SONATA ARCTICA в Будапеща – една финландска приказка с унгарски вкус

В неделя (25 ноември) се събудих с доста смесени чувства – беше последният ми ден в прекрасната Будапеща… но пък вечерта щях да гледам Sonata Arctica, една от любимите ми групи. Имахме цяла седмица да обиколим всичко, което може да се види, дори по няколко пъти. Това, което мога да кажа е, че ако не сте били в този град, задължително трябва да отидете и просто ще се влюбите в него!

След оправянето на багажа, последната разходка и хапването на традиционния гулаш, се отправих към спирката на трамвай № 47. С него трябваше да стигна до Club 202, където беше концертът. Докато пътувах, получих смс от България. Съобщението дойде точно навреме, за да осъзная, че наистина ще видя отново тези финландци и ми се прииска изпращачът да е до мен, а не на 800 км разстояние.

В 17:20 бях пред все още затворените врати на клуба заедно с други двайсетина фена. Унгарците говореха на своя неразбираем (за мен) език, а аз се замислих, че това ще бъде първият концерт, на който ще бъда сама. С напредването на времето хората ставаха много повече и се зачудих дали ще успея да стигна до оградата. Все пак исках да направя няколко снимки и да бъда възможно най-близо до групата.

Оказа се, че унгарците са лесно преодолими, а охраната ме пусна с фотоапарат, с какъвто в България не бих могла да вляза без акредитация. В 19:00 ч. бях застанала на най-доброто място – пред сцената, вдясно от центъра, между микрофоните на Тони (вокали) и Марко (бас китара и вокали), а точно срещу мен бяха барабаните и самия Томи.

Започна да тече последният час, преди на сцената да се появят Battle Beast – групата, която подгравяше Sonata Arctica в европейската част от турнето им. През това време се заговорих с Наталия, която беше до мен и заедно отброявахме оставащите минути. Оказа се, че и двете ще ги гледаме за трети път. Тя се похвали, че Sonata идват всяка година в Будапеща, нещо, което не можех да кажа за България, но продължавам да се надявам, че и това ще стане някой ден.

Точно в 20:00 ч. на сцената се появиха Battle Beast. Определено интересна група, която не бях слушала преди това. Първи излезе барабанистът, гол до кръста и с доста колоритни шорти, а след него се появиха и останалите петима музиканти. Видя се, че подредената сцената им е малка, но това не попречи да направят страхотно шоу. Финландци, здрав хеви метъл с женски вокали, какво повече можехме да искаме? Представиха се повече от добре и след 45 минути ни оставиха в очакване. Ето и списък на песните, които изпълниха:

1. Justice and Metal
2. Armageddon Clan
3. Cyberspace
4. Steel
5. Iron Hand
6. Victory
7. Enter the Metal World
8. Show Me How to Die

Беше време на сцената да излезе групата, която всички чакахме. Пуснаха фотографите, аз също се приготвих, за да направя снимки. Усетих, че се появи онази усмивка на лицето ми, която имам винаги, когато слушам Sonata. Приглушиха светлините, чухме интрото на Wildfire, Part: III – Wildfire Town, Population: 0 и, един по един, всички излязоха на сцената.

Опитах се да снимам, наистина! Издържах с фотоапарата в ръце първите две песни и го прибрах в чантата. Причината не беше някой едър бодигард, който да се скара. Исках този път да оставя работата на другите и да се „слея с музиката“, както ми бяха пожелали малко по-рано.

И финландската приказка започна. Личеше си, че са в прекрасно настроение. Тони не спираше да се движи по сцената, да флиртува с публиката и да се усмихва. Разменяха си шеги, смееха се и да, правеха всичко това с огромно желание и любов, а не по задължение.

Атмосферата в клуба беше … ще го напиша така – имаш онова особено чувство, че си малка част от общата картина, но без теб няма да я има. Ставаш едно цяло с групата и публиката, докато слушаш, пееш, мълчиш, скачаш или дори крещиш. Пренасяш се в света, който си създал, когато си слушал тези песни и просто им се наслаждаваш. Но спирам с лиричните отклонения.

В сетлиста преобладаваха песни от новия албум – Only the Broken Hearts (Make You Beautiful), Alone In Heaven, Losing My Insanity, The Day, I Have a Right, Shitload of Money и Cinderblox. Разбира се, не бяха пропуснати най-известните им парчета Replica и FullMoom. Изнанеда за мен беше The Gun, която не бях слушала досега на живо и отново се зарадвах на Broken.

Това, което най-много очаквах да видя и чуя, беше акустичната част от шоуто. За съжаление само три песни, от които едната беше кавър на Bon Jovi. Удоволствието да чуеш Tallulah в този вариант беше несравнимо, въпреки че Тони ни предупреди, че е най-лошият китарист!

Моментът, в който групата се прибира, за да може публиката да я извика на бис, беше пропуснат. Последните две песни бяха Cinderblox и Don’t Say a Word. Разбира се, бяхме попитани „Is this something you need?“, а след положителните възгласи, чухме Vodka, с която завършва всеки техен концерт.

Реших, че е крайно време да развея българското знаме и в отговор получих лека усмивка и кимване от Тони. Това ми беше достатъчно. Не успях да хвана перце, палка или сетлист, но нямаше значение. Постоях известно време пред сцената, гледах прибирането на инструментите и си мислех, че вместо към България може да убедя спътниците ми да тръгнем към Виена, за шоуто на следващия ден.

Е, това не се получи. Надявам се догодина да ги видим в България, а ако не стане, моята финландска приказка ще продължи в някой друг европейски град.

Kiitos Sonata Arctica!

Ето и пълния списък с песни от Будапеща:

Intro (Wildfire, Part: III – Wildfire Town, Population: 0)

1. Only the Broken Hearts (Make You Beautiful)
2. Black Sheep
3. Alone In Heaven
4. Losing My Insanity
5. Broken
6. The Gun
7. The Day
8. I Have a Right

Acoustic part

1. Tallulah
2. The Dead Skin
3. Wanted Dead or Alive (Bon Jovi cover)

1. Paid in Full
2. Shitload of Money
3. Replica
4. FullMoon
5. Cinderblox
6. Don’t Say a Word (Vodka Outro)

ГАЛЕРИЯ