TIMO TOLKKI’S AVALON – Angels of the Apocalypse (2014)

Единадесет било господарско число, казват. Защо – не знам. Но по някакъв каприз на съдбата (и/или на творците) толкова са и песните в новия албум на Timo Tolkki, Angels of the Apocalypse. Усещате накъде бия, нали?

Във вълшебната библейска приказка ни въвежда звярът Fabio Lione. Интрото Song for Eden открива албум, който преразказва по особено енергичен начин събитията, описани в настолната книга на вярващите. Jerusalem is Falling е парче номер две с участието на гласовития италианец, което прелива в личния ми фаворит Design the Century. Бих разпознала и оценила Floor Jansen във всяко едно от превъплъщенията ѝ. Rise of the 4th Reich има отговарящ на заглавието си ритъм, вокалите на втория лъв в продукцията David DeFeis добавят точната доза стабилност, от която парчето има нужда.
Stargate Atlantis е особено зареждаща песен, трета поред за синьор Лионе. В нея се появява поредното за Angels of the Apocalypse соло, което показва, че в крайна сметка това е метъл операта не на кого да е, а на самия Timo Tolkki. Колкото и гости да си покани, все ще си личи кой е ‘главният’, ‘мозъкът’ зад проекта.
В The Paradise Lost Флор задава философски въпроса ‘what is the cost’ и все в този дух си отговаря с You’ll Bleed Forever – мелодраматична балада с тъжно послание и напрегнати минорни тонове: ‘you’ll bleed forever ’cause you don’t belong in here.’

За мен една от по-силните части на албума е Neon Sirens, в която участие взема Zak Stevens, солист на Savatage, понастоящем стоящ начело на Circle II Circle. Ако тази песен беше излязла десетина – петнадесет години по-рано, щеше да послужи за пример на много прогресив/пауър метъл банди. High above of Me дефинира сълзливото в словосъчетанието ‘сълзлива балада’ – три вокалистки, коя от коя по-красиви по глас и по външност – Simone Simons, Elize Ryd и Caterina Nix сплитат с пеенето си музикална примка, в която улавят слушащия.
В деветминутната симфония Angels of the Apocalypse микрофона отново превзема могъщата Флор, но ясно се отличават тембрите на останалите три певици. Цигулки, клавири, китари и барабани подкрепят четирите диви в опита им да определят албума като дамски.

Встрани от разграничаването по пол – независимо дали Angels of the Apocalypse е доминиран от джентълменски или дамски изпълнения, той е страхотен сам по себе си и същевременно е достойно продължение на The Land of New Hope. Чакам заключителната трета част с нетърпение и се надявам тя да е също толкова звучна, колкото и досега излезлите две.

7/10