Аха, прав си, това е същият Steve Harris, сякаш пък можеш да сбъркаш! Най-добре би било отсега да те предупредя – ако си си представял мейдънски албум, приготви се за разочарование. За страничния си проект легендарният басист събира около себе си група талантливи музиканти, чиито имена е твърде възможно никога дa не си чувал (е, няма какво да си кривя душата, аз също не бях), а стилът, в който се впуска, е мелодичен хард рок с наченки на хеви метъл. Оказва се всъщност, че British Lion е името на банда, която Harris е покровителствал в началото на 90-те и след нейното разпадане продължава да поддържа връзка с вокалиста Richard Taylor и китариста (и клавирист) Grahame Leslie, които са ключова част от днешния състав. Но да обърнем поглед към самия албум. Ясно е, мисля, кой точно заема лидерската позиция в групата – освен, че прави чудеса на баса, Harris е основен композитор, а също и продуцент, да не пропусна да отбележа. Непредубеденият слушател гарантирано ще се наслади до самия финал на интересни и разнообразни аранжименти. В този албум като че ли има всичко – рокаджийските This Is My God и The Chosen Ones, кънтри настроената Eyes Of The Young, Maiden забежките (хмм, добре де, няма как да минем без тях) в Us Against The World и Judas… Вокалите на гореспоменатия Richard Taylor на места звучат доста вяло и това неколкократно ме накара сериозно да се запитам до колко е подходящ за поста си, но човекът просто притежава специфичен глас, а партиите му най-вече в уникалната Karma Killer моментално разсеяха всяко съмнение. И така, признавам, че ми е трудно да определя дали British Lion ще привлече широк кръг от фенове, но дори и многобройните му достойнства да не бъдат забелязани, със сигурност му остава поне една положителна страна – това, че виждаме Steve Harris в една различна, непозната светлина. Сам прецени дали ти харесва или не. В края на краищата човек винаги трябва да опитва нещо ново.

За фенове с отворени умове
Оценка: 8/10