе от сцената. Да, ама не! Българинът си иска още. Публиката в един глас затананика класическата мелодия на „Swedish Pagans“, така че бе удостоена с награда – парчето, което изначално не бе част от предвидения сетлист. С това групата показа огромната си всеотдайност към българските фенове. След тази победа от наша страна се разделихме със Sabaton – поне до следващия им военен поход на родна земя.

Сетлист на SABATON:
01. Ghost Division
02. To Hell and Back
03. Carolus Rex (en)
04. Soldier of 3 armies
05. Gott mit uns(swe)
06. The Art of war
07. 7734
08. Resist and Bite
09. The Lion From the North
10. A lifetime of War (swe)
11. Far from the Fame
12. 40:1
12. White death (пред Uprising)

13. Night Witches
14. Primo Victoria
15. Metal Crüe

16. Swedish Pagans

Снимки от събитието можете да разгледате много скоро и в нашата галерия.

Rada и HumanStrain